Еврокомисията даде зелена светлина за договора с България и Румъния

Европейската комисия прие във вторник положително становище за присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. По процедура това становище е първата стъпка, която води към подписването на Договора за присъединяването на двете страни към ЕС.

Уебсайтът на комисията цитира еврокомисарят по разширяването Оли Рен, който заяви: "Днешното решение е още един крайъгълен камък в отношенията ни и ясен сигнал, че ЕК приветства България и Румъния в европейското семейство".

Еврокомисарят обаче специално подчертава, че властите на двете държави не бива да се успокояват, тъй като през 2005 и 2006 г. ще трябва да се свърши много тежка работа, за да се постигне напредък в реформите и всички условия за членство да бъдат изпълнени изцяло и навреме.

В информацията от Интернет страницата на Брюксел, цитирана от БТА, се казва, че Европейската комисия вярва, че присъединяващите се страни ще продължат необходимите за приемането им в ЕС реформи, съгласно поетите в преговорния процес ангажименти.

Комисията ще продължи да следи изпълнението на тези ангажименти и задължения до датата на присъединяване и ще помага за това с инструментите на нейно разположение.

От Брюксел напомнят, че ако възникнат значителни пропуски в подготовката за членство, може да се задейства предпазна клауза, която ще забави присъединяването на България или Румъния с една година.

Договорът за присъединяване на България и Румъния към ЕС трябва да се подпише на 25 април в Люксембург. След днешното решение на Европейската комисия, остава на 13 април съгласието си да даде и Европейският парламент. Последно идва решението на държавните глави на страните членки на форума на Европейския Съвет, което трябва да бъде взето в деня на подписването на 25 април.

По принцип решението трябва да бъде взето единодушно от всички 25 страни членки, по препоръка на Еврокомисията. По отношение на Румъния обаче, в редица конкретни сфери от правосъдието и вътрешните работи, както и в конкуренцията, предпазната клауза може да бъде задействана с решение, взето с квалифицирано мнозинство от страните членки.

Основното "слабо място" в подготовката на България за членство е реформата в правосъдната система и особено в досъдебното производство, което бе подчертано и при последната среща на еврокомисаря Оли Рен с българския министър по европейска интеграция Меглена Кунева. Тази седмица у нас е екип от експерти, изпратени от Брюксел, които ще проверяват как страната ни изпълнява поетите ангажименти в тази сфера.

Миналата година София се ангажира пред Брюксел до края на 2005 г. да се подготви и приеме изцяло нов Наказателно процесуален кодекс. Сегашното правителство е обещало до май да е готово с проект на НПК, който да се приеме от новия парламент след изборите през юни.

Днес обаче висш представител на управляващите, зам.председателят на парламента Камелия Касабова изрази сериозен скептицизъм, че Народното събрание ще успее технически до края на тази година да приеме изцяло нов НПК. Прогнозата си Касабова направи след среща с експертите Изабел Арнал и Джузепе Лимитоне, които в момента извършват поредния мониторинг по глава "Правосъдие и вътрешен ред" в България. Само преди шест месеца, по време на предходната проверка, Изабел Арнал отправи серозни критики към досъдебната фаза у нас.

Основните въпроси към Касабова от евроекспертите днес отново са били дали в рамките на този парламент ще се реализират структурните промени в съдебната система. От Брюксел отдавна посочват дублирането на дейността между полицейските дознатели и следователите, както и липсата на контрол върху прокуратурата.

Касабова им обяснила, че това е невъзможно да се осъществи от обикновено Народно събрание. Пред медиите тя отново напомни за решението на Конституционния съд от 2002 г.

Като междинен вариант пред евроекспертите Касабова посочила, че правителството е поело ангажимент в рамките на сегашния парламент да внесе проект за нов НПК.

Тя обаче намекна, че самото приемане от парламента може да не стане до края на годината. По думите ѝ, ако новият парламент започне работата си от септември, срокът до декември е много кратък за един такъв сериозен акт.

Зам.шефката на парламента успокои, че дори и да не бъде приет окончателно до края на 2005 г., с гласуването на първо четене ще има ясен политически сигнал от всички парламентарни сили, че работата по НПК ще продължи в тази посока и няма да бъде фатално, ако кодексът стане факт в началото на 2006 година. И до момента българските парламенти обаче имат поредица от прецеденти, свързани с важни закони, които се приемат на първо четене и или не стигат до пленарна зала на второ, или това става с огромно закъснение. Един от последните примери в това отношение е избирателният кодекс, приет с огромно мнозинство още през 2002 г. и оттогава насам отлежаващ в комисиите.

Пред евроекспертите зам.шефката на парламента съобщила и за неотдавнашната инициатива на министъра на правосъдието, главния прокурор и шефа на националното следствие за разделянето на следователите на две и подчиняването на тези от тях, които няма да преминат към МВР, директно на прокуратурата.

По думите на Касабова, еврокомисарите изразили разбиране спрямо опитите на българските институции в рамките на този конституционен модел и с новата концепция за НПК да се регламентират отношенията между дознание, следствие и прокуратура.

Пред журналисти Касабова изрази надежда, че временна комисия за промени в конституцията, която тя оглавява, ще стане постоянно действаща в следващия парламент, за да осъществи необходимите промени в Конституцията, свързани със съдебната реформа.

Сред законите, които евроекспертите похвалили по време на срещата, Камелия Касабова изброи последните поправки в сегашния НПК, въвеждането на апробация за магистрати, внесеният в парламента Административно-процесуален кодекс, както и закона за конфискуване на незаконното имущество.

Споделяне
Още от България