Еврогрупата остави гърците да решат сами съдбата си

Шизофренията не спира: Ципрас прие условията на кредиторите и призова сънародниците си да ги отхвърлят, за да постигне "по-добра" сделка

Еврогрупата остави гърците да решат сами съдбата си

След като Гърция провали преговорите с кредиторите, остана без спасителна програма и на 30 юни в полунощ изпадна в неплатежоспособност по дълга от 1.6 млрд. евро към МВФ, премиерът на страната Алексис Ципрас в сряда изненада европейските партньори с ново писмо, в което заяви, че ще приеме исканите реформи, но с някои промени. Германия обаче заяви, че не може да има нови преговори, докато на дневен ред е провеждането на референдум в Гърция, който да потвърди или отхвърли сделката "пари срещу реформи".

По-малко от 24 часа, след като писа на кредиторите, че приема техните искания за реформи с някои корекции, Ципрас направи обръщение към нацията, в което повтори обвиненията, че Гърция е "изнудвана" и разсея плахите надежди, че референдумът в неделя може да бъде отложен или отменен.

В тази ситуация финансовите министри от еврозоната решиха да изчакат резултата от референдума, преди нови дискусии по новия план за подпомагане. Това обяви словашкият министър на финансите Петер Кажимир след телефонна конференция на еврогрупата, продължила близо един час.

"Еврогрупата реши единодушно да изчака резултата от референдума преди да продължат дискусиите", посочи Кажимир в Туитър. "Не бива каруцата да се слага пред воловете", допълни той.

Телевизионното обръщение на Ципрас, направено в сряда вечерта, е пореден щрих към безумната и на моменти сюрреалистична атмосфера в последните дни, в които злъчните послания на радикалното ляво правителство се редуваха със среднощни оферти за компромис от гръцка страна и рестартиране на преговорите, отбелязва Ройтерс.

Зам.-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис заяви, че сега държавите от еврозоната трябва да преценят дали да водят преговори по нова спасителна програма. Той посъветва еврозоната да не прави нищо, преди да бъде изяснено решението дали ще има нова програма.

ЕК обяви въпроса от предстоящия в неделя в Гърция референдум за безсмислен, защото с него се търси оценка на спасителната програма, която изтече окончателно в полунощ на 30 юни.

Ципрас призова гърците да гласуват с "не", за да постигнат "по-добро споразумение"

Гръцкият премиер заяви в обръщението към нацията, че референдумът на 5 юли ще се състои и призова гърците да гласуват с "не", за "по-добро" споразумение. Той каза, че иска да продължи преговорите с кредиторите и страната ще остане в еврозоната. Референдумът не засяга оставането на Гърция в еврозоната, това е даденост и никой не може да постави това под съмнение, подчерта премиерът, с което за пореден път се противопостави на европейските лидери и институции, които предупредиха, че отрицателният вот би довел до излизане на Гърция от еврозоната.

Ципрас обаче увери, че отговор "не" на референдума не означава скъсване с Европа и призова избирателите да гласуват с "не" на предложенията на международните кредитори.

Ако гръцкото правителство получи положителен отговор от кредиторите на предложенията си, то ще реагира незабавно. Преговорите с кредиторите ще продължат след референдума, добави той.

Свикването на референдума за приемане на условията на кредиторите има за цел да бъдат избегнати рисковете за страната, заяви още Ципрас.

"Не" не означава скъсване с Европа, а връщане към Европа на ценностите, "не" означава силен натиск" за продължаване на преговорите, каза той.

Премиерът уточни, че "не" не е просто слоган, а решителна стъпка към по-добро споразумение". "Някои казват, че има таен план за излизане от ЕС в случай, че отговорът "не" победи". Това е лъжа", заяви той.

"Присъдата на гръцкия народ е по-силна от волята на правителството", подчерта Ципрас и увери, че в понеделник, в деня след референдума, правителството ще продължи да бъде "на масата на преговорите, за да осигури по-добри условия на споразумението".

Той увери избирателите, че депозитите в гръцките банки няма да бъдат изгубени, предаде Асошиейтед прес. Ципрас каза също, че европейците трябва да престанат да действат по "недемократичен начин".

Председателят на еврогрупата Йерун Дейселблум заяви, че вижда "малка промяна" към напредък след последните коментари на Ципрас.

Световните финансови пазари реагираха забележително спокойно на очаквания фалит на Гърция, с което засилиха позициите на партньорите от еврозоната, които изтъкнаха, че Атина не може да използва като разменна монета заплахата от разпространяване на нейните проблеми върху останалите страни от единната валута.

Какво съдържа новото гръцко предложение

Телевизионното обръщение на Алексис Ципрас бе направено пет часа след публикуването на новото гръцко предложение, което съдържа серия изменения в сравнение с това на кредиторите.

В писмото на Ципрас до кредиторите се казва, че Гърция е готова да приеме почти всички техни условия с едно голямо изключение – да се запази специалната отстъпка от 30% по-нисък ДДС за островите. Много от тези острови са отдалечени и трудни за снабдяване с провизии.

Според представителите на еврозоната обаче запазването на това изключение ще увеличи твърде много бюджетния дефицит на страната, а още по-важно е, че ще запази твърде сложната ДДС-система на Гърция. Сложността на системата е основната причина държавата да има най-ниската събираемост от ДДС в еврозоната.

Има и условия по темата с пенсиите. Тук Ципрас моли за отсрочки. Гърция и кредиторите вече постигнаха през 2012 г. споразумение за реформа на пенсионната система, но правителството на СИРИЗА спря нейното прилагане. Сега премиерът иска премахването на специалната добавка "солидарност", която се плаща към пенсиите на най-бедните пенсионери, да се случи през декември 2019 година. Това е много по-късно от настояването на кредиторите.

Официални представители на еврозоната, цитирани от "Файненшъл таймс" (ФТ), твърдят, че Ципрас има и условия за съкращаване на бюджета на армията. Кредиторите настояват за орязването на 400 милиона евро от разходите за отбрана. Гръцкият премиер иска това намаляване на бюджета да бъде направено през 2017 г., вместо още от тази година.

Всички тези отстъпки, взети заедно, биха увеличили твърде много бюджетния дефицит на Гърция.

Пред ФТ източник от ЕС твърди, че въпросът вече не е в това дали Ципрас се е съгласил да приеме конкретните предложения на кредиторите, а в липсата на вяра на страните от еврозоната в гръцкото правителство.

Времето не може да се върне назад

"Въпросът вече е в политическата воля на всички членове на еврозоната да се постигне сделка. Много е трудно да се прогнозира какво може да се случи, като се има предвид колко много малко политическа воля има да се случи това".

На този фон германският финансов министър Волфганг Шойбле коментира, че писмото на Ципрас не служи за основа за сериозна дискусия. "В правен аспект и от гледна точка на реалността, не можем просто да се придвижи напред, базирайки се на статуквото. Ние сме в изцяло нова ситуация, след като втората спасителна програма на Гърция изтече", каза той.

"Часовникът не може просто да се върне обратно там, където беше в петък през нощта, когато Ципрас провали преговорите и обяви референдум. Сделка все още е възможна, но ще изисква много повече от едно писмо", написа анализаторът от Berenberg Bank Холгер Шмидинг до клиентите.

Гърция затъва още повече в кризата, след като не успя да изкопчи помощ в последния момент от еврозоната и в нощта на 30 юни беше принудена да обяви дефолт по дълга си към МВФ . Броени часове преди да изтече крайният срок, гръцките власти се опитаха да направят фокус и да задействат извънредна клауза на МВФ, която им позволява да получат отсрочка по плащането на дълга в рамките на 3 до 5 години - колкото е срокът на кредитите. Тази възможност е използвана два пъти в историята на фонда - през 1982 г. за две бедни страни - Никарагуа и Гвиана (бивша британска Гвиана).

Управителният съвет на МВФ започна да разглежда искането, но се очаква да се събере по-късно, за да го одобри или отхвърли.

Финансовата институция може дори да отложи плащанията и за повече от 5 години, ако събере 70 процента одобрение в управителния съвет. Тази клауза важи за финансови задължения, които биха довели до "извънредно изпитание" за страната, получила кредита.

МВФ никога не е задействал тази клауза, но в гръцкия случай това ще изисква повече време, тъй като е необходимо съгласието на големите страни с нововъзникващи пазарни икономики. Предложението на Ципрас от вторник бе разгледано и отхвърлено същата вечер по време на извънредна телеконферетна връзка на финансовите министри от еврогрупата. Атина поиска нова двугодишна спасителна програма от ЕС в размер на 29 млрд. евро, която да покрие всички финансови нужди на страната в следващите две години. Освен това Ципрас имаше и свой план за преструктуриране на дълга, но в писмото въобще не се споменаваха поисканите от европейските партньори реформи.

Все още искаме да постигнем споразумение и да помогнем на Гърция, вратата за преговори по нова програма остава отворена, заяви зам.-председателят на ЕК Домбровксис.

Финансовата обстановка в Гърция днес е много по-лоша отпреди седмица. Това е по-сложна основа за началото на преговори по нова програма, коментира Домбровксис. По неговите думи щетите сега са много по-големи и изискват много повече усилия за възстановяване на равновесието.

За да има споразумение с Атина, необходима е добра воля от преговарящите страни. Необходима е стратегия за завръщането на Гърция на пътя на икономическия растеж и финансовата стабилност. Необходима е силна ангажираност на гръцките власти, заяви зам.-председателят на ЕК. И припомни, че ЕК вложи много енергия и усилия в преговорите по изтеклата програма, прояви много гъвкавост към гръцките власти. Засега не можем да започнем преговори по нова програма, защото нямаме нейния проект. Удължаването на досегашната програма бе невъзможно, защото оставаше твърде кратко време, поясни Домбровскис по повод приключилите без резултат снощи преговори в еврогрупата, около два часа преди изтичането на крайния срок на действалата спасителна програма.

Социологическо проучване, публикувано в един от гръцките национални ежедневници показва, че 54% от гърците смятат да гласуват с “не“ на референдума. Общо 33% от анкетираните подкрепят приемат плановете за реформи. Разликата между двата лагера се стеснява леко.

Преди Ципрас да обяви референдума, 70% от гърците подкрепяха оставането в еврозоната, докато 30% бяха “против“. Резултатите от социологическите проучвания показва, че много от гърците не правят никаква връзка между приемането на предложенията на ЕС и оставането в еврозоната.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа