Еврокомисари: Истанбулската конвенция не въвежда еднополови бракове

Документитът предвижда само мерки в подкрепа за жертвите на насилие

Еврокомисари: Истанбулската конвенция не въвежда еднополови бракове

Истанбулската конвенция, станала обекти на яростни критики от "Обединени патриоти" и Българската православна църква (БПЦ), не въвежда правна възможност за сключване на еднополови бракове, нито засяга половата идентичност или сексуалната ориентация на подрастващите.

Това подчертават еврокомисарите Мария Габриел и Вера Йоурова в своя обща позиция по повод бурната дискусия около ратифицирането на документа, който явно ще стигне и до Конституционния съд по инициатива на ГЕРБ.

Двете представителки на ЕК напомнят, че Истанбулската конвенция е насочена единствено срещу проявите на насилие над жени и деца, чиито мащаби продължават да са големи в Европа и България.

"Това все още е проблем и в България: 38% от българските жени са посочили, че са претърпели такова насилие от бивш партньор. Очевидно е, че мащабът на насилието над жени засяга дълбоко нашите общества: от децата, растящи в разбити семейства, където те често са странична жертва на такова насилие, до огромната икономическа цена, която плащаме. Разходите за здравни и правни грижи, както и икономическите загуби от това, че жените не могат да работят, се изчисляват за ЕС на повече от 225 млрд. евро", посочват Габриел и Йоурова.

Те подчертават, че мерките, разписани в документа, са насочени единствено към превенцията на домашното насилие, както в подкрепа на жертвите.

"Конвенцията задължава държавата да се ангажира с насилието над жени във всички негови форми и да преследва извършителите. Ние трябва да направим всичко по силите ни, за да спрем това насилие и да подкрепим жертвите. Ратифицирането на Конвенцията е важна стъпка в тази посока. Нека бъдем ясни: против основите на едно семейство е, когато съпруг пребива или изнасилва съпругата си", заявяват още еврокомисарите.

Целта на съвместното им изявление е да разсее спекулациите и откровено неверните тълкувания на текста на конвенцията, лансирани от вицепремиерите Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, БПЦ, както и от редица други публични фигури, повечето от които са известни с агентурното си минало.

"Не става дума за инструмент за оформяне възприятието на пола или за идеологии, нито се изисква от страните да разрешат еднополови бракове. Всъщност не се споменава никъде за правно признаване на еднополовите бракове – тази тема е извън обхвата на Конвенцията. Накрая, тя също така не задължава страните да провеждат уроци в училищата за сексуалната ориентация или за половата идентичност", пишат Габриел и Йоурова.

"Вместо това Конвенцията ще гарантира важна подкрепа на жертвите от насилие – като убежища, психологически и правни консултации или подкрепа с подслон. Ще осигури на жертвите на изнасилвания достъп до специализирани кризисни центрове, където ще могат да получат медицински преглед и юридически консултации, както и подкрепа за преодоляване на травмата. Благодарение на тази конвенция, полицаите и лекарите ще получат подходящо обучение, за да могат да подкрепят жертвите по най-добрия възможен начин – като например се улесни явяването на свидетели по делата за насилие, и ще се гарантира, че децата, станали свидетели на такова насилие ще получат защита и подкрепа", допълват двете.

В края на позицията им се посочва, че 47 държави вече са ратифицирали документа и се изразява надежда, че скоро България ще се присъедини към тях.

КЗД изрази безпокойство от зачестилата употреба на езика на омразата

Междувременно Комисията за защита от дискриминация (КЗД) също излезе с позиция, в която изрази тревогата си от зачестилата употреба на езика на омразата в обществото.

"Констатацията на КЗД за зачестилата употреба на езика на омразата произтича от редица примери в последно време, при които публичното говорене и действие, в т.ч. и в социалните мрежи, ескалира до недопустими крайности, дискриминационни прояви и език на омразата, които могат да предизвикат ограничаване на участието на гражданите в демократичната дискусия в обществото", посочват от комисията, визирайки на първо място предстоящия през февруари "Луковмарш", който традиционно привлича в София неонацисти от цяла Европа.

"Друг пример за достигането на екстремни позиции е свързан с дебатите около Истанбулската конвенция. В иначе нормалния разговор и полемики по този важен въпрос, се чуха много крайни позиции, които прекрачиха границата на демократичната дискусия и се трансформираха в език на омразата спрямо определени уязвими групи. Уместни тук са думите на Умберто Еко: "Ние трябва да определим границите на толерантността и за да направим това, ние първо трябва да знаем, какво не може да бъде толерирано."

От КЗД добавят, че независимо от позицията им "за" или "против" конвенцията различни представители на обществото са станали обект на лични атаки, "целящи да обидят, унизят и засегнат достойнството на личности, които изразяват мнение и отстояват определена позиция в обществото".

"Особено остра е реакцията, включително с включване на физическа разправа и посегателство срещу представители на неправителствени организации, които имат феминистки и правозащитен характер", заявяват от КЗД.

Комисията осъжда и нападките срещу програмния директор на БНТ Емил Кошлуков, който наскоро бе обвинен от екипа на предаването "Денят започва с култура" в опит за цензура и натиск.

"В горепосочените примери легитимните обществени дебати и спорове около дадени позиции се изместват и отиват в посока на личностни нападки, език на омразата и крайности. С това се измества фокусът на разговора и той от дебат по важни за обществото теми се трансформира в агресивни персонални нападки срещу хора заради личността им и позициите им, които създават враждебна, застрашителна среда и нарушават правата им. А проблематиката на правата на човека и тяхната защита съставлява една от най-значимите теми на политическата реч за демократичните общества и правовата държава. Затова особено важно е хората, като част от това общество, да осъзнаят, че с дела и думи са отговорни за гарантирането на човешките права. Тази максима трябва да обуславя светоусещането ни всеки ден", подчертават още от комисията.

Споделяне
Още по темата
Още от България и ЕС