Еврокомисията даде България на съд за електронните паспорти

Въвеждането им отново се отлага след оставката на правителството

Еврокомисията даде България на съд за електронните паспорти

Европейската комисия сезира Съда на ЕС за това, че страната ни не е изпълнила разпоредбите за електронните паспорти и електронните разрешения за пребиваване, съобщиха от комисията в четвъртък.

Става въпрос за неизпълнение на изискването за създаване на единно звено за контакт, т.нар. система SPOC, което гарантира задължителния обмен на информация относно сигурността на документите.

Що е то единно звено за контакт

Създаването на единно звено за контакт е задължително изискване съгласно европейското законодателство.

Звеното за контакт служи за обмен на информация между страните членки, която дава достъп до изображенията на пръстовите отпечатъци, които се съхраняват в електронните паспорти и разрешения за пребиваване на граждани на трети държави.

С обмена на сертификати чрез звената за контакт се предотвратява евентуален неразрешен прочит на биометричните характеристики, които се съхраняват в цифров формат в документите.

По този начин компетентните органи на държавите членки получават сигурен достъп до информацията в чиповете на биометрични паспорти, документи за пътуване и разрешения за пребиваване, издадени от други държави членки, е посочено в съобщението на ЕК.

Срокът за въвеждането на всички единни звена за контакт е бил 20 май 2012 г. Във връзка с това през януари 2014 г. Еврокомисията е изпратила до българските органи официално уведомително писмо, а през април 2015 г. и мотивирано становище. Тъй като съответните разпоредби все още не са въведени в България, днес ЕК завежда дело срещу България в Съда на ЕС.

България трета година избира изпълнител

Изграждането на единното звено за контакт е отговорност на МВР. От 2013 г. вътрешното министерство се опитва да избере изпълнител, но към момента поръчката все още е в процедура по обжалване, става ясно от публикуваните документи в регистъра за обществените поръчки и профила на купувача на МВР.

Това е причината звеното да не е създадено все още, за което са уведомени и съответните органи в Европейската комисия, казаха от МВР пред Mediapool.

Поръчката е за "Разширение на системите за публичен частен ключ (PKI), изградени за обслужване на процеса на издаване на документи за самоличност с електронен носител, включително изграждане на единна точка за контакт (SPOC) и връзка с ICAO – PKD върху системата за граничен контрол".

Първата поръчка е обявена през юни 2013 г. по времето на управлението на кабинета на Пламен Орешарски. Прекратена е през септември същата година поради липса на подадени оферти.

Кабинетът на Бойко Борисов пуска повторно същия търг през март 2015 г. Оферти в търга подават четирима кандидати. Двама от тях – "PKI услуги 2015" и "C&T – ОСИ" са отстранени, защото техническата им документация не отговаря на изискванията.

Така до отварянето на ценовите предложения са допуснати двама кандидати - "Стемо" и "Демакс". Поръчката се печели от "Стемо", която е предложила с над 640 хил. лв. по-ниска цена.

Така през юли 2015 г. за изпълнител е избрана "Стемо" с цена от близо 4 млн. лв. с ДДС.

Процедурата обаче е обжалвана пред Комисията за защита на конкуренцията, която я връща за ново разглеждане на предложенията. МВР иска от участниците да удължат срока на валидност на офертите и на гаранциите си за участие. "Стемо" отказва с аргумента за настъпили съществени промени и кратки срокове за подаване на документите.

Така на 16 март 2016 г. за победител е обявена "Демакс" на депутата от БСП Петър Кънев с цена от 4.64 млн. лв. с ДДС.

Процедурата обаче отново се обжалва и реално все още няма сключен договор с изпълнител. Създаването на звеното за контакт пък ще отнеме около година, защото срокът за изпълнение на поръчката е 300 дни.

Оставката на кабинета отлага и електронните паспорти

Съдебната процедура срещу България е свързана и с въвеждането на електронните документи за самоличност. Оставката на правителството на Бойко Борисов за пореден път ще отложи тяхното въвеждане.

Промените в Закона за българските документи за самоличност минаха на второ четене през парламентарните комисии, но няма яснота дали ще минат през пленарна зала до края на този парламент. Предвид съдебното дело в ЕС срещу страната ни, депутатите може и да го приемат.

Промените в закона предвиждат издаваните от 1 януари 2018 г. лични карти да са с чип, на който да има биометрични данни и удостоверение за електронната идентичност и електронен подпис на лицето.

Датата най-вероятно няма да бъде спазена по няколко причини. Най-съществената е смяната на правителството. Освен това за изграждането на новата система за лични документи ще е необходима поне година заради предложението за преминаване от децентрализирано към централизирано издаване на документите. Ако се вземе решение да се избере външен изпълнител, поръчката пък може да се проточи с години.

Заради многото неизвестни на последното си заседание в сряда кабинетът на Бойко Борисов реши да даде възможност договорът с компанията, която в момента поддържа системата, да бъде удължен автоматично с още една година след изтичането му.

Договорът за поддържане на техническите и програмни средства на централизираната информационна система с децентрализирано персонализиране със "Сименс" изтече в края на 2015 г. През февруари 2016 г. е взето решение за избор на компания за следгаранционна поддръжка на системата. През август тази година е подписан едногодишен договор с германската компания "Веридос" за над 10 млн. лв. без ДДС.

С решението за удължаване с още година след този срок се цели да се избегне евентуален риск от недостиг на технологично време за определяне на новия модел за издаване на личните документи. По този начин се защитава общественият интерес в процедурата по издаване на български лични документи, е посочено в съобщението на правителствената пресслужба.

Още от Европа

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: