Евролидерите са единни: ЕС не може да тъпче на място и трябва да се промени

Разговорите, състояли се на вечерята снощи в Талин, показаха, че сред европейските лидери има общо осъзнаване на необходимостта от напредък в Европа. Това заяви в петък френският президент Еманюел Макрон, цитиран от Ройтерс. Оценката му бе споделена в общи линии и от други европейски лидери, участващи в срещата на върха в естонската столица, включително от канцлера на Германия Ангела Меркел.

По-конкретният фокус на срещата в Талин бяха цифровите технологии и как към 2025 година ЕС да се превърне в световен лидер на цифровата среда. Тази тема обаче бе предшествана и поставена в контекста на необходимостта от по-широки и дълбоки промени в съюза.

"Днес ние всички сме убедени, че Европа трябва да се придвижи напред по-бързо и по-силно, че трябва да има повече суверенитет, повече единство, повече демокрация", каза още Макрон.

Президентът на Франция изрази задоволство, че председателят на Европейския съвет Доналд Туск е поел снощи ангажимент пред европейските лидери, когато се срещнат отново след три седмици, да ги информира за предложенията за конкретни стъпки, които трябва да бъдат предприети за бъдещето на Европа.

Самият Туск се надява до две седмици да предложи "политически дневен ред" за реформите в ЕС за 2017 г. и 2018 г., отбелязва Франс прес. Той също определи разговора за бъдещето на Европа по време на вечерята снощи като "много добра дискусия".

„Над всичко е необходимостта да се съхрани единството на 27 страни членки, включително в контекста на новите идеи“, изтъкна Туск.

Меркел: Съществува широк консенсус между Германия и Франция

Преди снощната вечеря Макрон се срещна с германския канцлер Ангела Меркел. Двамата разговаряха около половин час, но без да навлизат в детайли по френските предложения за реформа на ЕС, направени във вторник, по-специално тези за еврозоната.

Има голям консенсус между Германия и Франция относно бъдещето на Европа, заяви германският канцлер Ангела Меркел малко преди двустранната си среща с френския президент.

"Съществува широк консенсус между Германия и Франция, но ние естествено трябва да говорим и за детайлите. Аз обаче съм твърдо убедена, че Европа не може просто да стои на едно място, че тя трябва да продължи да се развива", каза Меркел пред репортери в Талин.

По повод речта на Макрон от вторник, в която той представи визията си за ЕС, Мекрел каза, че идеите на френския президент могат да оформят добра основа за интензивно френско-германско сътрудничество.

Разширяването на ЕС отново се задава на хоризонта

Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че очаква разширяване на ЕС от 2019-та до 2024 година, след като Великобритания напусне общността.

По думите му ЕС „ще се състои от 27 държави в края на март 2019 година и повече от 27 следващите пет години, от 2019 до 2024 година“. Това Юнкер каза пред журналисти в естонската столица Талин, преди да започне срещата на върха на ЕС за цифровите технологии.

Великобритания трябва да напусне ЕС през март 2019 година след референдума от 23 юни 2016 година, в който повечето британците гласуваха за излизане от общността.

Досега Юнкер неведнъж заявяваше, че няма да има разширяване на ЕС по време на неговото председателство, което изтича през 2019 година.

Председателят на Европарламента Антонио Таяни заяви, че подкрепя голяма част от предложенията на президента на Франция Еманюел Макрон за реформи в ЕС.

„Подкрепям голяма част от предложенията на Макрон, но съм против нов парламент за еврозоната”, каза Таяни, цитиран от БГНЕС.

Той нарече предложенията на френския държавен глава крачка в правилната посока. „Нуждаем се от реформи. Трябва да променим много неща в Европа”, посочи Таяни.

По-рано Макрон предложи промени в четири направления – икономика, сигурност, образование и иновации, както и реформиране на институциите на ЕС.

По отношение на ръководството на общността Макрон се обявява за поетапен отказ от национални квоти за депутатите в Европарламента и за местата в Европейската комисия.

Като първа стъпка той предлага след Брекзит 73-те депутатски места на Великобритания да бъдат дадени на кандидати от цяла Европа. Макрон предлага също по-конкурентна система за назначение на членовете на Европейската комисия чрез отказ от принципа „един комисар – една държава” и съкращаване на броя на еврокомисарите от 28 на 15 в следващия мандат на Еврокомисията.

В икономическата сфера Макрон предлага активизиране на френско-германското сътрудничество и връщането на тандема Париж-Берлин към ролята му на основен икономически и политически центът на Евросъюза.

В сферата на отбраната и сигурността френският президент предлага реални крачки към създаване на собствени отбранителни възможности на ЕС, създаване на Европейска академия по разузнаване, въвеждане на система на ротационни стажове на военни от армиите на държавите членки във френската армия, а в бъдеще и във въоръжените сили на други държави от общността.

В областта на образованието и науката Макрон се обявява за създаване на нова концепция за европейско образование, основана на трансгранично обучение.

Българското председателство ще работи за градивни компромиси

Министър-председателят Бойко Борисов заяви, че България ще работи за постигане на градивни компромиси по всички важни теми за Европейския съюз. "Страната ни ще разчита на открит и партньорски диалог с всички държави-членки на Съюза по време на българското председателство", подчерта българския премиер в едно от многобройните изявления при срещите си с други европейски лидери и с българските журналисти в Талин.

Един от акцентите му бе общата европейска отбрана. "Преди няколко месеца, когато заговорихме за обща европейска отбрана, беше като ерес, а сега вече френският президент говори за общи европейски сили. Постепенно в Европа се разбира, че никой не би ни мислил повече доброто от самите нас и че ако ние самите не се пазим и не се мобилизираме да го правим като обща европейска сила, ще бъдем лесна плячка", каза министър-председателят.

Той обърна внимание на военната индустрия в ЕС, където могат да се кооперират високите технологии и възможностите, които включително България има - и в корабостроителното дело, и в производството на сухопътни машини, и в тяхната реновация.

"Газовият ни хъб става много важен за Европа", добави премиерът Борисов. По думите му България трябва да поеме търговията на газ от юга на европейския газов хъб "Балкан". Според Борисов е нужна и повече гъвкавост при взимането на финансови, икономически, енергийни и други решения в Европа.

Министър-председателят изрази очакване всички негови колеги да приемат поканата да участват в Срещата на върха в София на тема "Западни Балкани", която ще се проведе в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС догодина.

Според българския премиер през шестте месеца на нашето председателство могат да бъдат разгледани теми с голямо бъдеще, ако страната ни съумее да ги постави правилно.

ЕС трябва да осигури безопасна и удобна цифрова среда на гражданите си

Правителствата на страните от Европейския съюз трябва да гарантират безопасна и удобна цифрова среда за своите граждани, заяви президентът на Естония Керсти Калюлайд по време на първата среща на върха на ЕС за цифровите технологии. "Нашите народи и предприятия вече са онлайн, но правителствата ни са ги оставили там сами", каза тя.

По думите ѝ цифровите услуги могат да опростят живота на хората и затова ЕС трябва да реши проблема с удобна и надеждна идентификация в интернет, да развие редица такива услуги и да уреди въпроса с безопасността на хората в цифровия свят.

По време на първата сесия под наслов "Бъдещето на управлението" лидерите от ЕС обсъдиха ролята на общността и институциите ѝ за повишаване на общественото доверие към интернет и укрепване на сигурността - смята се, че това е необходимо предварително условие за формиране на "дигитална Европа".

Втората сесия - "Икономиката и бъдещето на обществото", имаше за предмет инфраструктурата, необходима за изграждане на новата цифрова икономика.

Литва настоява за създаване на сили на ЕС за бързо реагиране при кибер заплахи

Идеята за „кибер Шенген” – създаване в рамките на Евросъюза на сили за бързо реагиране срещу кибер атаки, беше лансирана от президента на Литва Даля Грибаускайте.

„Киберсигурността трябва да стане съставна част от политиката на ЕС в сферата на сигурността и отбраната. Общността трябва да създаде кибер сили за бързо реагиране”, каза Грибаускайте.

Според държавния глава на Литва за защита на виртуалното пространство не са достатъчни само национални усилия. „За целта са нужни координация и единен отговор на ЕС, нещо като кибер Шенген”, посочи литовската лидерка.

Според Грибаускайте, кибер силите за бързо реагиране биха гарантирали оперативността на такъв отговор и ще служат за засилване на превантивните действия.

Данъците на интернет гигантите

Очаква се разговорите да се насочат и към предложението на френския президент Еманюел Макрон за данъците, които плащат в Европа интернет гиганти като Епъл (Apple) и Гугъл (Google), обвинени във фискална оптимизация, съобщи Франс прес.

"Тази тема ще бъде най-спорната" на срещата на върха, макар да не е вписана официално в дневния ред, предупреди европейски източник.

Френското предложение за облагането с данъци на големите интернет компании има за цел да се бори с практиката, при която се прехвърлят изкуствено печалби, реализирани в целия ЕС, само в една страна членка - например в Ирландия или Люксембург - където данъчните ставки са по-благоприятни.

Франция иска да се облага оборотът, реализиран във всяка страна, където компанията развива дейност, а не само печалбата. Идеята се подкрепя от десетина страни, сред които Германия, Италия и Испания, но Ирландия яростно се противопоставя.

Европейските ръководители биха искали да постигнат споразумение по съвместен подход на срещата си през декември, след което Европейската комисия ще трябва да изготви законодателно предложение през 2018 година, посочва АФП.