Европа е притеснена от изхода на изборите в Черна гора, които ще отворят пътя към независимост

Европа е притеснена от изхода на изборите в Черна гора, които ще отворят пътя към независимост
21 април 2001

Европейският съюз /ЕС/ очаква с безпокойство резултата от парламентарните избори в Черна гора в неделя, 22 април, и предупреди Подгорица да не предприема каквато и да било едностранна инициатива за независимост, която би могла да даде "лош пример" на останалата част от Балканите.

Сегашните избори в Черна гора са определящи за бъдещето на СР Югославия. Управляващата партия на президента Мило Джуканович обещава, че ако спечели отново, в следващите месеци ще проведе референдум за независимост на Черна гора от югославската федерация.

Едностранни действия в тази насока биха могли да имат сериозни последици за стабилността на целия регион, заявиха в началото на този месец европейските министри на външните работи, съобщи БТА. Черна гора заедно със Сърбия съставя Съюзна република Югославия /СРЮ/.

Опозиционната Социалистическа народна партия, която симпатизира на Белград, е против независимостта на Черна гора и заявява, че в случай на неин изборен успех републиката ще остане в състава на югославската федерация.

Според проучванията на общественото мнение черногорският президент Мило Джуканович и коалицията за независимост могат да разчитат на подкрепата на 45 на сто от гласоподавателите, а главният му съперник Предраг Булатович и силите, борещи се за запазване на федерацията, се очаква да спечелят 35 на сто от гласовете. Въпросът обаче е дали Джуканович, макар и с помощта на следизборно партньорство с радикално настроените сепаратисти от либералната коалиция, може да получи две трети от гласовете в новия парламент, за да отговори на конституционното условие за обявяване на референдум за самоопределение.

Властите в Сърбия решиха да запазят спокойствие и да изчакат резултатите. Ясно е, че разпадането на федерацията не е в интерес на сърбите, особено докато все още е висящ въпросът за Косово. Доминиращо е мнението, че е нужно да се запази дистанцията и да не създават допълнителни проблеми най-вече в отношенията с международната общност.

Международният фактор се изказа срещу независимостта на Черна гора заради опасения, че евентуално разпадане на югославската федерация би могло да провокира поредица автономистки движения в Косово, Македония и Босна.

Засега едно нещо е сигурно - че не стои въпрос Черна гора да е застрашена от Сърбия и никой, било в сръбското или федералното правителство, не мисли да прибягва до насилие, за да предотврати евентуално откъсване на републиката от федерацията. Това обаче не означава, че не съществуват други заплахи, особено поради напрегнатата обстановка в Черна гора.

Позицията на Белград се възприема като хладнокръвна и мирна, някои действия на югославския президент Кощуница изглеждат най-малкото странни, тъй като той не само изготви предложенията за промени във федералната конституция, но се зае публично да критикува черногорския президент и неговата политика, докато останалите ръководители от Демократичната опозиция се въздържат.

Последният пример е може би най-лошият: в четвъртък вечерта, само няколко часа преди началото на предизборното мълчание, Кощуница се яви по телевизия Ю-инфо, създадена от Милошевич по време на предишните избори в Черна гора, за да се намеси косвено в сегашния критичен момент. Кощуница използва информационното средство, за да се обърне към черногорските избиратели и да ги убеди как да гласуват в неделя. Макар че думите му бяха спокойни и на моменти може би мъдри, независимо от това, че намеренията му бяха искрени и честни, същността си остава непроменена: президентът на Югославия се намеси направо в изборната процедура на Черна гора.

Петнайсетте от ЕС упрекнаха черногорския президент Мило Джуканович, че иска първо да постигне независимост и след това да преговаря с Белград за новите отношения между двете държави, изтъква високопоставен европейски служител, пожелал да запази анонимност.

Преди падането на бившия югославски президент Слободан Милошевич, към Мило Джуканович бе насочено цялото внимание на европейците и на американците, които искаха да "се отърват" от първия човек в Белград.

Но с идването на власт на новия югославски президент Воислав Кощуница, 15-те и Вашингтон започнаха да гледат с друго око на желанието за независимост на Черна гора.

С възстановяването на демокрацията, Сърбия и Черна гора би трябвало да могат да се разберат, за да останат заедно, смята високопоставеният европейски служител, който се опасява от всяко ново раздробяване на малки държави и от лошия пример, който биха могли да дадат черногорците на останалите Балкани. Населението на Черна гора е 650 хиляди души.

Европейският съюз уверява, че няма да упражни натиск върху Подгорица и противопоставянето ѝ на независимостта на страната е принципна позиция. Петнайсетте са съгласни черногорците да изразят своето мнение и не искат да подлагат под въпрос демократичното право на гражданите да решат чрез референдум бъдещия статут на своята република.

Черногорските лидери отидоха прекалено далече в политическата реторика за независимостта и сега за тях е трудно да се върнат назад, казва в заключение европейският служител.

Споделяне

Още от Балкани