Евролидерите се споразумяха за санкции срещу Беларус и за предупреждение за санкции към Турция

Евролидерите се споразумяха за санкции срещу Беларус и за предупреждение за санкции към Турция

Лидерите на страните членки на ЕС постигнаха съгласие по въпроса за налагане на санкции на беларуски представители заради потушаването със сила на протестите след изборите за президент на 9 август и заради изборни манипулации. Новината потвърди председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Санкциите ще засегнат около 40 беларуски представители. Днес ЕС ще изготви черен списък с имената на тези хора. Сред тях не е беларуският президент Александър Лукашенко, поясни Шарл Мишел. Това обаче може да се промени, предупреди той.

Относно санкциите срещу Беларус, в които не фигурира Лукашенко, френският президент Еманюел Макрон каза, че ако беларуският президент беше включен в санкционния списък, това би подкопало исканията на Брюксел към него да започне диалог с опозицията при посредничество на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и да освободи политическите затворници. Ако Лукашенко беше санкциониран, това щеше да му даде законно основание да не изпълни тези условия, каза Макрон.

До споразумението за налагане на санкции се стигна, след като Кипър оттегли ветото си по въпроса. Кипър искаше първо да бъдат наложени санкции на Турция заради сондажните ѝ дейности в Източното Средиземноморие.

Темите за Турция и сондажите и за Беларус и протестите се оказаха по този начин индиректно свързани. Кипър настояваше ЕС да прояви последователност, когато реагира на нарушаването на основни принципи.

Отношенията с Турция

До деблокаж в разговорите в Брюксел тази нощ относно санкциите срещу Беларус се стигна, след като Европейският съвет се съгласи да отправи и твърдо послание, съчетано със заплахи за санкции към Анкара, ако тя не престане с незаконните си сондажи в териториалните води на Кипър. По този начин европейските лидери удовлетвориха исканията на Кипър, а също и на Гърция за по-твърдо послание към Турция, казват дипломатически представители.

През декември ЕС отново ще се върне върху въпроса за Турция, поясни Шарл Мишел.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пък заяви, че Турция може да спечели от едно силно сътрудничество с ЕС и предупреди Анкара да се въздържа от едностранни действия, ако ли не тогава ЕС ще използва всички средства, с които разполага.

Шарл Мишел пък каза, че Европейският съвет не е въвел санкции срещу Турция заради действията ѝ в Средиземно море, както е искал Кипър, а се е договорил да даде шанс на политическия диалог.

"Съгласувахме подход, който отваря пътя за двойна стратегия. Решихме, че искаме да дадем шанс на политическия диалог заради общите интереси. От друга страна изразихме привързаност към нашите ценности и пълна солидарност с Гърция и Кипър", каза Мишел.

"Ако Турция продължи с усилията си за спиране на незаконните дейности, европейските лидери се съгласиха да поставят началото на един позитивен политически дневен ред в отношенията на ЕС с Турция", се казва в посланието на евролидерите към Турция.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че по повод Турция дискусията е била сложна и дълга. Тя каза, че евролидерите искат дневният ред в отношенията с Анкара да бъде положителен, при условие че усилията за намаляване на напрежението продължават. Меркел допълни, че най-късно през декември ЕС още веднъж ще обсъди отношенията си с Турция.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че ЕС трябва да се стреми към водене на ефективен стратегически диалог с Турция и с Русия, но като отчита и авторитарните злоупотреби от страна на тези държави. Ето защо ЕС трябва твърдо да им обозначи червените си линии, а именно нуждата от пълно уважаване на суверенитета и интересите на страните от ЕС и съблюдаване на основните европейски ценности, подчерта Макрон.

Той допълни, че санкции на ЕС срещу Турция заради Кипър може да бъдат обявени в началото на декември, ако няма конструктивно движение от страна на Анкара в отношенията ѝ с Кипър, а също и с Гърция и ако Анкара не се откаже от едностранните действия и не откликне на призива за конструктивен диалог, идващ от ЕС.

Нагорни Карабах

Държавните и правителствени ръководители на страните членки на ЕС призоваха Турция да прекрати да се меси в конфликта в Нагорни Карабах и да играе конструктивна роля за деескалацията на ситуацията, съобщи Шарл Мишел.

"Всеки е длъжен да играе по-конкруктивна роля, за да допринесе за деескалацията. Ние искаме външните намеси да престанат, те усложняват ситуацията", заяви Мишел.

Той добави, че евролидерите призовават страните в конфликта в Нагорни Карабах да прекратят незабавно огъня.

Същевременно френският президент Еманюел Макрон поиска обяснения от Турция заради намесата на джихадистки групи в конфликта в Нагорни Карабах, предаде Франс прес. Той каза, че 300 джихадистки бойци са напуснали Сирия, за да стигнат до сепаратистката територия в Азербайджан, преминавайки през Турция.

"Една червена линия бе прекрачена. Аз казвам, че това е неприемливо", каза Макрон и призова всички партньори в НАТО да обърнат внимание на това поведение на една страна членка на НАТО", заяви Макрон.

Той каза, че ще се обади на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, за да му поиска обяснения, предаде Франс прес. Макрон заяви, че е говорил по въпроса за джихадистите и с руския президент Владимир Путин, който е потвърдил, че Русия също разполага с такива данни. Макрон заяви, че Русия, САЩ и Франция в близко време ще предложат инициативи за мир в Нагорни Карабах,

Навални

Държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС осъдиха използването на химическо оръжие, визирайки случая с руския блогър Алексей Навални.

Председателят на Европейския съвет каза, че евролидерите ще се върнат към този въпрос на следващата си среща на върха в средата на октомври.

"Ние осъждаме използването на химическо оръжие и призоваваме Русия да проведе разследване. На следващата среща на върха, която ще се състои след две седмици, ние ще върнем към обсъждането на този въпрос", каза Мишел.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?