Евролидерите ще настояват за климатична неутралност до 2050 г.

Евролидерите ще настояват за климатична неутралност до 2050 г.

Нетните парникови емисии да бъдат сведени до нула до 2050 г. За такова споразумение ще се настоява на срещата на евролидерите в Брюксел другата седмица, показва черновата на общото им изявление, възвестявайки задаваща се остра битка на събранието им, предаде Ройтерс.

Намерението за срещата на върха на 12 и 13 декември на лидерите от съюза е да бъде подкрепена "целта за постигането на климатично неутрален ЕС до 2050 г." според документа, видян от Ройтерс.

Предишни опити обаче бяха блокирани от Полша, Унгария и Чехия, които са зависими от въглищата. Те са заявявали, че са против климатична неутралност до 2050 г. поради опасения, че намаляването на парниковите емисии ще задуши икономиките им.

За да бъде убеден лагерът на нежелаещите, в черновата на заключителното комюнике е записана формулировката "справедлив и социално балансиран преход", споменава се също за съобщението на Европейската инвестиционна банка за деблокиране на 1 трилион евро за зелени инвестиции до 2030 г., както и за нуждата от гарантиране на енергийната сигурност и конкурентноспособността по отношение на чужди сили, които не преследват постигането на подобни цели за климата.

Черновата, която е подготвена предварително преди обсъжданията на лидерите, все още подлежи на промени. Но накрая за приемането ѝ ще е нужна единодушната подкрепа на националните лидери от ЕС, за да бъде постигнато споразумение.

Новата Еврокомисия също си поставя за цел да настоява за климатична неутралност до средата на века и иска да направи целите за климата на ЕС до 2030 г. по-амбициозни.

Сегашните цели предвиждат до 2030 г. съюзът да намали парниковите си емисии с 40 процента в сравнение с равнищата от 1990 г. Новата комисия, ръководена от германката Урсула фон дер Лайен, се надява да повиши тази цел до поне 50 процента.

Вчера световните лидери, събрали се в Мадрид на организираната от ООН конференция за изменението на климата, обещаха зелена революция. Целта на форума, в който участват близо 200 страни, е доуточняване на правилата за постигане на договорената цел на Парижкото споразумение за климата - ограничаване на глобалното затопляне.

Конференцията се провежда в момент, когато лидерите са подложени на засилващ се натиск да предприемат реални действия по климатичните промени. Хиляди протестиращи се събраха в петък в много градове - от Австралия до Европа, във връзка с обявената предишния ден от евродепутатите "извънредна ситуация" по отношение на климата и трупащите се доказателства за тежките последствия от глобалното затопляне.

Натиск оказва и движението "Петъци за бъдещето", водено от шведската тийнейджърка и активистка за климата Грета Тунберг. Нараства и броят на жертвите на бури, пожари и други свързани с климата екстремни събития.

Гутериш заяви пред лидерите, че има два пътя по отношение на мерките за борба с климатичните промени - капитулацията и пътят на надеждата. Вторият включва използването на по-малко изкопаеми горива и постигане на въглеродна неутралност до 2050 г., подчерта той. Генералният секретар на ООН предупреди, че съкращаването на емисиите на парникови газове, договорени досега във връзка с Парижкото споразумение, е "напълно недостатъчно" за постигането на целта - ограничаване на глобалното затопляне до +2 градуса по Целзий, или дори до +1,5 градус в сравнение с прединдустриалната епоха.

Светът вече се е затоплил с около 1 градус по Целзий, което доведе до увеличаване на климатичните катастрофи. Всеки следващ градус ще увеличава прогресивно възникващите проблеми. При сегашното темпо обаче температурата може да се повиши с 4 или дори 5 градуса до края на века. Дори ако страните спазят сегашните си ангажименти, температурата може да се повиши с над 3 градуса, отбелязва АФП.

Целите на 25-ата конференция по изменението на климата (COP25) включват подготвянето на амбициозни национални цели за догодина, изграждане на съюзи и засилване на доверието в действията за защитата на климата.

Бездействието би струвало по-скъпо от активния подход, заяви новата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. До 10 дни ЕК ще представи своя план за опазване на околната среда, обеща тя.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призова в изказването си за "зелена революция". "Имахме индустриална революция, имахме технологична революция, сега е време за зелена революция", заяви той.

Българският премиер Борисов подчерта, че за страни, които разчитат на въглищата, като България и Полша, "преходът към климатична неутралност ще изисква по-високи нива на инвестиции и активни мерки в социалната сфера". Той обаче добави, че "според статистиката на Евростат, България е на второ място в ЕС по намаляване на емисиите на въглероден диоксид от изгарянето на изкопаеми горива за 2018 г.", след Португалия.

Китай, Япония, Канада и Австралия не изпратиха представители на високо равнище за откриването на конференцията, припомня АФП. САЩ изпратиха дипломатка, работеща в Държавния департамент. В Мадрид бе обаче Нанси Пелоси, влиятелната председателка на долната камара на американския Конгрес, която подчерта "моралната отговорност" към идните поколения.

Следващите две седмици ще бъдат голямо предизвикателство в момент, когато лидерите се опитват да намерят решение на спорните въпроси от миналогодишната конференция в полския град Катовице, включително създаването на функционираща система за търговия с емисии и компенсиране на бедните страни за свързаните с климата щети и загуби.

COP25 се смята за подготовка за още по-важната конференция догодина, на която страните трябва да поемат още повече ангажименти за справяне с климатичната криза, отбелязва ДПА.

Само 68 страни са обещали да повишат поетите ангажименти за съкращаване на въглеродните емисии преди срещата в Глазгоу догодина. Те обаче представляват само 8 на сто от световните парникови емисии, казват експерти, цитирани от АФП.

Силните декларации не разубедиха активистите от движението "Бунт срещу унищожението", които призоваха за прояви на гражданско неподчинение в Мадрид.

Още по темата
Още от Европа

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?