Евродепутат: Срещата на Вишеградската четворка крие рискове за България

Германия е против идеята на четворката за „защитна линия” по северната граница на Гърция

Светослав Малинов

Срещата на Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия, Унгария), която предхожда срещата на върха на ЕС и на която България ще присъства като наблюдател, съдържа сериозни рискове за България. Ако нашето присъствие там не се ограничи само с наблюдателски и информативни функции, е твърде рисковано и може да ни навреди. Това заяви в неделя евродепутатът Светослав Малинов.

Ако започнем активно да участваме в отделната политика на Вишеградската четворка това ще бъде лошо за България, предупреди Малинов пред БНР.

Тези държави имат сериозна опозиция срещу част от мерките, които са добри за България и не могат да представят убедителна алтернатива като общоевропейско решение, каза Малинов.

Алтернативата, която той има предвид, е появилата се преди няколко седмици идея за създаване нова „резервна европейска защитна линия” по северните граници на Гърция с България и Македония цел да се спре потокът от мигранти по т.н. Балкански път. На практика това би означавало преместване на външната граница на ЕС на север към Централна Европа. Унгарският премиер Виктор Орбан на няколко пъти дори се изказа буквално за издигане на стена по границата на България и Македония с Гърция. Същевременно ЕК предупреди Гърция, че може да въведе граничен контрол за пристигащите от нейна територия, ако не подобри до три месеца положението по своите граници.

Виктор Орбан потърси подкрепа за идеята при посещението си в София в края на януари и покани Бойко Борисов да се присъедини на 15 февруари в Прага към срещата на Вишеградската четворка, която трябва да формира обща позиция за Европейския съвет, посветен на мигрантския поток, няколко дни по-късно.

Според Светослав Малинов страната ни не бива да поема никакви ангажименти след участието си в този формат на срещата.

Освен за Вишеградската четворка идеята за „защитната линия” очевидно е съблазнителна и за други страни по Балканския път. Преди два дни стана ясно, че Австрия е предупредила да се готви за затваряне на границата си с Гърция. Това би се наложило, когато самата Виена спре приема на мигранти, след като обявеният от нея горен таван за годишния им брой бъде достигнат, вероятно още преди лятото.

Недоволството на Германия

Според агенция Ройтерс обаче Германия е против тази идея и е протестирала срещу плановете на страни от Централна Европа да помогнат на Македония и България да затворят за мигранти границата си Гърция, включително с изпращане на части на граничната полиция и армията. Ройтерс, цитирана от Дневник.бг, се позовава на изявления на дипломати, направени в петък.

Агенцията пише, че ако Турция не овладее трафикантите на хора и потока от мигранти, тръгващи от нейна територия, на практика идеята на Вишеградската четворка би довела до превръщането на Гърция в огромен лагер за незаконно влезли от Близкия изток, Азия и Африка.

Ройтерс цитира писмо на двамата най-влиятелни социалдемократи в коалиционното правителство в Берлин - вицеканцлерът, министър на икономиката и лидер на социалдемократическата партия Зигмар Габриел и външният министър Франк-Валтер Щайнмайер. То било разпратено до правителствата в Прага, Будапеща, Варшава и Братислава, както и до лидерите на европейската левица.

"Подобни мерки трябва да бъдат договаряни заедно, а не да се предприемат едностранно срещу някоя от страните членки", се казва в текста.

По този повод словашкият премиер Роберт Фицо коментирал: "Искаме споразумение между страните от Вишеградската група, което показва, че ако Гърция не си върши работата, а тя и в момента не се справя, има повече смисъл да се инвестират пари в защита на границите между Гърция, Македония, България и други държави".

По думите на Фицо„получихме демарш, в който се казва как така смеем Вишеградската група, България и Македония да обсъждаме защитата на външните граници на ЕС. Германия е изпратила протест за тази среща чрез нашия зам.-министър на външните работи, в който се заявява ,че трябва да търсим други начини".

Чешкото правителство, което е инициатор и домакин на срещата в понеделник, опитва да намали напрежението, като казва, че Вишеградската група подкрепя сътрудничеството с Турция и ангажирането на НАТО с патрули в Егейско море и е готова да увеличи помощта си за Гърция, както и за Македония и България."Поради това смятаме, че помощта за Македония е естествена част от европейското решение на миграционната криза", обяснил Томаш Проуза, държавен секретар по европейските въпроси, цитиран от Ройтерс.

В ЕС обаче и така очакват затягане на границите на гръцките съседи на Балканите, допълва Ройтерс. В петък ЕС формално предупреди Атина, че има три месеца да овладее положението и изпрати 50 препоръки как да стане това. Но понеже реализирането им, включително в толкова кратък срок изглежда невъзможно, най-вероятно през май страната ще се окаже със замразено членство в Шенген и възстановяване на паспортния и граничен контрол за пристигащите от нейните пристанища и летища.

Това не дава отговор на проблема със сухопътните граници и затова се търси общо решение по Балканския път с предложения за помощ и сътрудничество. Една от основните причини са притесненията, че по трасето към Западна Европа в някои от най-бедните страни на континента ще се окажат блокирани хиляди сирийци, иракчани, афганистанци, пакистанци, пише Ройтерс, цитирана от Дневник.бг.

Холандия иска по-ефикасен контрол на границите, вместо затварянето им за мигранти

"Някои страни членки /на ЕС/ призоваха Македания да затвори границата си с Гърция. Един по-ефикасен контол на границите е по-важен в този момент, отколкото да се предвижда затварянето им", заяви Кундерсцитиран от БТА.

След среща с македонския си колега Никола Попоски Кундерс подчерта, че е "много важно да продължи в рамките на ЕС процесът на сътрудничество по този въпрос".

Холандският министър посети Македония, която се намира на "баканския път" на мигрантите, желаещи да достигнат до Западна Европа, два дни след визитата в страната на австрийския му колега Себастиан Курц. Австрийският външен министър от своя страна поиска от местните власти да бъдат готови да "спрат" мигрантския поток.

"Таванът на мигрантите, който Австрия е определила за 2016 г., най-вероятно ще бъде достигнат в следващите няколко месеца и Австрия ще трябва тогава да спре мигрантите на своите граници", заяви Курц при посещението си.

Кундерс посочи, че неговата страна ще продължи да работи "с Австрия, Македония, както и с Гърция", за да търси "ефикасно решение" по въпроса за мигрантите и "да избегне ефекта на домино и неконтролируема ситуация".

Кундерс изтъкна също необходимостта страните от ЕС да се погрижат специално за уязвимите групи от мигранти като жените и децата, отбелязва Асошиейтед прес.

Македонската армия започна в понеделник да подсилва оградата от бодлива тел на границата с Гърция с цел по-добро овладяване на потока от нелегални мигранти.

От ноември Македония позволява единствено на мигрантите, идващи от страни във война /Сирия, Афганистан и Ирак/ да влизат на нейна територия, за да продължат пътуването си към Западна Европа.

В края на януари македонските власти допълнително ограничиха преминаването на мигранти, като пропускат само бежанците, които заявяват, че желаят да поискат убежище в Германия и в Австрия, припомня АФП.

Още по темата
Още от Европа

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?