Европа е изправена пред две бежански кризи

Европа е изправена пред най-сериозната си миграционна криза от края на Втората световна война. Тя е по-тежка дори от босненската криза от 90-те години на миналия век, когато близо 2 милиона бежанци избягаха на запад, и макар числата днес да са по-малки, естеството на бежанския поток е различно. Тогавашните бежанци получиха временно убежище и планираха да се върнат по родните си места, когато конфликтът утихне. Днес не се очаква такъв изход, пише британският в. "Файненшъл таймс".

Според правното определение бежанец е човек, напуснал родината си в търсене на убежище от преследване или въоръжен конфликт. Подразбира се, че убежище ще бъде потърсено в първата достигната безопасна държава. Човек, който напуска страна, където няма заплаха от гонения, вече не е воден от мотива, че търси сигурност, отбелязва британското издание, цитирано от БТА.

Ако възприемем тази гледна точка, звучи странно да се казва, че Европа е крайната точка на масовия бежански приток. Няма такова нещо като "Европа". От една страна са държавите, в които пристигат мигрантите - Испания, Италия, Гърция. За тях е достатъчно да пуснат пристигащите и дискретно да ги препратят към Централна и Северна Европа. Има страни като България, Румъния, Полша и Балтийските страни, в които малцина искат да емигрират и които нито са част от проблема, нито от решението. И накрая са страните, представляващи крайна цел, като Германия, Холандия, скандинавските държави, Швейцария и Австрия, до които успяват да стигнат много от пристигащите.

Ясно е, че последната група страни няма неограничен капацитет да поема нови бежанци и не е реалистично от тях да се изисква да интегрират през следващите десетилетия нескончаем поток от преселници от Африка и Близкия изток. Тези страни може и да имат нужда от имигранти, но от тях зависи кого да приемат, подчертава британският вестник.

Може би трябва да се почерпи опит от историята с виетнамските "хора от лодките", около 70 000 от които само през 1989 г. стигнаха до бреговете на различни азиатски страни. Тогава положението изглеждаше безнадеждно, но същата година беше намерено честно решение чрез диалог и преговори. В крайна сметка то даде резултат. Необходимо беше обаче въображение, градивен подход и политическа воля, посочва "Файненшъл таймс".

В Европа най-важното е да се прави разлика между две различни кризи. Първата се корени в гражданската война в Сирия. Тя изисква на първо място арабско решение, каквото до момента не е потърсено. Десетки хиляди сирийски бежанци се установиха в други страни, но ни нито една от държавите, предложили им постоянно убежище, не е от арабския свят. Ясно е, че много от сирийците, получили временно убежище в лагери в Ливан, Йордания, Турция и Ирак, никога няма да могат да се върнат в родината си. Логично би било богатите страни от Персийския залив да приемат квота за поне един милион бежанци.

Втората криза произтича от притока на мигранти от Африка, пристигащи по европейските брегове през Средиземно море. Задължението да се спасява човешки живот не подлежи на дискусии, но и въпросът какво да се прави с хората, чийто живот е спасен, също не е маловажен. Това очевидно убягна на италианските власти, когато те подеха операция "Маре нострум" – добронамерено усилие за спасяване на давещи се мигранти, което облагодетелства трафикантите и насърчи още повече хора да предприемат рисковано пътуване.

Мигранти ще продължат да пристигат, докато не се намери адекватно възпиращо средство: свалянето на всеки мигрант не на европейска земя, а в транзитен център в Тунис или Египет, където възползващите се от ситуацията мигранти ще бъдат отделяни от истинските бежанци и връщани в родината им, отбелязва авторът на статията.

И двете кризи изискват международни действия с посредничеството на Европейската комисия или ООН. Нито една от двете институции обаче не показа необходимата далновидност, интелигентност и лидерски дух. Изглежда, че решение ще трябва да се търси по инициатива на няколкото пряко засегнати европейски страни, заключава вестникът.