Евролидерите постигнаха компромис за следващия бюджет и плана за възстановяване

Сн. БГНЕС

Ръководителите на 27-те страни членки на ЕС, които днес са на среща на върха в Брюксел, са постигнали и приели компромис, който позволява да се деблокира ситуацията, свързана със следващия европейски бюджет и с плана за възстановяване на ЕС от коронавирусната криза. Новината съобщи в четвъртък вечер председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г. на стойност 1,074 трилиона евро и планът за възстановяване на стойност 750 милиарда евро бяха приети през юли, но бяха блокирани от Будапеща и Варшава, които се противопоставиха на механизъм, обвързващ изплащането на европейските средства със спазването на принципите и нормите на правовата държава.

"Можем да започнем сега с прилагането на плана и с възстановяването на нашите икономики. Нашият исторически план за възстановяване ще отведе напред нашия зелен и дигитален преход", написа Мишел в Туитър.

Съгласно сделката европейските лидери ще излязат с декларация, в която се казва, че връзката на върховенството на закона с фондовете ще се прилага обективно и само, за да се съхрани използването на европейските средства по предназначение, вместо да се наказват страни, които са отделно обект на разследване на ЕС във връзка с върховенството на закона.

За да се забави практическото прилагане на новия регламент Полша и Унгария могат да поискат от висшия еврейски съд да провери дали той отговаря на разпоредбите на договорите за ЕС. Подобна проверка може да отнеме две години. Европейската комисия ще трябва след това да публикува указания за прилагането на регламента, което може за отложи с още няколко месеца всичко това, вероятно след изборите в Унгария, насрочени за 2022 г.

Че се е очертал компромис стана ясно още преди началото на срещата. В основата му е предложение на Германия като председател на Съвета на ЕС.

Първоначалният вариант предвиждаше Европейската комисия да може да предлага спиране на бюджетните плащания към уличената в нарушения страна. С квалифицирано мнозинство това предложение следваше да бъде одобрено от един до три месеца по-късно от Съвета на ЕС, за да влезе в сила. Предвиждаше се комисията да внася предложения не само при установени нередности, но и в случаи на заплахи срещу независимостта на правосъдието, при произволни съдебни решения и ограничаване на правата на правна защита.

Компромисното германско предложение предвижда да бъде внесено допълнително уточнението, че засегнатата от спирането на средствата държава ще може да отнесе въпроса до Европейския съд преди санкцията да влезе в сила. Предложението очевидно удовлетворява Унгария и Полша. Съобщението на Шарл Мишел показва, че то е било одобрено и от страни, като Нидерландия, например, които настояваха за запазване на първоначалния вариант.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан каза преди началото на заседанието, че Европейският съюз е на прага на постигане на споразумение за бюджета и възстановителния пакет за коронавируса. "Ние сме само на сантиметър от постигане на консенсус", заяви Орбан, пристигайки на двудневната среща. По думите му всички страни се борят за "победа на здравния разум". "Очевидно е, че когато нашите държави и толкова много милиони хора са в истинска нужда заради пандемията и икономическите последици от нея, трябва да постъпваме разумно", каза той.

"Трябва да избегнем всякакви произволни и политически мотивирани решения", каза полският министър-председател Матеуш Моравецки. "Днес ние се страхуваме, че може да бъдем неоснователно атакувани, но, разбира се, в бъдеще това може да бъде някоя друга страна", заяви той.

Компромисът бе постигнат броени дни, след като изглеждаше, че останалите 25 държави членки може да създадат нов възстановителен пакет за коронавируса без Полша и Унгария.

Постигната договорка проправя също така пътя към това лидерите да се договорят за по-амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове - с 55 процента до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г., вместо договорените досега 40 процента. По-късно днес лидерите ще обсъдят и този въпрос, посочва Ройтерс.

Ограниченията заради коронавируса трябва да се запазят

Европейският съвет обяви, че ограничителните мерки в Европа заради коронавируса трябва да се запазят, докато не се проявят ефектите от масовата ваксинация. Това се казва в утвърдено днес и посветено на пандемията изявление от започналата в Брюксел двудневна среща на върха.

Участниците в срещата обявяват също ваксинацията за всеобщо обществено благо, изискват широко разпространяване на фактическа информация за нея и борба с дезинформацията за ваксините. Освен това те предлагат съгласувано разработване на европейски сертификат за ваксинация, както и да се обмисли подготвянето на глобално споразумение за борба с пандемиите в рамките на Световната здравна организация (СЗО).

Появата на ваксини е отлична новина, но тя не означава, че пандемията е свършила. Епидемиологичната ситуация в Европа продължава да буди загриженост, въпреки че положените от всички значителни усилия започват да дават плод. Ние трябва да продължим с усилията си за спиране на разпространението на вируса, за да предотвратим нови вълни на пандемията, се казва в документа. В него се отбелязва също, че е необходимо съгласуване на усилията за отменяне на карантинните мерки, включително поетапното възстановяване на трансграничните пътувания, когато здравната ситуация позволи това.

Икономическите санкции срещу Русия се удължават с 6 месеца

Лидерите от Европейския съюз се споразумяха днес да удължат с нови шест месеца икономическите санкции срещу Русия заради намесата ѝ в Украйна, съобщи говорител на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, цитиран от Ройтерс.

Според ЕС Москва не е изпълнила условията на мирните договорености от Минск.

Евросъюзът наложи санкции на енергийния, финансовия и оръжейния сектор на Русия заради ролята на Москва в конфликта в Украйна и няколко пъти ги удължи заради отказа на Кремъл да върне Кримския полуостров на Киев и замразения конфликт в Източна Украйна.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?