Евролидерите разпределят 1 трилион евро за следващите 7 години

Държавните и правителствените ръководители на 27-те страни от Европейския съюз се събират извънредно днес в Брюксел, за да обсъдят предложението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за общия бюджет за периода 2021-2027 г.

На 14 февруари Мишел предложи компромисен вариант, съобразен с исканията на западните и източните страни членки, както и с предложенията на Европейския парламент.

На срещата на върха България ще бъде представена от премиера Бойко Борисов. Страната ни няма да отстъпи пред намаляването на парите по политиките на сближаване и селскостопанската.

В сряда Министерският съвет одобри българската позиция за извънредното заседание на Европейския съвет.

"По кохезионната политика страната ни настоява за допълнителна целенасочена подкрепа за най-слабо развитите български региони (на фона на исканото от Мишел намаляване на разходите - бел.ред.). По общата селскостопанска политика приоритет продължава да бъде постигането на максимално високо равнище на външна конвергенция на преките плащания", се казва в съобщението на правителствената информационна служба.

Борисов: Да не бъдат намалявани парите за сближаване и земеделие

Трябва да бъдем много предпазливи, когато говорим, заяви премиерът Бойко Борисов в Брюксел преди началото на Европейския съвет. По неговите думи 60 млрд. евро по-малък бюджет означава много трудни преговори.

Очаквам дълга нощ, всяко едно от предложенията ми мисля, че е угодно на всички държави, добави той пред български журналисти преди началото на заседанието. Премиерът отбеляза, че няма краен срок за завършването на бюджетните преговори.

Борисов, цитиран от БТА, посочи, че за нашата страна е важно да не бъдат намалявани средствата за сближаване и земеделие; да не се променя правилото за срока на изпълнението на проектите, финансирани от ЕС, както и делът на националното им съфинансиране.

Премиерът отбеляза, че намаляването на допълнителния срок за усвояване от три на две години би натоварило националния бюджет и би довело до връщане на средства заради правилата за оспорване на проектите.

Преодоляването на бюджетния недостиг

Намирането на баланса в интересите между донорите и получателите ще бъде трудна битка, която според анализатори най-вероятно няма да приключи с решение в петък.

Оттеглянето на Великобритания от ЕС води до минус 75 милиарда евро за периода 2021 - 2027 г. В същото време нейното наследството от специални намаления на бюджета ще продължи. Страни като Дания, Германия, Холандия, Австрия и Швеция искат намаляване на годишния си принос в общия бюджет. За това Мишел в предложението си предлага компромисен вариант за постепенно намаляване на вноските от тези страни през следващите седем години.

С колко трябва да бъде договорено на срещата на върха в четвъртък и петък от държавните лидери. Индикациите са, че някои правителства ще се борят за отстъпки на значителни суми и постоянна система от корекции.

Председателят на Съвета предложи още бюджетният недостиг да бъде преодолян с въвеждането на нови данъци за европейските граждани, като така се съобрази с исканията на евродепутатите

Мишел предлага още заедно с това всяка държава да внася в европейския бюджет 1.074% от брутния си национален доход. Европарламентът обаче настоява вноската да бъде 1.3 на сто, а Еврокомисията - 1.1 на сто. И при трите варианта става дума за повече от един трилион евро за следващите седем години.

"Чакането няма да направи нещата по-лесни, време е за решения", каза Шарл Мишел в обръщение преди срещата на върха.

Според Европейската комисия предложението на Мишел е "добра отправна точка". Според Европейския парламент предложението е "незадоволително", "разочароващо" и "неприемливо".

Обвързването на върховенството на закона с еврофинансирането

В края на миналата година ЕП настоя за повече проверки за правилното изразходване на общите средства. Еврокомисията предложи да изготвя годишни доклади за състоянието на законността във всички държави от ЕС и обвърза получаването на евросредства със спазването на върховенството на закона.

Сдържаност към това предложението на ЕК изразиха открито Полша и Унгария, като Будапеща оспори разбирането на понятието "върховенство на закона".

В отговор зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс поясни, че смисълът на върховенството на закона е разделение на властите, политическа независимост на съдиите при постановяването на решенията, свободни медии, възможност журналистите да работят без заплаха за живота си и без политическа цензура, свобода за гражданските организации и за висшето образование.

Сега Мишел предложи компормисен вариант, който предвижда спирането на еврофондовете при неспазването на върховенството на закона да се взима с две трети от гласовете. На практика това означава, че това ограничение трудно ще влезе в действие, съдейки от досегашния опит.

Разделителните линии

Другите разделителни линии между богатите държави, които са донорите на европейския бюджет и тези, които получават повече, отколкото внасят, са свързани със зеления пакт, технологичните промени, новите приоритети свързани с миграцията и отбраната.

Конфликтните точки заплашват страните-членки за първи път в историята си да изпаднат в тежка ситуация, при която от 1 януари да няма общ бюджет, следователно да спрат евросредствата, коментира близък до преговорите източник от Брюксел.

Шарл Мишел предлага увеличение на разходите за цифровизация, сигурност и отбрана, за опазване на границите и за европейските чиновници. Но предлага ограничаване на средствата за сближаване и за земеделие, особено за развитието на селата и за преките плащания за фермерите, както и на предприсъединителните фондове.

В обръщението си преди срещата Мишел каза, че е работил много в последните седмици, за да намери пресечна точка в становищата на отделните държави от ЕС.