Евроизборите: Как ще гласуват шестте най-големи страни в ЕС

Над 370 млн. души имат право да гласуват на изборите за Европейски парламент. Но проблемите, които ги вълнуват, са доста различни, показва проучване в шестте най-големи страни в ЕС, направено от група авторитетни европейски вестници*.

Франция: Сега всички сме протекционисти

"Протекционизъм" беше мръсна дума в тази отворена страна, която е част от най-големия единен пазар. Но френските партии все повече я употребяват в кампаниите си, макар не винаги да я произнасят на глас.

В крайно-ляво, партия "Непокорна Франция" подкрепя "солидарния протекционизъм" и предлага "километричен данък върху въглеродните емисии" – колкото повече километри се превозва даден продукт, толкова по-високо да е облагането. Зелените пледират за нещо подобно – данък върху въглеродните емисии на границата на ЕС.

Партия "Национален сбор" на Марин льо Пен агитира за "интелигентен протекционизъм", който би подкрепял националната икономика чрез възстановяване на митните сборове.

Социалистите също ревизират позицията си за протекционизма – резултат от години на социален дъмпинг и разбиване на пазара. "Ние приемаме форма на протекционизъм и поставяне търговската политика в услуга на екологията и борбата с неравенството", заяви Рафаел Глюксман, който е водач на листата.

Дори движението на президента Еманюел Макрон следва подобен курс, макар че терминът "протекционизъм" не фигурира в програмата на партията му. Но "протекционизъм", заедно с "прогрес" и "свобода" са ключовите думи на водача на листата на партията Натали Лоазо. Слоганът на кампанията е: "Европа, която защитава".

Както Макрон, така и Републиканската партия се въздържат да ползват думата "протекционизъм". Но проектопрограмата им защитава митническия протекционизъм и препоръчва спрямо чуждестранните продукти да се въведе "двойна защита, европейска и френска", по модела на закона "Купувайте произведеното в Америка", като така се дава приоритет на "нашите компании и нашите работни места". Републиканската партия иска 50% от държавните контракти да са местни компании.

Тази идея, родена първоначално от опонентите на свободната търговия, в крайна сметка стана консенсусна, тъй като европейската конструкция се възприема като създаване на огромен пазар, който неминуемо предизвиква социална, икономическа и екологична несигурност.

Италия: Разделението Север-Юг

"Ние плащаме твърде много данъци", оплаква се Клодиан Коша, мениджър на фирма за обработка на кожи до северния град Виченца и пояснява: "Тук трябва да работиш 16 часа на ден, за да изкараш заплатата на предприемач".

"Данък" е мръсна дума в северната индустриална част на Италия, която далеч изпреварва южната по генерираното тук благосъстояние. Северните провинции са решени да си извоюват по-голяма фискална автономия, но макар че тяхната най-силна партия (бивша Северна) Лига сега участва в управляващата коалиция на страната, тези искания едва ли ще станат факт.

"Автономия ще бъде постигната", продължава да повтаря лидерът на партията Матео Салвини, въпреки че неговият коалиционен партньор "Движение 5 звезди" не е толкова ентусиазиран. До момента Лига не е понесла щети за това, че не е изпълнила една от основните си цели. В Северна Италия подкрепата за Лига надхвърля 40%, докато в останалата част на страната е под 30%. Партията води в проучванията за евроизборите.

"Сегашната ситуация работи за Лига, тъй като темата е най-обсъждана в районите, където се иска автономия, докато в останалите райони по този въпрос се мълчи", коментира професорът по приложна икономика Днажфранко Виести от Университета в Бари.

"Можеш да задържиш избирателите, ако обещаваш автономия в една част на Италия, но можеш да избегнеш загубата им в другите части на Италия, като не говориш за това", пояснява той. "Това е партия, която говори два различни езика в две различни зони на страната", казва проф. Виести.

Великобритания – парадоксът на Брекзит

След като се разбра, че британците ще трябва да гласуват на изборите за европарламент през 2019 г., независимо че преди около преди три години гласуваха да напуснат Европа, кампанията за този вот много бързо се превърна в огледало на референдума от 2016 г., микрокосмос на изтощителната битка за Брекзит.

Изправена насред разгрома, при който Великобритания вече почти три години се препъва без план за излизане от ЕС, с който някой да се съгласи, Консервативната партия на Тереза Мей се очаква да получи силен шут на евроизборите. Дори много от активистите ѝ казват, че ще гласуват за други партии.

На последните евроизбори през 2014 г., когато евроскептичните настроения също бяха силни, консерваторите спечелиха само 24% от гласовете. Настоящи проучвания им дават 13%. Партията може би ще е четвърта на изборите – ако не и по-лошо.

Лейбъристката партия на Джереми Корбин изглежда по-добре, но подкрепа малко над 20% не е равнище, което се очаква от бъдеща управляваща партия.

В кампанията си Лейбъристите се опитват да се харесат както на привържениците на Брекзит, така и на противниците му, обещавайки само, че ще подкрепят втори референдум за Брекдит като възможна опция, ако не се постигне конструктивна сделка. Партията рискува да раздразни и двата лагера.

Кампанията ѝ се върти основно около тежкия спор за формулировката на обещанието за втори референдум, в който Корбин триумфира над своя депутат Том Уотсън.

На фона на безпокойствата в двете основни партии, кой ще спечели от ситуацията? Краткият отговор е: партия "Брекзит". Чисто новият политически проект на Найджъл Фараж, наследник на бившата му партия Юкип, съществува само от няколко седмици, но води в проучванията с 30 и повече процента подкрепа. Кандидатите в листата ѝ са разнородни – от бивши консерватори и бизнесмени до бивш марксист.

Както винаги, Фараж излиза с послание, което е едновременно последователно и яростно- Брекзит е предаден.

Фараж напусна Юкип миналата година заради крайнодясната, антиислямска позиция на новия лидер Джерард Батън. Сега Юкип се срина под 5% подкрепа и това вероятно е краят на партията като основна политическа сила, след като през 2014 г. под ръководството на Фараж бе първа на тогавашните избори.

Ако евроизборите са показателни за това какъв би бил изходът от втори референдум за Брекзит, обединението на привържениците на Брекзит около групата на Фараж може да е предимство, в контраст с разцеплението сред привържениците на оставането в ЕС.

В състезанието на тези избори участват Либералдемократите и Зелените, както и "Промяна за Обединеното Кралство" – новата партия, създадена от 11 бивши депутати лейбъристи и консерватори. Всяка от тези партии е близо до 10% подкрепа.

Какво ще се случи в резултат на всичко това? Никой реално не знае, но едно е сигурно – малко вероятно е разделенията да бъдат излекувани.

Германия – последната битка на Меркел

Европейските избори се възприемат в Германия предимно като вот по национални въпроси, мини-избори за Бундестаг, така да се каже. Тази година те са лакмус за това дали голямата коалиция на Ангела Меркел ще е в състояние да изкара пълния си мандат до 2021 г. Или ще колабира по-рано.

За първи път от 20 години насам, Меркел отсъства от кампанията. Лицето ѝ изчезна от предизборните плакати и социалните медии. Тези избори са първият голям тест за нейната наследничка начело на ХДС - Анегрет Крамп-Каренбауер, която трябва да докаже, че може да води своята партия в битката. Резултатите от социологическите проучвания обаче са слаби. Партията е нервна.

За Социалдемократичската партия, младши партньор в управляващата коалиция, вотът е за това дали да остава в правителството. СПД е в такава роля от 2013 г. насам, което ѝ дава позиции във властта за сметка на обществената подкрепа. Ако социалдемократите претърпят сериозен провал, за тях ще е трудно да останат в правителството. Лявото крило на СДП настоява за излизането ѝ в опозиция.

Залогът от евроизборите е твърде висок. На последните национални избори водещият кандидат на СДП Мартин Шулц, по това време председател на Европейския парламент, успя да привлече шест процента за своята партия, която завърши с достоен резултат от 27.3%.

Тази година водещият национален кандидат на СДП е Катрина Барли.

Според проучванията тя е най-разпознаваемата сред топ кандидатите в Германия, изпреварвайки водещия кандидат на "Алтернатива за Германия" Йорг Мойтен и Манфред Вебер – на ХДС/ХСС, който се кандидатира и за председател на Европейската комисия. Само един от четирима заявява, че знае кой е Вебер. Проблем за него е и това, че десният популист от "Алтернатива за Германия" изпреварва по популярност "човека на ЕС".

Проучванията дават добър резултат на Зелените, за които е важно да го получат реално и на самите избори. От месеци насам партията е във възход, а ако получи добра подкрепа на евровота, това ще ѝ даде по-добри шансове в регионалните избори.

Големите европейски теми не вълнуват особено избирателите. Някои от тях казват, че са разтревожени за дъмпинга, укриването на данъци, авторските права, сигурността и възхода на десните популисти. Но повечето хора виждат евроизборите като още едни национални, макар и на по-голяма сцена.

Испания – още веднъж на избори

Испанците имат добър тренинг с избори. В края на април страната проведе третите национални избори за по-малко от четири години. Това бе решаващ вот, в който управляващата Социалистическа работническа партия спечели най-много гласове, но не и достатъчно места в парламента за формиране на мнозинство. Вотът бе унизителен провал за традиционната Народна партия и успешен пробив за крайнодясната партия Вокс (VOX) .

Тези резултати вероятно ще окажат значително влияние на изхода от евроизборите на 26 май, когато в Испания ще се състоят едновременно и регионални, и местни избори.

Социалистическата работническа партия очаква да спечели и да циментира позицията си като възраждаща се партия в европейския център-ляво.

Какво ще се случи вдясно? Появата на партия Вокс, която спечели 24 места в конгреса миналия месец, тласна Народната партия и дясноцентристката Гражданска партия към по-десни позиции, докато трите формации се борят за избиратели.

Този ход обаче даде обратен откат – особено за Народната партия. След като стратегията ѝ за сближаване с Вокс не оправда очакванията, лидерът на Народната партия Пабло Касадо се опитва да си върне центристката роля и започна да осъжда крайнодесните позиции на Вокс.

В същото време Гражданската партия прави всичко възможно да се позиционира в център-дясно и твърди, че е истинската опозиционна сила.

Вокс също рекалибрира своя подход. Макар че взе 10.3% през април (след като имаше едва 0.2% на общите избори през 2016 г.), партията не се представи толкова добре, колкото се прогнозираше.

Вокс, която следва популистката тактика на фаворизиране на социалните медии спрямо традиционните, смята, че това ѝ е попречило да стигне до по-възрастните избиратели.

Взимайки под внимание това, че огромното мнозинство от испанците са про-европейски настроени и възприемат влизането на Испания в ЕС като много важен момент в историята ѝ, Вокс промени курса.

Нейното мото за евроизборите е: "Ние вярваме в Европа, защото ние сме Европа".

Партията обаче твърди, че ЕС е в криза, защото е осакатена от "определени идеологии и политически ангажименти", които виждат "изграждането на Европа извън истинската Европа".

Полша – правата на гей общността и защитата на децата

"Долу ръцете от децата", призова лидерът на управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински през март, когато стартира кампанията за евроизборите.

Този лозунг обаче впоследствие се оказа неудобен за него. Целта на Качински беше да атакува с гей общността. Впоследствие обаче Католическата църква, която е силен съюзник на управляващата партия, бе уличена като далеч по-голяма заплаха за децата.

От идването си на власт през 2015 г., ПиС се опитва да консолидира консервативно настроения електорат, атакувайки опитите за въвеждане на по-либерално сексуално образование във Варшава и други градове, управлявани от опозицията.

Управляващите се фокусират върху изявления като това на зам.-кмета на Варшава, който не крие, че е гей и който каза, че подкрепя легализирането на гей браковете и осиновяването на деца от гей двойки в Полша.

Елжбета Крук, която се кандидатира за евродепутат от ПиС, обяви, че Полша трябва да е страна свободна от хора с хомосексуална ориентация.

В друг случай, активистка на гей общността бе арестувана за това, че разлепя в църква плакати с лика на Света Богородица, с ореол в цветовете на дъгата. Задържаната може да бъде осъдена на две години затвор за оскърбление на религиозните чувства.

Всичко това обаче не промени политическите рейтинги.

Миналия уикенд Томаш Секиелски излъчи филм с нови разкрития за педофилията в Полската католическа църква.

Църквата в Полша е обвинена за прикриване на случаи на сексуални посегателства срещу деца, извършени от свещеници, които вместо да бъдат наказани са изпратени в други енории. Близо 8 млн. души са гледали филма.

Управляващата партия се опита да омаловажи разкритията, посочвайки, че свещениците педофили са изолирано явление, като в същото време повиши наказанието за педофилия до 30 години затвор.

Опозицията пък обеща нова комисия, която да разследва педофилията в Полската църква.

Всичко това е прелюдия към националните избори тази есен. Евентуална загуба на ПиС през май заплашва шансовете на партията да се задържи на власт. А внезапна поява на ново крайнодясно движение може да ерозира допълнително позициите на "Право и справедливост".

*Обзорът е изготвен съвместно от шест вестника: британският "Гардиан", френският "Монд", германският "Зюддойче цайтунг", испанският "Ла Вангуардиа", италианският "Стампа" и полският "Газета Виборча".

Още от Европа

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?