Евроконвентът трябва да помири напълно различни възгледи

По-скоро приемственост, а не промени в споровете от двете страни на Атлантика за външната политика - това е, което прави най-силно впечатление година, след като радикални ислямски терористи нанесоха удар в сърцето на американската мощ и богатство.

Неоконсерваторите и "реалистите" в Републиканската партия продължиха да следват отдавнашните си програми с още по-голяма енергия и убеденост. Европейският елит продължи да насочва вниманието си върху принципите и институциите на общата външна политика вместо върху нейната същност и ресурсите, необходими за прилагането ѝ.

През лятото войната вътре в Републиканската партия по въпроса за подхода на САЩ към международния ред се разрази открито. Тонът ѝ стана злостен, с обвинения в малодушие, отправяни и към цивилни "ястреби", избегнали военна служба във Виетнам, и към генерали, съветващи за предпазливост.

Непосредстваният повод за този спор бе предприемането на акция срещу Ирак, но под него лежи идеологическа пропаст - между унилатералисти и мултилатералисти, между онези, които сега замислят пълно господство на САЩ, и другите, които смятат, че американската мощ ще бъде приложена най-добре в сътрудничество с други. Християнската десница доказва правотата на едностранното действие с доводи за превъзходството на моралната позиция на САЩ, привържениците на имперския подход - с ненадминатата американска военна мощ.

Трансатлантическото партньорство остава само като фон. За интернационалистите от Държавния департамент подкрепа от Европа осигурява необходимото узаконяване на световната роля на САЩ.

Техните опоненти заемат настъпателна антиевропейска позиция. Стратезите от Пентагона смятат европейците за мекушави. Еврейските неоконсерватори са прикачили на европейските общества епитета антисемитски, а консерваторите-християни наричат Европа безбожна.

Все пак допитванията до общественото мнение показват, че десницата не отразява мнението на мнозинството американци. Шири се нежелание да се започва война без международна подкрепа. Има значителна подкрепа за международните институции, нападани от консерваторите, а към Израел се отправя повече критика, отколкото смеят да изкажат конгресмените, които много държат на даренията в предизборните кампании. Много от онези, които викаха срещу Колин Пауъл на срещата за земята в Йоханесбург, бяха от американски организации, пренесли вътрешните проблеми на глобалната сцена.

При наличието на разделение по външната политика в правителството на Буш и в Републиканската партия и при липсата на ръководство сред демократите гласът на Европа може да придобие влияние във вътрешните дебати в САЩ.

Главните и тясно свързани въпроси са: как да бъде даден отпор на радикалния ислям и как да бъде решен израелско-палестинският конфликт.

Отстраняването на Саддам Хюсеин се превърна в отговор-заклинание и на двата въпроса. Буйните глави във Вашингтон гледат на смяната на режима в Ирак като на ключ към променяне на целия Близък изток, където американски войски ще продължат от Багдад към Техеран, ще установяват демократични режими или ще насърчат възникването им в Саудитска Арабия, Сирия и Палестина и ще създадат район, в който САЩ и Израел ще могат да живеят в мир. Дори реалисти като Хенри Кисинджър изказаха известна подкрепа на това виждане. "Пътят към Ерусалим минава през Багдад", заяви той неотдавна в Чикаго Трибюн.

На пресконференция в Седжфийлд по-рано този месец британският премиер Тони Блеър отрече, че европейската критика на близкоизточната политика на САЩ е антиамериканизъм. По същото време американски аналитици на външната политика се бяха събрали на конференция по въпроса за антиамериканизма и начините за възпирането му.

Единодушно бе мнението, че безусловната подкрепа на САЩ за Израел е най-големият фактор за надигане на антиамериканизъм в Европа и из целия мюсюлманския свят и че едностранно нападение срещу Ирак ще изостри тези чувства.

Антиамериканизмът се разпространява дори сред умерените мюсюлмани в южна и югоизточна Азия, както и в Близкия изток, които възприемат изявленията на правителството на Буш като обявяване на война на исляма, а не само на тероризма и на Ирак.

В Европа образът на САЩ като бандитска държава, опитваща се да срине структурата на международното право и институции, за чието създаване предишни американски правителства допринесоха толкова много, расте с всяка атака срещу правомощията на Международния наказателен съд и с всяко отхвърляне на скрепените с договор мерки срещу климатичните промени.

Мнозина наблюдатели във Вашингтон се опасяват, че американска интервенция в Ирак, която не е аргументирана така, че да е разбираема за европейската аудитория, може да предизвика вълна от враждебност от двете страни на Атлантика - особено ако смяната на иракския режим се окаже работа, по-объркана и продължителна, отколкото предвиждат вашингтонските "ястреби".

В този американски спор на карта са заложени основни европейски интереси. Но въпреки това позициите на Европа рядко се огласяват във Вашингтон. Служители на Конгреса и правителството потвърждават, че европейските посолства в голяма степен са неефективни и предлагат противоречиви мнения. Освен Тони Блеър малцина са политическите лидери, които са се опитали да дадат принос в обсъждането на американската политика. А неговата щедра подкрепа за позицията на президента Джордж У. Буш е широко тълкувана по-скоро като подсилване на "ястребите" отколкото като израз на обвързана с условия европейска подкрепа.

Но Европа няма позиция, която да изрази. Десет години, след като Маастрихтският договор даде начало на обща външна политика, и три години, след като Хелзинкската декларация задължи ЕС да следва обща отбранителна политика в подкрепа на външната, приносът на Европа в трансатлантическия диалог за сигурността си остава несъгласуван и недостатъчно консолидиран.

Европейските правителства са заети да оправят разширяването на Изток, отношенията с Русия по въпроса за Калининград и опасността от нова криза с Турция заради Кипър. Тази прекомерна заетост не оставя много сили за обръщане на погледите към по-далечни проблеми.

Европейски служители се оплакват, че правителството на Буш няма съгласувана стратегия за Близкия изток. Ала европейските правителства нямат общ подход към арабския свят, израелско-палестинския конфликт и политическия ислям. Оръжията за масово унищожение заплашват и Европа, но обсъждането на начините за спиране на тяхното разпространение е оставено на американските политически стратези.

Отсъствието на Европа налива вода в мелницата на американския унилатерализъм. Ако европейците искат Вашингтон да ги чува, трябва да решат какво ще казват - и да го казват на висок глас.

* Лорд Уолас е професор по международни отношения в института Ландън Скул ъв Икъномикс и член на Камарата на лордовете от партията Либерални демократи. - Бел. на Файнаншъл Таймс

По БТА