От години проблемите в българската образователна система са обществена тема и според мнозина именно там се коренят голяма част от изпитанията пред българското общество.

Ниските резултати от задължителните изпити в системата на образованието, особено на матурите, предизвикват коментари и вайкане, но реална промяна няма и към момента не се задава.

А показателите, измерващи знанията на учениците, се влошават с всяка година. Според данните на PISA от края на 2023 г. половината деветокласници в България са функционално неграмотни. През 2023 г. средният резултат на матурата по български език беше добър 3.93, а от втората матура, където учениците избират между различни профилирани предмети – добър 4.48.

Оказва се, че и професионалното обучение в средното образование не съответства достатъчно на нуждите на пазара на труда. А според изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) половината ученици от професионални гимназии няма да работят по специалността, за която са учили.

На фона на бързо променящия се свят и напредъка на изкуствения интелект тези тенденции са притеснителни. Нуждата от реформи в образователната система е всеизвестна и неслучайно в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за сектора са заложени малко над 1.8 млрд.лв., което е и около 14% от всички средства.

А сред основните приоритети в образованието е изграждането на STEM (Science, Technology, Engineering, Math/наука, технологии, инженерство, математика) среда във всички български училища. Те би трябвало да направят по-интерактивно, забавно и интересно обучението по природни науки, математика, технологии, инженерство. Все области, които не са от любимите на повечето ученици. Неслучайно през 2024 г. само 1894 зрелостници избраха матура по математика. На външно оценяване по химия се явиха само 97, а на матура по физика – едва 59 дванайсетокласници. 

Останалите приоритети са модернизирането и изграждането на нови образователни институции и финансиране на научната дейност.

Усвояването на средствата обаче започна с леко забавяне. Процедурата по кандидатстване за изграждане на училищни STEM центрове стартира преди повече от година и завърши през януари тази година. До момента официалната информация е за подписани  338 договора за около 60 млн. лева т.е. одобрени са проектите на  15% от всички 2271 училища и са разпределени около 10.4% от парите по проекта.

Изграждане на STEM среда в България

Според Министерството на образованието създаването на STEM среда във всички български училища ще осигури достъп до качествено образование на учениците от уязвими групи. Изпълнението на заложената в ПВУ програма ще намали и неравенството в достъпа до цифрови технологии и иновативни образователни програми, инструменти и съдържание.

За тази цел във всички училища ще бъдат модернизирани или създадени нови лабораторни комплекси и среда, която да позволява обучение в екип и по проекти извън класическата система на класната стая.

За изграждането на STEM кабинети във всички 2271 държавни и общински училища са планирани 576.2 милиона лева (480.1 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 96.0 милиона лева – национално съфинансиране). STEM кабинетите трябва да са готови до 31 май 2026 г. 

Средствата за отделните училища зависят от броя на учениците в тях. Предвидените суми са между 50 000 и 600 000 лв. (какви са максималните суми според големината на училището виж в графиката).

До 45% от сумата за всеки проект отива за купуване на техника. Още толкова са предвидени за ремонти и строителство, а 10 на сто – за софтуер.

Кабинетите или лабораториите трябва да са в едно от петте направления – роботика и кибер-физични системи, дизайн и 3D прототипиране, природни науки, зелени технологии и устойчиво развитие, математика и информатика.

Това не е първата програма за изграждане на STEM центрове. Около 250 училища вече бяха финансирани с около 40 млн. лв. от националния бюджет за създаването на лаборатории. Те могат да получат пари от евросредствата по ПВУ, но за тях сумите са редуцирани.

Начало на финансирането и изграждането на STEM кабинетите

Училищата можеха да кандидатстват за пари за STEM кабинети от 19 април 2023 г. до 19 януари 2024 г. Pроцедурата беше обявена като максимално опростена, за да е достъпна и за училищните ръководства, които нямат голям опит с европроекти. Към началото на юни подписаните договори вече са 338, а общата им стойност е над 60 млн. лв., отговориха от МОН на въпроси на Mediapool.

Подадени са общо 2245 предложения за STEM кабинети и всеки един от тях е в процедура по оценка. Към момента за 1200 предложения оценката е приключила, като 712 от тях са в процедура по договаряне.

От образователното министерство посочват, че процесът по изграждане на STEM пространства е динамичен, като е стартирал при повечето крайни получатели, с които са подписали договори. Изпълнителна агенция "Програма за образование" полага усилия всички договори за финансиране с образователни институции по процедура "Училищна  STEM среда" да бъдат сключени до края на септември 2024 г.

Освен изграждане на STEM центрове във всички държавни и общински училища се предвижда финансиране и на Национален STEM център (НСЦ). Той вече съществува, но предстои изграждането на модерна база на територията на София Техпарк.

"Към настоящия момент базата на Националния STEM център се използва за обучение, организиране и провеждане на семинари, съвещания и конференции, както и за подготовка на ученици с изявени таланти за участие в национални и международни олимпиади. На разположение за посещение и тестване на STEM оборудване от училищните екипи е мини демонстрационната лаборатория, окомплектована с основен инструментариум в петте основни направления", коментира пред Mediapool директорът на Националния STEM център проф. Найден Шиваров.

Малки ученици на практическо посещение в базата на Националния STEM Център, Сн. Национален STEM Център 

Новата база на националния STEM център ще струва 28 млн. лв. И той, както и всички училищни лаборатории, трябва да е готов до края на май 2026 г.

По думите на проф. Шиваров новопостроеният Национален STEM център ще включва модерно и съвременно оборудвани лаборатории в пет основни направления: "Зелени технологии и устойчиво развитие", "Роботика и кибер-физични системи", "Дизайн и 3D прототипиране", "Математика и информатика" и "Природни науки". Предвидено е и създаване на зала за дигитално изкуство (Digital Art) и аудио-визуално изкуство, зали за обучения, семинари и срещи, както и на учебни работилници (Maker Space).

Когато е напълно готов, Националният STEM Център ще предоставя повече възможности за професионално развитие за учителите в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката.

"В този смисъл, Центърът продължава да координира, подпомага и консултира изграждането и развитието на STEM среда в българското училище, но вече с ресурса на един многофункционален комплекс, оборудван в духа на проблемно-базирания тип обучение", поясни директорът на НСЦ.

Освен Националнен STEM център, ще има и три регионални такива. Предвижда се те да се изградят като изнесени бази за обучение в три държавни университета с педагогически профил с фокус върху природоматематически специалности, разположени в близост до вече съществуващите ученически бази в Ястребино, Ковачевци и Хисаря.

Какво всъщност е STEM образованието

STEM подходът се отличава от традиционния метод с това, че учебната среда е по-гъвкава и динамична и цели да покаже на децата как науката може да бъде приложена във всекидневието. 

"STEM премахва традиционните бариери, издигнати между четирите дисциплини (science – наука, technology – технология, engineering – инженерство, math – математика), като ги интегрира в една обща образователна рамка. Акцентът се премества от преподаване и заучаване на факти към развитие на умения за комуникация и на практически умения. А това е в основата на STEM образованието – всичко, което учат децата, да мине през ръцете им и през екипна работа, за да затвърди не само знания, а и умения, което е от ключово значение за т.нар. професии на бъдещето", каза проф. Шиваров. 

"Нека дадем пример – учениците в момента изучават природата (релеф, климат и т.н.) чрез карти и атласи, и реално им се налага да наизустяват коя област с какво се характеризира. Ако учителите по физика, география и технологии направят един интегриран урок за вятърната енергия, например, какво ще се получи – ще бъде преподадена информация за атмосферната циркулация на въздуха, различните климатични области и ветровия им потенциал, за енергията и мощността на вятъра, видовете вятърни турбини и физичните характеристики като скорост, съпротивление и аеродинамика. Към това учениците могат, на основа на наученото, да направят 3D модел на вятърна перка (по-големите) или вятърна въртележка с подръчни средства (по-малките), като по този начин учебният материал ще мине "през пръстите им", съобразявайки теоретичните факти и ще им създаде умения към придобитите знания. Освен това ще запомнят информацията по-лесно, тъй като им е била поставена в контекст. С две думи целта на тази интердисциплинарност е да стимулира критично мислене, креативноост, работа в екип и практическо решаване на реални житейски казуси, на базата на научна информация", поясни той. 

В българското образование идеята за развитие на STEM среда се появява през 2018 г., когато България става член на Европейската STEM коалиция – мрежа от национални STEM платформи и организации, отговорни за изпълнението на националните STEM стратегии. През 2020 г. беше стартирана националната програма на МОН за изграждане на училищна STEM среда, за която бяха отпуснати по 20 млн. лв в две последователни години и бяха изградени кабинети в повече от 250 български училища.

Един от STEM кабинетите в 121 СУ "Георги Измирлиев" в София, изграден чрез националния план през 2021 г., Сн. Mediapool

Според директора на Националния STEM център концепцията за STEM образование се основава най-вече върху съдържанието и методите на преподаване и е трансформация, която трябва да се случи в българските училища.

"За учениците STEM центърът е място за учене чрез игра, чрез правене и чрез изследване. Той е притегателното пространство в едно училище, не само визуално, но и социо-емоционално; място където учениците са активната страна – работят в екип, комуникират, движат се – нещо различно от традиционната представа за атмосфера, в която се придобиват знания и умения", изтъкна той.

Как се справят училищата и учителите

По информация на Mediapool част от изградените училищни STEM центрове се използват по предназначение, учителите обменят опит и се приспособяват успешно към промяната, а децата проявяват голям интерес. Други обаче все още не се използват по предназначение по една или друга причина.

Затова и седи въпросът как всички училища в страната ще бъдат принудени да използват новите си придобивки. Тъй като това означава промяна на начина на преподаване от страна на учителите, напасване на учебните програми, по които се работи от години, и не на последно място – осигуряване на квалифицирани учители.

Сред добрите примери е столичнито 121 СУ "Георги Измирлиев", което е едно от първите училища в София с изградени STEM кабинети по националната програма. Пред Mediapool директорът на училището Галина Тенева и част от учителите по приложни науки разказаха, че и децата, и учителите бързо са се адаптирали към промяната. Центърът се използва от най-малките до най-големите ученици, като в него се провеждат и извънкласни занимания и кръжоци по роботика и програмиране.

Учениците от столичното 121 СУ "Георги Измирлиев" играят с един от роботите, с които разполага STEM кабинета в училището, Сн. Mediapool

По думите на проф. Шиваров от първостепенно значение в подготовката на учителите е ясното разбиране за значението на STEM обучението, неговите възможности в настоящия момент и като бъдеща образователна тенденция.

В подкрепа на учителите и тяхната нова роля и мисия в STEM класната стая Националният STEM център разработва е-библиотека с безплатни образователни ресурси, както и практически ръководства, методики и лабораторни упражнения.

Според него ако училищните екипи бъдат добре обучени как да прилагат STEM подхода в обучителния процес, не би трябвало да има проблем с привикването към новия модел.

Затова в цялостната визия на МОН за създаване на успешна училищна STEM среда е предвидено обучение по STEM на над 39 000 български учители, което предстои. То се финансира отново с пари от ЕС, но по програмата "Образование".

Разбира се, има рискове училищен STEM център да не се използва по предназначение, защото стопанисването му е отговорност на ръководството на съответното училище. Според проф. Шиваров обаче един добре обучен училищен екип, виждайки от първо лице ползите от прилагането на интегрирания подход на преподаване, не би оставил STEM центъра да стои затворен. От МОН пък заявяват, че към настоящия момент не се идентифицира риск изградените училищни STEM центрове да не бъдат използвани правилно заради липса на подготвени учители.

Концепцията за STEM образование и развита STEM среда във всяко държавно училище изглежда обещаваща и представлява отлична възможност отношението на учениците към науката да се промени в положителна посока. Процесът е в своето начало и от институциите и училищата зависи дали до средата на 2026 г. STEM средата ще е естествена част от българското образование.