Еврокоридор 8 затъва в глуха линия

Скоростният жп път Радомир-Гюешево ще струва около 900 млн.лв., но проектът е под въпрос заради липсата на общ с Македония и Албания

Докато БДЖ затъва във фалит, "сестринската" ѝ компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), която се грижи за релсовия път, готви поредния мегапроект. Той е планиран да се случи след 2014 г. с европейски средства.

Става въпрос за изграждането на жп трасето Радомир – Гюешово, част от линията София – Скопие по еврокоридор 8, свързващ Черно море с Адриатическо.

България, Македония и Албания обаче отделно една от друга разработват проектите си за трасетата, минаващи през техните територии. Един от ефектите на отсъстващата обща стратегия за жп магистралата е този, че ще има различни скорости за движение на влаковете през съответните страни. Това прави малка вероятността да се получи европейско финансиране, на което разчитат и трите държави.

България вече е похарчила два милиона лева за изготвянето на идейния проект на участъка от Радомир - Гюешево, става ясно от регистъра на обществените поръчки. Той е направен от консорциум "Мотт вектор Гама". Прогнозната стойност на строителството на 72-километровия участък е 888 млн. лв., като средствата трябва да дойдат от европейските фондове. Проектът е поскъпнал над пет пъти спрямо началото на века, когато се оценяваше на около 100 млн. долара.

В момента подготвяме апликационната форма, за да кандидатстваме веднага през 2014 г., когато започва новият програмен период, каза генералният директор на НКЖИ Милчо Ламбрев пред Mediapool.

Целта е жп линията София – Скопие, чието построяване е планирано още през далечната 1897 г., да стане факт до края на 2020 г. Въпреки, че участъкът се строи - поне на хартия - вече трети век, малко вероятно е това да се случи и през този заради грандоманските амбиции на жепейците и несъгласуваността на проекта между трите държави, коментираха пред Mediapool експерти участвали в подготовката му.

Гони се нов тунелен рекорд

Одобреният вариант от експертен съвет на НКЖИ предвижда по трасето да се изградят общо 13 тунела, най-дългият от които е 15 км, обясниха жп специалисти. Това е причината и за високата стойност на трасето. Ако този тунел бъде построен, той ще е по-дълъг от планирания, само че шосеен тунел през Креснеското дефиле (13.3 км) от магистрала "Струма", чието строителство обаче също остана за след 2014 г. В момента най-дългият действащ тунел е 5.8 км по подбалканската линия при Козница строен през далечната 1952 г. по време на бригадирското движение.

Строителството на такова скъпо съоръжение е единственият възможен вариант за преминаване на трасето под Земенската планина, твърдят специалистите.

Причината е, че само така ще се избегнат защитените екозони от "Натура 2000" и ще се запази уникалната природа по ждрелото на река Бистрица. Същите аргументи изтъкват и специалистите, изготвили проекта за тунела през Кресненското дефиле.

Допълнителен аргумент за прокопаването на тунела, е че скалите край Земен не са толкова твърди и прокопаването може да става с машина подобна на тази, която пробива столичното метро. Това ще отнеме около четири години и така ще може да се вместим в 7-годишния програмен период, са пресметнали още експертите.

Новият мегатунел от 15 км ще замени сега съществуващите 9 тунела между Земен и Кюстендил строени преди повече от 100 години. Разчетите на специалистите показали, че те не могат да бъдат модернизирани, така че влаковете по линията да развият скорост от 160 км/ч.

Други 12 малки тунела с дължина между 400 и 500 метра трябва да бъдат построени след Кюстендил в посока Гюешево, с които ще се осигури пресичането на скоростната жп магистрала през Лисец планина.

Предвижда се още влаковете да подминават сега съществуващата жп гара в Кюстендил. Връзката с нея ще става чрез т.нар. байпас чрез северен обход на града.

На различни скорости

Жп линията Радомир – Гюешево е част от еврокоридор 8, който преминава през територията на Албания, Македония и България по направлението Дурас – Тирана - Скопие – София – Бургас/Варна. Коридорът трябва да направи бърза връзка между Черно и Адриатическо море при превоза на хора и товари.

В момента България строи жп участъка между Пловдив и Бургас. Договорено е и изграждането на жп линията от Септември до Пловдив. Тяхното финансиране е от еврофондовете, като отсечките трябва да са готови най-късно до края на 2015 г.

Жп участъкът от Септември до София беше отложен отложен за след 2014 г., за когато е планиран и Радомир – Гюешево. След построяването им влаковете ще се движат със 160 км/час.

В същото време проектната скорост за движение на влаковете на територията на Македония и Албания е двойно по-ниска - до 80 км/час, твърдят жп специалисти.

И докато в България и Албания все пак нещо се случва и се строят жп участъци, макар и с различна проектна скорост, трасето в Македония е замръзнало повече от 5 години. В момента македонските власти търсят финансиране за доизграждането на участъка от Скопие до Крива паланка, като в същото време се правят предпроектни проучвания за отсечката от Крива паланка до Деве баир. Това казаха експерти от българското транспортно министерство, участвали в последната среща с македонските си колеги, провела се преди повече от половин година. Според тях обаче македонските власти трябва да променят визията си и да вдигнат двойно проектната скорост, ако искат да получат европейско финансиране.

От македонското транспортно министерство са заявили, че вече са изпратили искане до съответната комисия на ЕС с молба за финансиране на изграждането на жп линията, като по първоначални разчети това ще струва около 157 милиона евро.

Въпрос и на геополитика

Изграждането на жп линията София - Скопие е замислено още през 70-те години на 19-век, когато тези територии са били част от Османската империя. Това показват историческите документи, които са обобщени в докторската дисертация на историка Ангел Джонев на тема "Македония в жп политиката на България". И ако за България това е било приоритетен проект и участъкът Радомир – Гюешево е построен още през 1910 г., като за това са похарчени внушителните за това време 12.3 млн. златни лева, за останалите страни в региона и т.нар. велики сили очевидно не е било така, смята историкът.

И съвременни анализатори смятат, че не бива да се гледа с прекомерен оптимизъм на възможността бързата връзка да се случи и през 21 век няма. Според някои експерти България трябва да постави въпроса в контекста на бъдещето членство на Македония в ЕС.

"Докато в международен план за Балканите доминира оста Москва - Белград - Атина, жп линия София - Скопие няма да има. Ще се изгражда с предимство коридор номер 4 - по направлението Сърбия - Видин - София - Кулата – Атина". Това прогнозира дългогодишният кмет на Гюешево Велин Алексов през 2010 г. при честването на 100-годишнината от пускането на линията.

От липсата на линията София - Скопие - Дурас България губи по около един милиард лева годишно, показват изчисленията на транспортното министерство.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо протестираха строителите?