Европа чисти пазара си от компании екотарикати

Продуктовите такси от юли 2020 г. ще са според възможността за ремонт, повторна употреба и рециклиране

Европа чисти пазара си от компании екотарикати

Европейският съюз предприема реформа в определянето и събирането на екотаксите, дължими от производителите и вносителите на различни видове стоки заради това, че пускат на пазара бъдещи отпадъци. Новите правила в момента се разработват и ще влязат в сила от  юли 2020 г.

Една от целите е пазарът да се изчисти от фирмите тарикати, които в момента успяват да се укрият от плащането на продуктови такси и така практически в употреба влизат продукти, чиито разходи за събиране и евентуално рециклиране ще трябва да бъдат покрити през такса смет. Ще се ограничи и продажбата на стоки, които не покриват минимални критерии за повторна употреба, ремонт и рециклиране.

Освен това Брюксел ще изсветли печалбите на държавните и частните организации за оползотворяване на отпадъци и за какво са били изразходвани продуктови такси, които се събират от производителите и дистрибуторите, но реално се плащат от потребителите през цените на продуктите. В момента тези организации са длъжни да отчитат само определени цели, но не и как точно изразходват събраните екотакси.

Настройка на екотаксите

Приета от Брюксел директива предвижда от юли 2020 г. продуктовите такси вече да не са само според вида опаковка на продукта, тип електроуред, дали става дума за кола, автомобилни батерии или масло и други. "Таксите ще се "тунинговат" и вече трябва да зависят също от продължителността на живота и гаранцията, какви са възможностите за ремонт, за рециклиране и повторна употреба на опаковката", обясни пред Mediapool Николай Михайлов, консултант в "Денкщат България". Компанията работи с Европейската комисия като част от екипа, подготвящ насоки на национално ниво до всички държави членки за прилагане на Рамковата Директива за отпадъците и минимизиране на сивия сектор, породен от неплащане на продуктовите такси.

Сега в България всяка фирма, която пуска продукт на пазара, плаща продуктова такса за опаковките, за електрически и електронни уреди, за автомобили, масла, гуми, акумулатори и батерии. Сумата, според вида на отпадъка, се плаща или в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към екоминистерството, или в някоя от организациите за оползотворяване на съответните видове отпадъци. Реално в ПУДООС постъпват само 10 процента от дължимите продуктови такси. Останалите отиват в организациите за оползотворяване, които привличат фирмите, предлагайки им да плащат доста по-ниски такси от държавно регламентираните.

Проблемът е, че организациите по оползотворяване не са длъжни да оповестяват приходите си от екотакси и как са ги изразходвали, смята Михайлов. Те отчитат пред Министерството на околната среда и водите (МОСВ) само дали техните членове са изпълнили ангажиментите си по достигането на изисквания процент рециклиране на пуснатите от тях на пазар опаковки, уреди или автомобили. От отчетите на ПУДООС пък става ясно, че сред финансираните от предприятието проекти липсват такива за разделно събиране на отпадъци.

Тарикатите и оставената без надзор онлайн търговия

Според Михайлов сегашното положение изкривява цялата философия на европейската политика за поемане на отговорността на производителите и потребителите за генерирането на отпадъци. Той даде за пример как у нас организациите за оползотворяване на отпадъците се конкурират основно по линия на по-ниското възнаграждение, което искат от клиентите си, а не според постигнатите по-добри резултати при разделното събиране и информирането на населението.

"Има и фирми тарикати, които нито стават членове на организации за оползотворяване, нито се отчитат пред ПУДОСС", коментира Михайлов. "Други пък просто лъжат с данните за пуснатите на пазара опаковки или уреди, но районните екоинспекции, които са длъжни да проверяват дали това наистина е така, често нямат капацитет за подобен одит", допълва той.

Досега от екоинспекции не е съобщавано за наложени подобни глоби

Освен тези фирми от сивия сектор на екотаксите, цял един бурно развиващ се сектор на икономиката – онлайн търговията, остава извън обхвата на задълженията за покриване на разходите за рециклиране. Платформите за онлайн търговия до известна степен успяват да предлагат по-ниски цени на предлаганите стоки от обикновените магазини не само заради липсата на физически обекти и продавачи, но и защото реално за продаваните от тях продукти не са внесени екотакси.

От "Денкщат" дават пример как голяма фирма за е-търговия изрично посочва, че продаваните стоки са без екотакса.

"Това е голям пропуск в нормативната уредба, защото тя не обхваща производителите и вносителите на стоки, които нямат физическо присъствие в страната", коментира Николай Михайлов. "Те би трябвало да имат оторизиран представител за страната, но обикновено такъв липсва. Така не е ясно кой поема отговорността за пускането на пазара на даден продукт чрез онлайн продажба и кой дължи екотакса", допълва той.

ЕК обмисля да наложи продуктови такси и за онлайн търговците.   

Друг проблем на сегашната система е, че изискването за тези такси у нас не прави разлика между големите и малките фирми, допълва експертът.

Един аршин и за завод, и за баничарница

Затова с Брюксел се работи по опростяване на изискванията за отчитане на опаковките и уредите, пускани на пазара от дребния бизнес. "Не може да се слагат под един знаменател и да се изисква едно и също нещо от голям производител на стоки и от баничарница, чиито отпадъци от хартия и пластмаса са нищожни", дава пример Михайлов.

По думите му се обмисля вариант да се сложи граница на количеството генерирани на пазара опаковки или уреди, или таван за обороти, под които фирмите да не дължат продуктови такси или да са минимални. Според представителя на "Денкщат" модулацията на продуктовите такси ще доведе до намаляването им например за уреди, чиито производители предлагат по-дълга гаранция или поемат ангажимент да поддържат резервни части и осигуряват възможност за ремонт. Ще се повишат обаче таксите за стоки, произведени от материали, които са по-трудни за събиране, сортиране и рециклиране. Дори ще се въведе допустимост за внос на стоки от държави извън Европейския съюз и ако те не отговарят на критерии за събиране, сортиране и възможност за рециклиране, няма да се допуска продажбата им на европейския пазар, става ясно от думите на Михайлов.

Той допълва, че до септември-октомври 2019 г. екипът от консултантски компании от Европа, част от който е "Денкщат", трябва да е готов с насоките за прилагането на евродирективата и реформата при продуктовите такси. След това държавите членки ще имат време да разработят собствените си механизми за модулиране на екотаксите по начин, който да доведе до пускането на по-малко нерециклируеми опаковки на пазара, увеличаване на рециклирането на отпадъците и действително прилагане на кръговата икономика за повторно използване на суровини и уреди. 

Споделяне

Още от Бизнес

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?