Евролидерите отложиха за 6 май решението за фонд за възстановяване на икономиката

На днешното видеоконферентно заседание на Европейския съвет лидерите на 27-те страни членки са одобрили извънредния план в подкрепа на възстановяването на икономиката след пандемията на стойност 540 милиарда евро.

Планът бе предложен преди две седмици от министрите на финансите от еврозоната за защита на работните места, предприятията и държавите от последиците от кризата, предизвикана от новия коронавирус.

Лидерите обаче не са стигнали до споразумение за допълнителен по-обширен план за възстановяване на европейската икономика в дългосрочна перспектива.

Това съобщи премиерът Бойко Борисов на пресконференция в Министерския съвет след участието си в заседанието на Европейския съвет.

На 6 май, пак във видеоконферентна връзка, Европейският съвет отново ще предоговаря финансова рамка на ЕС, обясни премиерът, имайки предвид следващия дългосрочен бюджет на съюза. Има възможност рамката да се обедини с един фонд за излизане от кризата, каза Борисов.

Става въпрос за специален фонд за възстановяване, чийто размер според различните виждания трябва да варира между 1 и 1,5 трилиона евро. По-сложният въпрос обаче е за източниците на тези средства. Според едната гледна точка фондът трябва да бъде създаден чрез емитиране под някаква форма на общ европейски дълг. Според другата – той трябва да бъде част от значително увеличен дългосрочен бюджет на ЕС.

По-рано в четвъртък германският канцлер Ангела Меркел, чиято страна е сред противниците на първия вариант, потвърди позицията си против емитиране на съвместен дълг в ЕС - т. нар. коронаоблигации. Като аргумент Меркел изтъкна, че няма време за такава мярка и добави, че страните членки на ЕС ще трябва да получават парламентарно одобрение за прехвърляне на част от бюджетния суверенитет към Общността.

По думите ѝ сега са необходими бърза помощ и бързи инструменти за облекчаване на последиците от кризата. Меркел призова за по-голям бюджет на ЕС за подкрепа на икономическото възстановяване в съюза, но заяви, че призивите от някои страни членки за общи дългови инструменти не са правилния начин. Вместо това тя призова за европейски икономически пакет, който да подкрепи икономическо съживяване в следващите две години.

Ръководителката на Европейската централна банка (ЕБЦ) Кристин Лагард заяви пред европейските лидери днес, че пандемията от коронавирус може да намали с 15 процента техния брутен вътрешен продукт, предаде Ройтерс, като се позова на дипломатически източник.

На въпрос за коментарите на Лагард на видеоконферентната среща на лидерите, източникът посочи, че шефката на ЕЦБ е дала мрачна прогноза за спад в порядъка между 5 и 15 процента.

Тя е казала, че при най-лошия сценарий свиването на икономиката може да бъде 15 процента, а при средно тежкия сценарий - 9 процента.

Източници от ЕС съобщиха още, че Лагард е предупредила европейските лидери, че фискалният им отговор на коронавируса може да е прекалено незначителен и прекалено закъснял. Тя ги е призовала бързо да бъде създаден силен и гъвкав фонд за възстановяване, който да гарантира, че всички европейски правителства ще могат да отговорят на финансовите предизвикателства на възстановяването.

Тази вечер премиерът Борисов съобщи, че до следващото заседание на 6 май Европейската комисия ще изготви предложение за такъв фонд за възстановяване. Той определи това като "пътна карта", с която европейските лидери искат да вдъхнат оптимизъм на европейските граждани.

"Трябва да знаем след датата Х, месеца Х, да не кажем годината Х, когато кризата отмине, до къде е стигнала икономиката. Сега БВП е паднал със 7,5 на сто, има вече милиони безработни в ЕС, а кризата дойде асиметрично за страните. Всички сме наясно, че само ако сме единни, можем да излезем от кризата, защото икономиките ни в Европа са свързани", каза премиерът.

По думите му в ЕС тече спор дали да се дават грантове или кредити. Страните с по-слаба икономика искат грантове, а страните със стабилни икономики предлагат да се дават кредити на нуждаещите се. По-богатите страни предлагат ако другите страни искат грантове, да си направят данъците като техните, каза Борисов. При нас данъкът е 10 процента, а в Германия - 40 процента, добави той. В този спор няма да се стигне до съгласие, но има модели, по които да се разберем, посочи премиерът.

Попитан каква е позицията на България по идеята за емитиране на общ европейски дълг, Борисов избегна прекия отговор, но даде да се разбере, че не вярва в тази възможност.

Премиерът добави, че в момента не е разумно да се говори колко средства може да се очакват от Европейския съюз. Причината за това е, че ЕС дори няма в момента бюджет за тази година. По думите му, сега предстои да се изготви новата финансова рамка, с новия фонд, с фонда за възстановяване, които трябва да се обединят по някакъв начин. Преговорите по тази тема още продължават. Затова страната ни в момента сама се справя с кризата.

"Аз имам принцип в живота - всичко си правя сам", каза Борисов. Затова в България си правим сами защитните облекла. Затова са предприети навреме мерките срещу разпространението на коронавируса. Затова страната ни забърза влизането в чакалнята на Еврозоната, за да може еврото да е стабилно в страна ни. Затова България договори и суапова линия с Европейската централна банка, допълни Борисов.

ЕК: Бюджетът на ЕС ще трябва да бъде увеличен

В следващите няколко години бюджетът на ЕС на годишна основа ще трябва да се повиши, за да се преодолеят икономическите последици от пандемията. Това съобщи тази вечер председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Фон дер Лайен поясни, че ще бъде необходимо почти двойно повишение (от 1,2 на 2 на сто от брутния национален доход) на тавана на т. нар. собствени бюджетни приходи, които се събират от данъци. Тя поясни, че това е временна мярка. Говорим за трилион евро, уточни председателят на ЕК.

По нейните думи предстои да се прецени каква част от икономическите помощи за най-засегнатите страни в ЕС ще бъдат отпускани като безвъзмездни средства и какъв ще бъде делът на заемите. Очаква се комисията да представи предложение как бъдещият фонд за обезщетение заради епидемията ще бъде свързан със следващия европейски бюджет.

Тази вечер Европейският съвет се е споразумял да съгласува постепенното и уредено премахване на ограниченията, въведени заради разпространението на заразата. Държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС са посочили, че е стратегически важно Европа да възстанови част от изнесените сега производства, допълни председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Все още не всички страни в ЕС са овладели епидемията, възстановяването няма да е симетрично и различията ще се увеличат, посочи Фон дер Лайен. Тя добави, че БВП ще спадне повсеместно, но не в еднакъв размер навсякъде в ЕС. Едни държави са в състояние да осигурят много повече бюджетна помощ от други и това би се отразило на равнопоставеното участие на пазара, ако не се намесим, допълни председателят на ЕК. Фон дер Лайен уточни, че досега ЕС е насочил 3,3 трилиона евро в подкрепа на пострадалата от пандемията европейска икономика.