Еврогрупата и Кипър постигнаха споразумение за спасителния заем

Депозитите над 100 хиляди евро ще бъдат обложени, втората по големина банка - закрита

Кипърският президент Никос Анастасиадис (вдясно)

Kипър постигна споразумение със страните от eврозоната след напрегнати преговори през нощта срещу понеделник и ще получи финансова помощ от 10 млрд. евро, съобщиха световните агенции. Ще бъде затворена втората по големина банка - Лайки, а депозитите от над 100 000 евро ще бъдат еднократно обложени.

Здравите ѝ активи ще преминат към Банката на Кипър, която ще бъде преструктурирана.

Окончателното одобрение на споразумението бе получено след 12-часов маратон от преговори на президента Никос Анастасиадис с лидерите на ЕС, ЕЦБ, МВФ и еврозоната.

Анастасиадис заяви, че е много доволен от постигнатото споразумение. "Имаме споразумение в интерес на кипърския народ и на Европейския съюз", заяви Анастасиадис, напускайки заседанието в Брюксел.

Схемата на споразумението не е съвсем ясна

Председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, който е и финансов министър на Холандия, съобщи, че Лайки банк ще бъде ликвидирана незабавно, тъй като не може да бъде спасена.

Банката на Кипър ще оцелее, но за сметка на вложителите ѝ. Размерът на облагането ще трябва да бъде изготвен през следващите седмици от международните кредитори, каза Дейселблум.

Всички депозити под 100 хиляди евро ще бъдат гарантирани. Загубите за големите вложители ще се различават в зависимост от това в коя банка са депозитите им.

Според правителствени източници в Никозия споразумението предвижда орязване с 30 на сто на банковите депозити над сто хиляди евро в Банката на Кипър, като по този начин се смята, че тя напълно е спасена. Поне осем милиарда евро депозити в Банката на Кипър ще бъдат подложени на подрязване. В края на януари депозитите в Банката на Кипър са били в размер на 18,2 млрд. евро. Банкери изчисляват, че от тези депозити около 45-50 на сто са под сто хиляди евро, а останалите ще бъдат подрязани.

Документът предвижда кипърската Народна банка (Лайки Банк) да бъде разделена на две части на "добра" и "лоша" банка. "Добрата" банка ще бъде рекапитализирана с орязаните депозити, а "лошата" банка ще бъде закрита, като дългът от 9 млрд. евро на Лайки банк ще бъде прехвърлен към Банката на Кипър.

Банките в Кипър с изключение на подлежащата на ликвидация Лайки банк ще бъдат отворени в близко време, съобщи председателят на Еврогрупата. "Засега не трябва да обявяваме точната дата за отваряне на банките. Решението ще бъде взето след консултации с експерти от тройката в течение на днешния ден", допълни той.

Властите в Кипър не се опасяват от бягство на капитали, тъй като в края на миналата седмица парламентът прие пакет от безпрецедентно строги закони, ограничаващи движението на капиталите. Еврогрупата одобри законите, като еврокомисарят по валутните и финансовите въпроси Оли Рен отбеляза, че при екстремни ситуации и за ограничени периоди движението на капиталите може да бъде ограничавано.

Дейселблум заяви също, че тъй като решението за антикризисната програма на Кипър е постигнато, ултиматумът на Европейската централна банка е изпълнен и тя ще продължи да обезпечава ликвидността на кипърските банки.

В замяна на международната помощ Кипър ще трябва драстично да свие прекалено надутия си банков сектор, да съкрати бюджетните разходи, да извърши структурни реформи и да приватизира държавни активи, каза Дейселблум.

Председателят на Еврогрупата уточни, че тя вече не изисква от Кипър да събере 5,8 милиарда евро собствени средства и че точният размер на националния пакет за подпомагане на банковата система предстои да се пресметне. "Забравете за това число, ние вече не го споменаваме. Приехме нов план, който има за цел да реши проблемите на двете най-големи банки на страната. Точният му обем предстои да се изчисли", каза Дейселблум.

В същото време той потвърди, че обемът на международната помощ за Кипър остава 10 милиарда долара и изрази увереност, че всички национални парламенти на страните от еврозоната, включително Холандия и Германия, ще одобрят отпускането на международната помощ при тези условия. Еврогрупата очаква управителният съвет на Европейския фонд за финансова стабилност да ратифицира споразумението за Кипър в края на април, така че в началото на май островът да получи първият транш.

Споразумението "слага край на несигурността в Кипър и Еврозоната"

"Споразумението, постигнато тази нощ между Никозия и международните ѝ кредитори, "слага край на несигурността в Кипър и Еврозоната", заяви Дейселблум.

Оли Рен заяви, че Кипър го очакват трудни времена, но обеща, че Европейската комисия ще направи всичко възможно да тушира социалните последици за кипърците в тези трудни условия.

Приключи един дълъг период на неувереност и несигурност за кипърската икономика, заяви финансовият министър на Република Кипър Михалис Сарис. Споразумението дава възможност на Кипър да избегне неконтролиран фалит, като поставя основите за едно надеждно начало. Ние не спечелихме една битка, а избегнахме риска от катастрофално излизане на страната от еврозоната. Одобреният от Еврогрупата антикризисен план за Кипър променя икономическата история на Кипър, казва още Михалис Сарис, като подчертава, че страната ще трябва да понесе жертви и да мине през трудни изпитания, но икономиката има възможност да бъде рестартирана, а социалната кохезия - подпомогната.

Михалис Сарис каза още, че преструктурирането на Народната банка /Лайки/ ще отнеме време и че депозитите в нея независимо от техния произход ще бъдат превърнати в акции, а новите собственици на банката буквално ще бъдат днешните вложители с големи депозити.

В Кипър приключи "периодът на неопределеност и неувереност", страната успя да избегне неконтролируем банкрут с непредвидими последици, заяви говорителят на правителството Христос Стилианидис.

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле заяви, че спасителният план за Кипър е справедлив за всички и в състояние да стабилизира ситуацията. Той изрази увереност, че Бундестагът ще утвърди антикризисната помощ за Кипър.

Участието на Русия

Еврогрупата продължава да разчита, че Русия ще се съгласи да смекчи за Кипър условията по изплащането на кредита от 2.5 милиарда евро, отпуснат през 2011 година.

Руският президент Владимир Путин поръча на правителството и на министерството на финансите да разработят въпроса за преструктурирането на предоставения по-рано кредит от 2,5 милиарда долара на Кипър, заяви същевременно президентският говорител Дмитрий Песков. "Предвид решенията, взети от Еврогрупата, Путин намира за възможно да се подкрепят усилията на кипърския президент, както и на Европейската комисия, насочени към преодоляване на кризата в икономиката и банковата система на острова", отбеляза Песков.

Русия ще реши дали  да помага на Кипър, след като проучи пакета от мерки, приети на равнище Европейски съюз, Международен валутен фонд (МВФ), кипърско правителство и кипърска централна банка, заяви обаче руският първи вицепремиер Игор Шувалов след заседание на вицепремиерите с министър-председателя Дмитрий Медведев за обсъждане на кипърската тема..

"Според мен там продължава грабежът на вече ограбеното", заявил според ИТАРР-ТАСС самият Медведев по време на съвещанието. "Затова трябва да се разбере в какво ще се превърне цялата тази история в крайна сметка и какви ще бъдат последиците за международната финансово-валутна система, както и за нашите интереси", допълнил Медведев.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа