Европа – 2057

Европа – 2057

Председателят на ЕС Вячеслав Панкратенко с доволен поглед оглежда огромния площад “Шуман”. По време на неговото детство, когато това необятно пространство все още се наричаше “Червеният площад”, руският държавен глава идваше тук всеки път на 9 май, за да наблюдава забележителното зрелище на военния парад – маршова стъпка, ревящи мотори на танковете, военна музика. Днес всичко е различно. В този ден, 25 март 2057 г., под пролетния вятър в Москва редом с европейския флаг гордо се развяват знамената на още 51 държави – всички членки на ЕС. В края на тържествената церемония в чест на стогодишнината от Римския договор лидерите на тези държави заедно пеят Одата на радостта.

Мнозина от тях са истински развълнувани.

Само преди 50 години никой не можеше дори да помисли за това, че някога Европа ще бъде именно такава. И ето, юбилеят завършва с масови народни празненства.

Панкратенко се радва, че след тежките преговори, продължили почти до разсъмване в юбилейния ден, най-после бе постигнато споразумение за съвместната Московска декларация. Особено ожесточени спорове се разгоряха по въпроса за границите на ЕС.

Най-активно в защита на географския критерий за приемане на нови членове в ЕС се обяви председателят на Еврокомисията от турчинът Кюрзат Абасоглу.

“След присъединяването към ЕС на кавказките и централно азиатските републики ние просто не можем да продължим разширяването в тези темпове, предупреди той”, преди да отлети за Москва. “В противен случай ще загубим нашата европейска идентичност”.

В края на краищата обаче, руският председател на ЕС успя да наложи своето. Той заяви, че решаващ критерий при вземането на решение за присъединяването на една или друга страна в ЕС трябва да бъде нейното съгласие с “европейските ценности, при отчитане на регионалните и културните фактори”.

Едновременно Панкратенко успя да парира резки отговори от страна на Саудитска Арабия, Иран, Ирак и Израел-Палестина, които в деня на предходния юбилей излязоха със съвместна декларация за членство в ЕС.

Не по-малък се оказа конфликтът как в Московската декларация да бъдат формулирани целите на общността на държавите. Със своите честолюбиви планове привържениците на интеграцията поискаха всички членове на ЕС, представляващи 51 държави, тържествено да се задължат да съдействат за най-скорошното присъединяване на 28 страни към еврозоната.

“Разширяването на еврозоната е най-важният инструмент за разгръщане на процесите на реформи и интеграция между страните, които участват и които не участват в еврозоната”, настоя британският премиер Малкълм Ронстед, който от 2053 г. е постоянен председател на Еврогрупата.

Казахстан и Монголия издигат препятствия

Новите членове на ЕС Монголия и Казахстан обаче издигат този път препятствия, защото искат да избегнат прекаления стрес на своите граждани, предизвикан от толкова мащабни реформи.

Панкратенко също така е против споменаването в декларацията на обвързващо условие за присъединяване към еврозоната. От една страна, в навечерието на парламентарните избори той не иска да стимулира излишно антиевропейския съюз “Да спасим руската рубла”. От друга страна, финансовият истеблишмънт в Москва е настроен скептично. Затова председателят на ЕС настоява за компромисна формулировка, според която влизането в еврозоната трябва да бъде само “възможна дългосрочна цел”.

Панкратенко желае Московската декларация да съдейства в този юбилеен ден държавните и правителствените ръководители окончателно да приключат спора за “Европа на две скорости”, който обременява ЕС от момента на повторното “не”, което французите казаха на европейската конституция. Тогава, на преговорите по конституцията, състояли се през есента на 2007 г., федералният канцлер на Германия Ангела Меркел се съгласи на сензационни отстъпки пред току-що избрания президент на Франция Сеголен Роаял. В името на успеха на втория опит за референдум Меркел склони да бъде установено единно равнище на минимална европейска заплата и за въвеждане на 35-дневна работна седмица на цялата територия на ЕС. Освен това, по искане на новия френски президент тя даде своето съгласие лихвеният процент на Европейската централна банка да се решава с квалифицирано мнозинство от държавните и правителствени ръководители.

А и правителствената коалиция на Роаял, в която влязоха социалисти, комунисти, представители на зелените, троцкисти и леви голисти, се обяви против “ултралибералния дух” на конституцията. В деня на референдума 69,01% от французите казаха “не”. Така проектът за европейска конституция се провали окончателно. Въпреки волята на президента нейните леви партии проведоха още един референдум – за излизането на Франция от Европейския валутен съюз. Привържениците на излизането победиха с минимално мнозинство от 52,68%. Малко след това Франция първа напусна валутния съюз.

Двойното френско “не” потресе Европа и сложи началото на дългогодишен период на депресия. Едва през 2015 г. Маркус Зьодер, приемник на Меркел, се възползва от приемането на Турция в ЕС и даде нов тласък на европейската интеграция. “Разширяваща се Европа днес се оказа твърде голяма и разнородна за честолюбиви политически проекти, претендиращи за успех, заяви първият федерален канцлер от ХСС в изявление от името на правителството по повод присъединяването на Турция. “Сегашната решимост в избора на обща съдба обедини тези страни, които ползват единна валута. Еврото е естественият двигател за засилване на политическата интеграция”.

Политическо-отбранителният съюз на старите европейци

До днес историците спорят имало ли е секретна договорка между Зьондер и тогавашния британски премиер Гордън Браун за превръщането на валутния съюз в дълбоко интегриран политически съюз. Така или иначе в деня след правителственото изявление на Зьондер бившият шотландски евроскептик обяви провеждането още в същата година на референдум за влизането на Великобритания в еврозоната. Булевардният вестник “Сън” на Мърдок (който днес е собственост на Gazprom Independent Media Group), се опита да разпали страхове, че британският финансов свят ще бъде доминиран от германци и дори отпечата на първата си страница портрет на федералния канцлер с островърх шлем, придружен от огромно заглавие “Мълниеносна атака на хуните върху британския паунд”. Въпреки това 54,97% от британците дадоха гласа си за еврото.

През 2016 г. по време на германско-британските преговори в Нюрнберг Зьондер и Браун представиха план за създаването на икономическо-политически Съюз на еврото. В съответствие с него членовете на еврозоната се задължиха да провеждат единна икономическа и данъчна политика, да координират и едновременно да приемат националните си държавни бюджети.

Освен това се създава бюджет на еврозоната с обем 12% от БВП на Евросъюза. Швейцарецът Георг Хютли, упълномощен от Съюза на еврото за хармонизацията на данъчното облагане, даже разработи единната данъчна ставка. От 2017 година държавните и правителствените ръководители се събират всеки втори понеделник от месеца на улица Noyau Dur (Noyau Dur – френска хип-хоп група – б. р.) в двореца Верхофстад в Брюксел, където вземат своите решения с обикновено мнозинство. През 2024 г. Франция влезе пак в Съюза на еврото. Първият ѝ опит да се върне в него се провали заради ветото, наложено от Великобритания и Полша. 

Съюзът на еврото първоначално бе подложен на рязка критика от страна на новите членове на ЕС Турция, Украйна и Беларус. “Това е политико-отбранителен съюз на старите склерозирали европейци, които се страхуват, че новите динамични членове могат да им вземат лидерството в Европа”, гръмко се възмути през 2019 г. на есенната среща на върха в Рейкявик украинският президент Дмитрий Коновалов.

Скоро обаче новите европейци от Изтока и Югоизтока на Европа разбраха, че не им е необходимо да се вълнуват за мястото и влиянието си в съюза. Причината за това стана позорното извеждане на войските на САЩ от Ирак през 2022 г. Три месеца след това американците напуснаха НАТО. След това ЕС и ООН възложиха на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер да постигне съглашение с шиитските, сунитските и кюрдските представители в Ирак за конституцията, временното правителство и крайния статут. За тази цел 78-годишният Шрьодер се възползва от своето влияние в мюсюлманския свят и Русия. В резултат бившият канцлер предложи на Ирак статута на протекторат на ЕС, който трябва да бъде гарантиран с военни сили от новия член на ЕС Турция и партньора на ЕС Русия.

От своя страна той обеща на Москва безусловно членство в ЕС през 2032 г. Шрьодер премахна възраженията на Полша, която заявяваше, че така се обезсмислят Копенхагенските критерии за демокрация и пазарна икономика, прилагащи се по отношение на страните, които искат да станат членове на ЕС. 

“Ние не можем да не се съобразяваме с реалностите на новия свят”, каза той. Влизането на Русия в ЕС няма никаква разумна алтернатива. ЕС успя да избегне полското вето по отношение на членството на Русия, като създаде във Варшава Европейска агенция за енергийна солидарност.

Членството на Русия и Турция коренно промени равновесието в ЕС. Тези страни съответно със 154 и 96-милионно население станаха най-многочислените в Европа, а техните национални икономики – най-големите в общността. Възможността да влязат в еврозоната нито една от двете не разглежда. Защото за разлика от страните, членки на валутния съюз, по-голямата част от тяхната външна търговия се извършва със страни, нечленки на ЕС. Централните банки в Москва и Анкара съгласуват своите решения с Европейската централна банка, при което Москва недвусмислено ѝ диктува финансовата политика. От октомври 2049 година Европейската централна банка, без да се бави утвърди руските решения за размера на лихвения процент. Затова по време на предизборната кампания във Франция непрекъснато бе подлаган на критика “фанатичният стремеж на Москва към стабилност”, която държи на твърдата рубла, въпреки конюнктурните затруднения на малките страни от ЕС 

Диктатът на оста Москва - Анкара 

От политическа гледна точка новата разстановка на силите също предизвика защитна реакция. В последно време в началото на всяка среща на върха на ЕС президентът на Русия Панкратенко се среща на закуска с турския министър-председател Бюлент Ерарслан. От това недоволстват преди всичко Германия и Франция, като отправят критиката, че там се предрешават най-важните решения на срещата на върха и че нещата вече стигат до “диктат на оста Москва – Анкара”. Но тази критика замлъква при хладното позоваване на турския министър-председател на факта, че 70 години по-рано така са правели бившият канцлер на Германия Хелмут Кол и бившият президент на Франция Франсоа Митеран. “Историята на ЕС показва, че прогрес има само тогава, когато двете най-силни страни отдадат силите си в служба на общността”, заяви Ерарслан.   

Новото прагматично поколение германски политици се примири с тази действителност. Те поясняват, че страна с 46-милионно население е толкова европейска сила, колкото са Холандия и Румъния.

Общността, оглавявана от Русия и Турция, гарантира защитата на мира, който е разтърсван от имперските настроения на неоконсерваторите в Пекин. А фактът, че един от 12-те заместника във военния комитет на обединеното командване на ЕС в Санкт-Петербург е от Германия, гарантира нейното участие във военни решения.   

“Германия намери своето място в големия съюз”, заяви федералният канцлер Андреа Налез в речта си, посветена на стотната годишнина на Римския договор. Две години преди това представителката на социалдемократите стана канцлер на 85 години.

Още по темата
Още от Европа

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?