Евроексперти да влязат трайно в българските институции

Българското правителство е поискало от Брюксел трайно присъствие на повече евроексперти в ключовите институции у нас и в същото време да отпадне съществуващият мониторингов механизъм върху правосъдието и вътрешните работи.

Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин каза пред репортери в четвъртък, че евроекспертите, които работят постоянно в България, се разминават в съветите си с колегите им, които оценяват напредъка на страната на всеки шест месеца и на базата на чиито заключения Еврокомисията публикува доклади.

"Има експерти, които работят у нас и чиито съвети спазваме, а в същото време техни колеги идват от други държави и подлагат на съмнение свършеното", каза вицепремиерът.

Безпрецедентният мониторингов механизъм върху правосъдието и вътрешните работи бе въведен с присъединяването на страната ни към ЕС от януари 2007 г., защото ЕС отчете, че България, както и Румъния, не са достатъчно добре подготвени в тази област. Оттогава досега годишните доклади на ЕК продължават да отчитат липса на достатъчен напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта.

В началото българското правителство разчиташе на благоразположението на бившия еврокомисар Франко Фратини, известен с близките си отношения с бившия вътрешен министър Румен Петков, но дори и тогава оценките за напредъка бяха негативни.

В момента правителството е наело и брюкселски лобистки агенции, които да работят за позитивния имидж на България, като една от тях, според медийни публикации, е успяла да издейства от ЕК по-смекчен тон на междинния доклад, публикуван през февруари т.г.

България иска от Брюксел повече да помага, отколкото да дава оценки, каза министър Калфин.

По думите му "ЕК трябва да отдаде повече внимание на постоянно пребиваващите в България евроексперти, участващи в преструктурирането на институциите и в законодателните промени".

Той съобщи, че на срещата си с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу миналата седмица премиерът Станишев е предложил промяна на механизма за сътрудничество и контрол в областта на правосъдието и вътрешния ред.

"Ще ви припомня, че една от претенциите, която имахме към този механизъм, е той да е действително и механизъм за сътрудничество, което означава ние да можем да общуваме с експертите на ЕК постоянно, а не да идват веднъж на шест месеца за три дни и да си пишат докладите на тази основа. Мисля, че работата на европейските експерти в България би трябвало да ѝ се обърне повече внимание от гледна точка на информираност на европейските институции за това, което се случва в Българя", допълни Калфин.

В момента има германски експерти, които работят с вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева, чужди експерти влязоха в пътната агенция и агенция "САПАРД" – структурите, които бяха компрометирани пред ЕК заради конфликт на интереси и корупция, което доведе до орязване на еврофинансиране.

Запитан дали Брюксел няма опасения, че ще споделя отговорността за погрешни управленски решения на България, Калфин отговори, че никой европейски съветник не носи отговорност от името на българска институция.

"Не мисля, че който и да било експерт носи отговорност от името на българска институция. Все пак ние не сме губерния, която се управлява от чужди експерти. Не се надлъгваме с ЕС, целта ни е това, което се случва в България, да е достатъчно прозрачно и да говорим на един и същ език", каза той.

На въпрос как Брюксел гледа на българското искане, Калфин отговори, че всичко, насочено към по-голяма отвореност, се приема добре от ЕК. "Старият механизъм за сътрудничество трябва да приключи, тъй като започва трета година на действието му", изтъкна той.

Според него старият механизъм е ефективен и полезен, но трябва да показва развитието, защото "България в областта на правосъдието и вътрешния ред съвсем не е това, което беше преди две -три години.

Ако сегашният мониторингов механизъм не отпадне, подобен трябва бъде въведен и в останалите страни членки, за да има обективен критерии, смята още Ивайло Калфин.

Според източници на Mediapool в Брюксел искането на София е предизвикало недоумение и мнението е, че българските власти не могат да очакват, че някой в ЕК ще се съгласи да поеме техни отговорности.

Това не е първият случай, в който правителството на Станишев се опитва да "приобщи" ЕК в решаването на оперативни управленски задачи и да се застрахова от последващи критики за недобре свършена работа.

През май 2007 г., когато гръмна мегаскандал за корупция по високите етажи на изпълнителната и съдебната власт, в който бяха замесени тогавашният енергиен министър Румен Овчаров и шефът на Националното следствие Ангел Александров, София поиска от ЕК да изпрати експерт за разследването на казуса.

Искането бе посрещнато със загриженост в Брюксел, който го прие като сигнал за липсата на напредък в укрепването на правосъдието. "Изглежда странно, че от нас се иска да се намесим и да действаме едва ли не като съдии и съдебни заседатели", заяви тогава служител на ЕК пред “Файненшъл таймс”.

Отправеното писмено искане преди две години се оказа автогол за правителството, тъй като от мисията на ЕК в София отговориха, че са заинтересовани и следят случая, но българските институции са тези, които трябва да поемат своята отговорност.