Евронюз ще предава новини и на български

Напоследък чешкият президент Вацлав Клаус попадна на първите страници на вестниците с гневни изявления срещу "пълзящата унификация" на ЕС. Но макар Клаус да е може би най- известният политик от страните от бившия комунистически лагер, които станаха членки на ЕС, мнението му далеч не е представително. Повечето от останалите му колеги, за разлика от Клаус, се чувстват далеч по-комфортно, откакто страните им се присъединиха към ЕС през май м.г., поради една основателна причина: членството се оказа за източноевропейците по - изгодно, отколкото смееха да се надяват привържениците на присъединяването.

Основната част от гражданите в Източна Европа явно също споделят удовлетворението на лидерите си. Проучване на общественото мнение, осъществено от Евробарометър по поръчка на ЕС, осъществено в целия ЕС, показва, че цялостната подкрепа за членството в съюза е нараснала с 8 процентни пункта, до 56% в периода между април и октомври м.г. - най-голямото увеличение на поддръжката от 1995 г. Не само икономическите облаги започнаха за идват по-бързо от очакваното, но политическите предимства от членството в ЕС също ставаха по - ясни.

Но проблемите на новите страни - членки в Съюза не приключват. Съществува напрежение по повод ратификацията на европейската конституция, бюджета за периода 2007 - 2013, политиката на ЕС по отношение на Русия, която е особено важна за посткомунистическите държави.

"Оранжева революция" обаче промени политическата карта на региона

Украинската "оранжева революция" обаче измени политическата карта на региона, издигайки ролята на ЕС като гарант за сигурността и възникналото отново желание на Русия да се меси в делата на съседите си.

Американският президент Джордж Буш, който в четвъртък се среща с руския си колега Владимир Путин в Братислава, вероятно чува в Централна Европа, че украинската криза е демонстрирала, че положението на тези държави в света зависи от тяхното сътрудничество с ЕС. Яцек Цикоцки, директорът на полския правителствен аналитичен Център за източни изследвания, казва: "Неотдавнашните събития показаха, че способностите ни да действаме на международната арена зависят от дълбочината и силата на нашата база в ЕС".

Новите страни членки не мислеха за това преди година, когато се присъединяваха към ЕС с големи опасения. Дори привържениците на членството предупреждаваха избирателите, че не трябва още веднага да очакват много: изгодите от присъединяването ще станат очевидни бавно.

Противниците на присъединяването говориха за проблемите, които ще възникнат, най-вече в селското стопанство, както и загубата на национална идентичност в ЕС, където тонът се задава от богатите донори, особено от Германия. Слушайки противоречивите аргументи, избирателите игнорираха политическите си лидери: в новите страни - членки на ЕС избирателната активност на изборите за Европарламент през юни беше 20%.

Ускорен икономически растеж

Но, за изненада на политици и избиратели, присъединяването е съпроводено с ускорен икономически растеж. Миналата година ръстът на БВП в посткомунистическите страни достигна 5 процента, което значи, че се е увеличил с 3,7% през 2004 г. Световната банка прогнозира ръстът през 2005 г. да е 4,5%, което надвишава два пъти растежа в "стара" Европа.

Експортът се е увеличил почти с 20%, като в това отношение начело са Полша и Чехия. В селското стопанство, където производителите се опасяваха, че ще бъдат задушени от западноевропейския внос, износът на Запад също нарасна.

В края на 2004 г. фермерите започнаха да получават европейска помощ за малки производители- минимум по 500 евро. По оценка на Еврокомисията, през м.г. доходите на селскостопанските производители в страните от ЕС нараснаха с 50%. В Чехия ръстът е 108%, в Полша е 73% - това е най- силният растеж в тези страни слез падането на комунизма.

Разширението стимулира притока на чуждестранни инвестиции, особено на портфейлните капитали. Борсите в региона оживяха, словенските акции стигнаха до 84%.

Политическите преимущества на членството

Междувременно събитията в Украйна напомниха на жителите на Централна Европа за политическите преимущества от членуването в ЕС. Зрелището, което представляваха хилядите украинци, излезли демонстрират в подкрепа на опита на Виктор Юшченко да отхвърли авторитарния режим на президента Леонид Кучма, предизвика в много от тях спомени за собствените им антикомунстически изяви. Гласовете на украинците, искащи влизане в ЕС, възродиха у мнозина от тях вяра в Съюза.

Ако победата на Юшченко повлече след себе си политическа трансформация, жителите на Централна Европа ще се почувстват в голяма безопасност, тъй като границата на демокрацията ще се премести с няколко стотин километра на изток. Заместникът на чешкия министър на външните работи Пьотр Колар казва: "Зоната на стабилност, демокрация и, надяваме се, на бъдещо процъфтяване, се разширява".

Освен това, украинската криза стана показател за политическото влияние на ЕС, когато лидерите на новите страни членки убедиха хората на Кучма да признаят поражение. Президентът на Полша Александър Квашневски и литовският му колега Валдас Адамкус работиха за този резултат заедно с върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана. Но полските и литовските власти първи признаха, че влиятелността на техните президенти се е основавала не на ролята им на национални лидери, а на това, че са представители на целия Европейски съюз.

Русия отстоява интересите си с подривни методи

В същото време украинската криза накара много от жителите на Централна Европа отново да видят опасността, произлизаща от Москва. Те смятат путинска Русия за авторитарна държава, стремяща се да възстанови влиянието, загубено при разпадането на СССР. Ян Хартл, оглавяващ чешкото управление за пазарни изследвания STEM, казва:"Ако хората бъдат попитани каква е най-голямата заплаха за страната, те на първо място ще назоват Русия".

За разлика от миналото, жителите на Централна Европа се притесняват не от военна заплаха, а от политическата и икономическата тактика на Кремъл, която те смятат за вредна. Представителите на правителствата признават, че Москва има исторически, лични, икономически и политически връзки в региона, особено в Украйна, където Русия е управлявала повече от един век. Но те твърдят, че Русия често отстоява интересите си с подривни методи, използвайки за разширяването на влиянието си бивши или сегашни офицери от специалните служби.

Те се страхуват, че Кремъл, претърпял политически поражения в Украйна и в Грузия, ще стане по-агресивен по отношение на съседите си. Цикоцки казва: "Има опасения, че Русия ще стане по - безапелационна".

От гледна точка на Източна Европа, в последно време Русия често се намесва във вътрешните работи на чужди държави, особено в страните от Балтика. В Литва Русия има отношение към скандала, който миналата година доведе до импичмънт на президента Роландас Паксас. Авторите на парламентарния доклад обвиниха Паксас във връзки с руския бизнес, агенти на специалните служби и организираната престъпност.

Представителите на Латвия и Естония обвиняват Кремъл в намеса под предлог защита на правата на руските малцинства. Москва заявява, че смята за свой дълг да се бори против дискриминацията на руснаците.

В Полша парламентарна комисия разследва заявления, което полските специални служби приписват на бившия офицер на КГБ Владимир Алханов, свързани с оглушителен скандал около държавната нефтена компания PKN Orlen. Предполага се, че Русия е имала намерение да подкупи един от полските министри, който трябвало да позволи на Лукойл да купи акции на PKN Orlen.

Има опасения, че в бъдеще Русия, която доставя в Източна Европа три четвърти от нефта и газа, ще се възползва от икономически механизми за достигане на политически цели.

Правителствата от Централна Европа смятат, че не трябва да се демонизира Русия. И не трябва всяко недоразумение да се брои за заговор. Но те предполагат, че някои от високопоставените представители на Русия, ако и самият Путин, по старому смятат бившата съветска империя за зона на свое влияние.

Заместникът на полския министър на външните работи Ян Тружчински казва: "Ние сме длъжни за убедим тези чиновници, че традиционната система, при която съществуват затворени сфери на влияние, не носят плодове. Ние сме длъжни да ги изкараме от тази система". Той е за укрепване на връзките с ЕС, включително сферите на външната политика и сигурността. Предполагат, че НАТО, военният алианс от световно значение, може да стане по-малко значим от ЕС, при отразяване на невоенната заплаха в Европа. Това може да означава отслабване на партньорството със САЩ в сферата на сигурността и укрепване на партньорството със сраните от ЕС, даже в случая с Полша, която Вашингтон смята за своя най-силен съюзник в Централна Европа.

Полските власти смятат, че страната е получила малко за поддръжката на Америка в иракската война. Тази година Варшава ще върне своите миротворци от Ирак. Марцин Заборовски, полски експерт по външна политика, неотдавна публикува статия, поръчана от Европейския институт по проблемите на сигурността, в която пише: "Полският атлантизъм вероятно ще отслабне в бъдеще".

Обаче страните от Централна Европа призовават западноевропейските държави към предпазливост в отношенията с Москва. Три от най-силните държави на ЕС - Великобритания, Германия и Франция - нямат източноевропейските спомени за съветската окупация и смятат Москва за надежден, макар и понякога ексцентричен, партньор. Те периодично обвиняват Централна Европа в разпалване на антируски настроения.

Централна Европа аплодира твърдата позиция на ЕС по повод Чечения в първите години от президентството на Путин. Но единният фронт разруши "голямата тройка", ухажваща Путин на двустранна основа. Днес ЕС обсъжда как да запази добри отношения с Москва, развивайки при това връзката с Украйна.

Новите членки ще съдят за успеха на ЕС по собствените си кесии

Централна Европа има и други проблеми в ЕС, свързани с бюджета, европейската конституция и икономическото развитие. Новите членове искат увеличаване на своята част в програмата за регионална помощ през 2007-2013 година, сегашните получатели на субсидии начело с Испания защитават своите интереси, а донорите от Съюза начело с Германия искат да съкратят разходите.

Дебати предизвиква и европейската конституция. Шумът, вдигнат от такива "евроскептици" като Клаус и полският популист Анджей Лепер, предизвиква у застъпниците на договора опасения, че той може да бъде отхвърлен от Чехия или Полша, които планират преди ратифицирането му да проведат референдуми.

Но даже местните евроскептици предполагат, че обществеността, в болшинството си не знаеща подробности от конституцията, може да реши, че става дума за продължаване на членството в Съюза и да гласува "за". В близките месеци могат да се появяват нови скептични заглавия. Но трите нови члена - Латвия, Унгария и Словения - ратифицираха договора с парламентарно гласуване, и техният пример почти със сигурност ще последват още пет.

За много жители на Централна Европа ключов въпрос остава икономиката и отдавнашният стремеж за повишаване на жизненото равнище до западноевропейските стандарти. Икономиките на региона имат сериозни недостатъци. Средното ниво на безработицата е 14%. В страните се запазва разривът между тези, на които европейската интеграция е изгодна - младите квалифицирани работници, и тези, които са загубили - възръстните, болните и безработните.

Правителствата се стремят да държат контрол на разходите за потребление и дефицита на бюджетите, особено в Унгария, Чехия и Полша. Миналата година Унгария преживя валутна криза, когато търговците заплашиха с данъчен и валутен дефицит. Тя показа, че регионът си остава уязвим пред сътресения.

Политиците имат такива радикални идеи, като въвеждането на нисък единен данък, което вече направи Словакия. Но проблем представлява обществената поддръжка от хората, които вече 15 години преживяват икономически сътресения.

Като цяло жителите на Източна Европа ще съдят за успеха или провала на членството в ЕС по собствените си кесии. Не предизвикват учудване резултатите от допитването на Eвробарометър, показващи, че от ЕС обикновено са доволни в Западна, а не в Източна Европа. Обаче равнището на недоволството намалява и тук и това показва, че убедените противници на Съюза са сравнително малко.

Доставките на петрол и газ - инструмент за влияние на Москва

Правителството на Латвия има проблеми с продажбата на останалите акции на Ventspils Nafta, компания за пренос на петрол, която се явява важно звено в руския петролен износ.

Мощностите на Ventspils Nafta се използват само на една трета, откакто преди две години Русия прекрати транспортирането на петрол по латвийските тръбопроводи. Терминалът на компанията в пристанище Вентспилс получава малки количества суровина чрез жп дотавки.

Руските власти, прехвърлили износа на петрол към други терминали, заявяват, че транспортирането по латвийските петролопроводи ще се възобнови, когато Ventspils Nafta понижи митото. Но властите в Латвия подозират, че Русия се опитва да изнуди правителството да продаде 38,6% от акциите на Ventspils Nafta на руски купувачи.

В Рига не спират споровете какви мотиви движат Русия - икономически, политически или някакви други. Западна Европа често нарича подозрителността на Латвия по отношение на Русия преувеличена. Но Източна Европа, имаща подобен опит със съветския натиск, прекрасно разбира Латвия. Иржи Хавор, партньор от чешката консултантска компания ENA, казва: "В нищо не трябва да сме сигурни. Русия не е Запада. Руснаците не винаги вземат решения, изхождайки само от икономически съображения. Винаги остава усещането, че във всичко присъства политическа стратегия".

Руските енергетични групи, на които се пада повече от 75% от доставките на нефт и газ за новите членове на ЕС, твърдят, че имат икономически причини за инвестиране в Източна Европа. Газпром и Лукойл, инвестиращи от Балтика до Балканите, казват, че такива инвестиции увеличават тяхната стойност.

Кремъл обаче оказва силно политическо влияние на дейността им. Всички надежди за независимост, които руските енергийни групи можеха имат през 1990-те, приключиха при президента Владимир Путин. Неговото правителство иска да доминира в енергийния сектор и големите компании, независимо от това, дали държавата ще има в тях най-големия пакет, както в Газпром, или няма нищо, както в Лукойл.

Двете компании твърдят, че действат в интерес на своите акционери. Но страните от Източна Европа виждат в засилването на влиянието на руската държава заплаха от това, че политическите фактори ще играят водеща роля при вземането на решения.

Правителствата на Източна Европа се стремят да ограничат руските енергийни инвестиции, често действайки тихомълком, за да не провокират недоволство. Чехия не допусна руските претенденти за приватизацията на рафинерията Unipetrol, която продадоха на полската компания PKN Orlen. Полша засега отбива опитите на Лукойл да купи акции на PKN Orlen.

Ако има избор, се отдава предпочитание на западни купувачи. Неотдавна Словакия продаде контролния пакет на производителя на електроенергия Slovenske Elektrarne на италианската компания Enel за 840 милиона евро, макар че имаше предложение от "ЕЭС Росия".

Такава политика не винаги е успешна. Литва отхвърли предложението на Русия, която искаше да купи рафинерията Mazeikiu Nafta, залагайки на американската компания Williams. Сред споровете обаче заради нефтените доставки компанията в последствие беше продадена на Юкос.

Словакия, която почти напълно зависи от руската енергия, продаде 49% от петролопровода си Transpetrol на Юкос през 2002 година, когато изглеждаше, че Юкос се е изтръгнала от държавния контрол. Но сега Кремъл завладя голяма част от Юкос, пораждайки съмнения относно независимостта на останалата част.

Източноевропейските правителства, впрочем, признават, че докато дейността на руските компании е прозрачна, сътрудничеството може да бъде изгодно. На Източна Европа ѝ трябват капитали, и тя трябва да покаже на Западна Европа, че антируските ѝ настроения не са безпочвени.

Някои правителства се стремят да осигурят прозрачност на сделките, а не да се отказват от тях. Наскоро Унгария позволи на Газпром и немската компания Eon да си сътрудничат при придобиването на активите на енергийната група Mol.

Основен актив на няколко източноевропейски държави, включително Полша, Словакия и Чехия, се явяват руските транзитни тръбопроводи към Западна Европа. Транзитните страни получават значителни мита и знаят, че Москва не може да прекрати енергийните доставки през тяхна територия, без да ги прекрати и за Германия. Доколкото Русия зависи от печалбите от износа на енергия, тя придава голямо значение на доставките за Източна и Западна Европа.

Проектът за новия балтийски тръбопровод обаче може да разруши хармонията на интересите. Русия предложи път по дъното на Балтийско море, заобикаляйки Източна Европа. Планът се ползва с поддръжката на Великобритания, но предизвиква отпор в Полша и другите транзитиращи страни.

Януш Рейтер, директор на полския аналитичен център за международни отношения, казва: "Ние не можем да се отнасяме с подозрение към всички руски инвестиции. Но всеки случай трябва да се разглежда отделно, особено в такъв важен за държавата сектор, като енергетиката. Колкото по-силни са нашите държави и икономики, толкова по-лесно ще е да се абсорбира руският капитал. В близките 10-20 години това ще бъде проблем. После проблемът ще престане да съществува".

*Заглавието е на Mediapool