ЕВН: Търговията с ток в България остава непрозрачна

Въпреки че от година в България работи борса за търговия с електроенергия, сделките в сектора остават непрозрачни, пазарът е непредвидим и неконкурентен. Това заяви пред журналисти Илина Стефанова, директора Регулации в компанията "ЕВН България“, която у нас притежава електроразпределителната мрежа в Югоизточна България и доставя ток в региона.

Според компанията няма как да се либерализира електроенергийният пазар в страната за потребителите, ако продължават неуредиците на пазара на ток на едро. Стефанова припомни,  че в момента на енергийната борса у нас се продават много малко количества и държавните електроцентрали АЕЦ "Козлодуй“ и ТЕЦ "Марица Изток 2“ пускат там малки количества и то под натиска на Европейската комисия. Двете компании от структурата на "Българския енергиен холдинг“ (БЕХ) паралелно провеждат свои търгове на свои платформи за търговия, но това все още става по начин, който дава привилегии на избрани фирми, стана ясно от думите ѝ.

"Дружествата от групата на БЕХ продават, без да е ясно кое от тях кога какви количества обявява. Това не прави цената оптимална“, каза Стефанова. Освен това и двете държавни централи пускат на борсата и чрез своите платформи само базова електроенергия и то в големи количества, което затруднява търговците на ток да си покрият профилите на търсене от техните клиенти. "Националната електрическа компания“ (НЕК), която единствена продава т.нар. пикова енергия от своите водни централи за покриване на енергийните нужди при ръст на потреблението, пък е още по-непрозрачна при търговията на своите обеми енергия, смятат от ЕВН.

В момента държавните производители на електроенергия няма ясни графици за обявяване на своите търгове за ток и дори има случаи, в които дадена процедура се обявява за по-малко от половин час и после се сваля. При това положение само предупредени играчи могат да се включат в нея, а останалите търговци могат да разберат само при чист късмет и чести проверки на платформите на АЕЦ "Козлодуй“ и ТЕЦ "Марица Изток 2“, стана ясно от обяснението на Илина Стефанова. 

Тя коментира, че тези практики са сериозна спънка за пълното освобождаване на пазара на ток у нас, защото реално търговците не могат да си осигурят необходимите им количества енергия за нуждата на либерализирания пазар, ако на него излязат и домакинствата. Тя посочи, че в момента често на тяхното дружество се налага да търси необходимите им количества електроенергия на съседни борси, за да може да осигури доставките за бизнес потребителите.

Според нея държавата трябва да приложи мярката от доклада на Световната банка за задължително изкарване на всички производители на електроенергия на борсата за ток като тези с възобновяемите източници и с дългосрочните договори да бъдат  компенсирани за разликите от определението им и борсовите цени през Фонда за сигурност на електроенергийната система, в който всички централи правят отчисления от приходите си. Самата борса обаче също трябва да се развие и на нея да се предлагат различни типове продукти като например по-малки количества електроенергия.

От ЕВН, също като Световната банка, смятат, че държавната в момента борса за ток трябва да стане акционерно дружество на компаниите, които играят на нея, и че трябва да стане част от регионалната и европейската търговия с електроенергия.

В момента дружеството "Българска независима енергийна борса“ е част от БЕХ, но съгласно изискване на Брюксел то още през миналата година трябваше да бъде прехвърлено в собственост а финансовото министерство, но това не стана. Даденият от Еврокомисията нов краен срок за тази трансформация е средата на 2017 г.

Като цяло от ЕВН подкрепят предложенията на Световната банка за реформи в сектора и за освобождаването на пазара, но смятат, че идеята им за "социална тарифа“ за енергийно слабите  в сегашния ѝ вид е тежка за администриране и може да породи много измами.

Калина Трифонова, заместник-председател на управителния съвет на "ЕВН България“, посочи, че страната ни вече е имала лошия опит от преди 2007 г., когато заради определения график също от Световната банка за поскъпване на тока имаше две тарифи за електроенергията – за потреблението на първите 75 киловатчаса месечно, и за консумацията над тези количества. Тогава обаче двутарифната компонента важеше за всички клиенти, а сегашното предложение на Световната банка е да има такава за социално слабите, възрастните над 70 години и болните и количествата да са до 150 киловатчаса.

Според Трифонова обаче по-добре е да се запази сегашният модел за подпомагане на социално слабите с разширяването на кръга им. Причината е, че социалната политика е работа на държавата и местните служби най-добре могат да преценят кой да получава тази помощ в съответно о пределен размер, вместо да се вменяват ангажименти на електроснабдителните дружества.

"Предлаганата от Световната банка социална тарифа ще е обвързана с обекта на електропотребление, а не с човека в нужда. Какво правим, ако титулярът на сметката не е човек в нужда? Така се отварят възможности за злоупотреби, откриване на допълнителни партиди – все практики от преди 2007 г.“, посочи Трифонова.

Тя коментира още, че в предложението на Световната банка не е ясно кой ще поеме разходите между социалната и пазарната тарифи. Редно е това да е бюджетът, посочи представителят на ЕВН, но не изключи да се повторят предишните случаи, при които тяхното дружество е покривало тези разходи и после с месеци е чакало те да му бъдат възстановени.

Трифонова и Стефанова смятат, че най-добрият начин е държавата да определи критериите, на които трябва да отговарят хората, за да получат съответния размер енергийна помощ и да им я изплащат или да покриват сметките им за ток до тази сума.