Еврокомисията иска да поеме кормилото

Европейската комисия на Романо Проди има амбицията да стане истинско европейско правителство. За да постигне това тя иска да получи управлението на външната политика и икономиката.

Това е смисълът на предложението, което в момента дебатират двадесетте еврокомисари и което трябва да бъде прието в сряда 22 май.

Този текст ще бъде приносът на Комисията към работата на Конвента за бъдещето на Европа, който до 2003 г. трябва да подготви предложения за реформи на Съюза.

Предложението предизвиква остра вътрешна дискусия, но има възможност да бъде прието. Предложенията са толкова амбициозни, че някои комисари като британеца Крис Патън, отговарящ за външната политика, се опасяват, че те могат да предизвикат пълно отхвърляне от много столици.

Предложението цели да съсредоточи на едно място всички атрибути на една Евро-сила: дипломацията, ръководството на икономическата политика, помощите за развитие /управление е прехвърлено в по-голямата си част от страните към Еврокомисията/, международните търговски и екологични преговори /който вече се водят от Европейската комисия/. Идеята е да се съберат в едно политическата власт на Съвета и материалните и финансови възможности на Комисията.

Решителното обновяване: Комисията иска да има "изключителното право на политическа инициатива и ръководната роля в управлението на кризи". Комисията иска "да се откаже от връщането към консенсуса и да направи възможни решенията, взимани с мнозинство".

Благоприятното мнение

То произлиза от констатацията, че Европа не успява да упражнява на международната сцена влияние, което да е в съответствие с икономическата ѝ сила. Комисията смята, че по този точка е в съгласие с желанията на европейските населения, както го показват последователните изследванията на общественото мнение, правени от Евростат. Според тези изследвания критиките на гражданите са насочени срещу нахлуването на европейските органи в ежедневния живот (ловът във Франция и подобни), но две трети от гражданите искат обща външна политика. Това желание е изразено и в самия Конвент. Председателят Валери Жискар д'Естен, смята за задължително Конвентът да "стигне до конкретно предложение в полза на обща външна политика". Което въобще не значи, че бившият френски президент е съгласен с предложението на Еврокомисията, напротив : "Следващия януари Солана трябва да е член на Съвета; както и бъдещия председател на Съвета на министрите от еврозоната". От тази линия следва, че ръководителите на големите държави, които не оспорват Европа да има общо действие и изразяване, но да запазят контрола за правителствата на страните от Съюза.

"Трябва да отидем по-далеч, да осигурим по-добра координация във воденето на европейската външна политика, така че тя да говори с един глас- този на върховния представител за външната политика и сигурността", подчерта на 7 март Жак Ширак в реч, посветена на Европа. Френският президент иска да даде "повече политически leadership на Европа", но смята, че тази роля трябва да се упражнява от Съвета, който трябва да избира "президент на Европа". Тони Блеър изцяло се присъединява към тези виждания и наскоро го потвърди чрез гласа на министъра си по европейските въпроси Питър Хейн: Лондон иска един "силен президент на Европа".

Да се сложи край на ротационното председателство

Предлогът за подобна еволюция е да се сложи край на шестмесечното председателство на Съюза, което според Ширак "няма да е жизнено в разширена Европа". Тази френско-британска позиция се противопоставя на това Комисията да стане "правителство на Европа".

След общата валута, големите страни на Съюза не са готови да направят общоевропейски такъв атрибут на държавния суверенитет като външната политика. В това разделение на ролите Еврокомисията отминава с мълчание, че висшият представител за външната политика е натоварен и с отбраната- една област, която никой не се готви да прави общоевропейска. Текстът на Еврокомисията се ограничава да посочи, че "вътрешни процедури" ще определят разпорежданията в областта на сигурността и отбраната, като не се уточнява кой ще упражнява тази компетентност.
Текстът на Еврокомисията не споменава също така начина, по който ще се управляват силите за бързо реагиране от 60 000 души, които европейците се опитват да създадат. Комисията не се произнася и за представителството на Съюза в международните организации. Например: и дума не е казано за местата на ядрените сили Франция и Великобритания в Съвет за сигурност на ООН. Предложението на Еврокомисията не обяснява в детайли и пълномощията спрямо тези на другите комисари на такава ключова фигура като бъдещия отговарящ за външната политика на съюза. В момента решенията се взимат на базата на принципа "един човек - един глас". "В разширена Европа ще има 25 комисари. Какво ще стане, ако трите балтийски държави, гъркът и малтиецът прокарат решение срещу мнението на британеца и французина?", се пита висш чиновник на Комисията.

Макар официално, комисарите да търсят общия интерес, то в практиката, те често изразяват интереса на собствената си страна. С разширяването с множество малки държави, това разминаване рискува да се задълбочи, и то във вреда на големите държави, особено ако се запази системата един комисар на всяка отделна държава.

Еврокомисията не е засегнала тези въпроси поради грижа да не предизвика война на институциите. Пред нея имаше избор между две стратегии: да представи консенсусен текст, който никой не иска де слуша или да излезе от бъркотията с едно амбициозно предложение, което да се превърне в опорна точка на дебата.

Освен ако не се откаже тази седмица, изглежда Комисията е избрала втората възможност.