Еврокомисията обмисля промяна в мониторинга за България

Премиерът в оставка Бойко Борисов съобщи, че Европейската комисия обмисля промяна на Механизъм за сътрудничество и проверка и се надява той да отпадне от 2017 г. По думите му идеята е "проверките да са по теми – прокурорите, съдиите, следователите или по отделни случаи – така както е при всички други европейски държави".

Това стана ясно след "неочаквана", по думите на Борисов, среща с първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс в Брюксел в четвъртък преди заседанието на Европейския съвет. Срещата между двамата е била по инициатива на Тимерманс, съобщи правителствената информационна служба.

От прессъобщението на Европейската комисия не става ясно дали ще има промени в мониторинговия механизъм и какви, а за отпадането му въобще не се говори. Единственото ясно е, че Брюксел иска да види "повече дела в специализираната прокуратура" и хвали българското правителство за постигнатите успехи в борбата с контрабандата през последните две години.

През януари се очаква да излезе поредния мониторингов доклад за България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Този инструмент беше наложен само за България и Румъния при присъединяването им към ЕС през 2007 г. Целта беше да се направи съдебна реформа и да се води борба с корупцията и организираната престъпност. Липсата на напредък по поставените преди 10 години цели е основната причина страната ни все още да не е в Шенген.

Тимерманс: Впечатлен съм от борбата с контрабандата

От изявленията на Борисов и Тимерманс, които са от различни политически семейства, не стана ясно за какво точно са се договорили. И двамата обаче определиха срещата като "добра".

"Днес имах добра среща с премиера Борисов, за да обсъдим постигнатия напредък в изпълнението на задачите преди публикуването на доклада ни по механизма за сътрудничество и проверка през януари", се казва в изявлението на Тимерманс.

"Похвалих премиера за усилията му да реформира българската съдебна система и за силния му ангажимент за ускоряването на борбата с корупцията в България. Поощрих го да продължи тази борба и да покаже резултати, като например повече дела на специализираната прокуратура", е заявил още Тимерманс.

В съобщението на ЕК е посочено, че Борисов е информирал първия заместник на Юнкер "за впечатляващите резултати", постигнати от българското правителството в борбата му срещу контрабандата, която е довела до приблизително два милиарда евро допълнителни данъчни приходи през последните две години.

Първият заместник на Юнкер идва в България през февруари

Борисов каза, че не е очаквал от кабинета на Франс Тимерманс да излезе официално изявление. По думите му по време на срещата Тимерманс му казал, че ако продължава в същия дух с реформите, мониторинговият механизъм може да отпадне още през 2017 г.

Нещо повече, очаква се първият заместник на Юнкер, който е от групата на социалистите, да посети България през февруари, за да обясни заслугите на правителството в борбата му с корупцията, нищо че то вече е в оставка.

"Въпреки че сме от различни политически семейства, не очаквах да се отнесе толкова ласкаво (Тимерманс – бел. ред). Така високо да оцени дейността ни, особено борбата с контрабандата и приходите в бюджета, реформите, които сме направили, и увереността, че това е правилният начин да се стигне до отпадане още в следващата година на мониторинговия механизъм", каза Борисов.

"Нещо повече, той настоява да дойде още февруари в България, за да обясни ролята на това правителство и всичко, което е направено през този период. Той дава изключително добра оценка и на г-жа Захариева, и на всички в парламента, които са работили по тази тема", каза Борисов в отговор на журналистически въпрос.

"Дори не очаквах, че вие ще научите за тази среща, защото преди Съвета мислех, че иска да ме пита за политическата ситуация какво-що, така че от негово име не бих си позволил да говоря. Изключително сериозен човек и дори ме учуди това, че той пожела да пусне съобщение до медиите", допълни премиерът в оставка.

Той поясни, че се обсъжда отпадането на механизма за мониторинг и сътрудничество във вида, който се прилага за България, като се замени с общия европейски механизъм за върховенство на закона. По него в момента ЕК е отворила процедура срещу Полша, но без особен успех.

За да отпадне механизмът за наблюдение върху страната ни, ЕК трябва да направи предложение, което после да бъде одобрено и от Съвета на министрите.

Борисов изрази увереност, че има подкрепата на колегите си за това. Той съобщи, че е обсъждал темата с германския канцлер Ангела Меркел и "с всичките, които са отговорни фактори".

Относно блокадата на Холандия за присъединяването на България към Шенген заради неизпълнение на задачите по механизма, Борисов коментира, че Холандия по същия начин е блокирала и Украйна.

"Ние санкции на Русия наложихме заради Украйна, Холандия спря визите за Украйна. И всички вдигнахме ръце", каза Борисов.

Всъщност той визира всеобхватното споразумение с Украйна, което беше ратифицирано от всички страни-членки в ЕС без Холандия. Холандците отхвърлиха подписването на споразумението след проведен референдум през пролетта.

Намирането на решение по създалата се кризисна ситуация беше една от темите на декемврийската среща на върха. Беше договорено, че Украйна получава статут на страна-кандидатка за членство в ЕС, но без да се поемат конкретни ангажименти.

Два мониторингови доклада за България през 2017 г.

Заради председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2018-та г. се очаква догодина Еврокомисията да публикува два доклада за България. Единият ще излезе на 25 януари, другият - в края на годината.

Целта е по този начин да се избегне унижението председателстващата Съвета на министрите страна да е под мониторинг на ЕК. Това няма да бъде прецедент, защото същата мярка беше приложена и спрямо Гърция и Кипър, които бяха със спасителни програми по време на председателствата им.

България и Румъния са единствените страни в ЕС, които бяха поставени под мониторинг дали се спазва върховенството на закона след влизането в ЕС. Първоначалната идея беше той да продължи три години след приемането ни, но мониторингът остана и след това, а всяка година докладите констатираха незначителен напредък в съдебната реформа и в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

При встъпването си в длъжност новият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер пое ангажимент този механизъм да отпадне до приключването на мандата на неговата комисия през 2019 г.

През тази година се засили натискът на българските евродепутати за отпадане на мониторинга във вида, в който съществува. Те поискаха въвеждане на наблюдение за всички страни в ЕС в областите, в които изостават с реформите или имат проблеми.

През октомври Борисов и Юнкер размениха писма по повод евентуалното отпадане на мониторинга за България и смяната в правилата му.