Еврокомисията неотстъпчива за ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”

Еврокомисията неотстъпчива за ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”

Европейската комисия (ЕК) не е склонна да промени твърдата си позиция по отношение ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, въпреки че представители на Европейския парламент (ЕП) начело с бившия докладчик за България Джефри ван Орден отново призоваха за “по-гъвкав подход”.

Това стана в сряда, когато членове на ЕП участваха в дискусия с българския министър на енергетиката Румен Овчаров и приеха декларация за "по-гъвкав подход" към решаването на регионалните проблеми в областта на енергетиката.

Представителят на ЕК Брендън Девлин обаче се разграничи от документа, посочвайки, че макар и да има структурен дефицит в региона, това положение не е уникално за Европа. Той даде пример със ситуацията в Испания и Португалия и посочи, че България не среща трудности в резултат от затварянето на реакторите. Според него основният проблем в региона е липсата на взаимно свързване на енергийните системи.

Необходими са нови дългосрочни инвестиции и в тази връзка ЕК очаква плановете за нови ядрени мощности, допълни Девлин, отбелязвайки, че за ЕК въпросът за безопасността на реакторите продължава да е значителен, съобщи пресслужбата на ЕП.

Пред евродепутатите Овчаров каза, че ако не е възможно отваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, то ЕС трябва да подкрепи проекти в България, които да компенсират енергийния дефицит на Балканите.

Като такъв проект Овчаров винаги е посочвал строежа на АЕЦ “Белене”.

По-рано в сряда говорителят на еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс – Феран Тараделас, заяви, че България не може да получи по-големи от фиксираните вече обезщетения за спирането на ІІІ и ІV реактор на “Козлодуй”, но може да бъдат финансирани други енергийни проекти.

"Подходът на българското правителство към решаването на енергийните проблеми на България и на Югоизточна Европа е погрешно", каза Константин Димитров (ЕНП-ЕД). Според него правителството не прави необходимото за повишаване на енергийната ефективност и преструктуриране на енергийния отрасъл, както и за извличане на по-високи финансови компенсации за преждевременното затваряне.

Унгарската депутатка Едит Херцог (ПЕС) каза, че затварянето на АЕЦ “Козлодуй” ще струва 3 милиарда евро, а за периода 2007-2009 г. България ще получи едва 10 млн. евро компенсации от ЕС. Затова трябва не само политика, но и пари, а в този случай "портмонето е празно", добави тя.

“Решението за затварянето не е добре обосновано. Законите се правят от хората и могат да бъдат променени от тях, ако има политическа воля", подчерта финландката Пиа-Ноора Каупи (ЕНП-ЕД). Друг сериозен проблем е загубата на човешки капитал в областта на ядрената безопасност, допълни тя.

Българският евродепутат Атанас Папаризов (ПЕС) определи като важно и добре обосновано предложението на президента Георги Първанов, който на 1 февруари призова ЕП да се насрочи нова партньорска проверка на ІІІ и ІV реактор и се търси решение в рамките на чл. 36 от дговора за членство на България в ЕС.

"Проблемът е, че продължаваме да обсъждаме фактите", каза Джефри ван Орден и призова за подкрепа на предложението за нова независима експертна оценка на реакторите, която да докаже тяхната безопасност. Той призова ЕС да демонстрира зрялост и в случая на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” да признае, че е направил грешка.

Още от Европа

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: