Европа губи битката с Русия

Германия, която е ротационен председател на ЕС за първите шест месеца на  2007 г., разполага само с още шест седмици, за да изпълни докрай амбициозния дневен ред на канцлера Ангела Меркел преди Португалия да поеме щафетата. Този дневен ред включва окончателното уреждане на статута на сръбската провинция Косово, преодоляването на кризата с европейската конституция и постигането на партньорско споразумение с Русия. Въпреки че Меркел съумя да постигне някои от целите, празнотите, която тя оставя след себе си стават все по дълбоки и застрашителни.

ЕС дава правото на всяка своя държава членка, независимо от големината и влиянието ѝ в региона, да председателства съюза за срок от шест месеца. Това означава, че Малта и Люксембург получават точно толкова власт, колкото имат и Германия, Франция и Великобритания. Обикновено Съюзът е в състояние да реши най-големите си проблеми, когато е председателстван от тези три мощни европейски държави, а в някои случаи и от Италия.

Точно поради този факт, когато Германия пое ротационното председателство, много от страните членки очакваха, че Берлин не само ще промени европейската политика, а и отношенията между ЕС и неговия съсед Русия. Освен това мнозина европейци осъзнаха, че Франция ще бъде последният играч от тежка категория начело на Съюза в продължение почти на десетилетие - Франция, която бе сред първите държави, наложили вето на европейската конституция, и на която липсва решителността на Германия да се противопостави на агресивните съседи на Съюза. Всичко това кара много от страните членки поне да се опитат в кратки срокове да преодолеят някои от най-големите предизвикателства, пред които е изправен ЕС.

Очаква се Меркел да постигне една от големите цели на германското председателство - решението относно окончателния статут на Косово. Макар че по този въпрос все още се водят емоционални преговори, Сърбия най-после сформира ново правителство и решението за неизбежната независимост на Косово е въпрос само на време.

Междувременно възникна нов проблем, след като португалският министър-председател Жозе Сократиш заяви в понеделник, че ако Германия не постигне споразумение за европейската конституция до срещата на върха на ЕС на 21-22 юни, по време на своето председателство Португалия няма да включи горещия въпрос на европейската политика сред приоритетите на дневния си ред. Това изявление затвърди убеждението на останалата част от страните членки, че конституцията е мъртва.

Едно от големите препятствия пред приемането на конституцията е все по-задълбочаващото се разделение между Източна и Западна Европа. Много от страните от Източна Европа, които бяха вкарани в ЕС през 2004 г.,  особено Полша и балтийските републики, са много по-загрижени за защитата си от Русия, отколкото за приемането на европейската конституция, което ще облагодетелства предимно Западна Европа. Полша, която се стреми да се утвърди като една най-влиятелните страни в Съюза, използва статута си на страна от ЕС, за да се предпази от всякакъв вид политика, която може да я направи уязвима от Русия.

На 13 ноември 2006 г. Полша наложи вето на преговорите за изработване на ново споразумение за приятелство и сътрудничество между ЕС и Русия, след като двете бивши съюзнички във Варшавския договор започнаха да се обстрелват с митнически ограничения. В понеделник полският министър-председател Ярослав Качински заяви, че Варшава няма да оттегли ветото си преди срещата ЕС-Русия, която се открива днес в руския град Самара.

Изявлението на Качински последва думите на литовския президент Валдас Адамкус след срещата между двамата, с които той обърна внимание на факта, че Литва също може да наложи вето на преговорите заради прекъснатите доставки на руски петрол за голямата литовска рафинерия "Мажейкю Нафта". За бламирането на преговорите е достатъчно ветото само на една държава, но Полша и Литва решиха  публично да обявят общата си позиция. Дори те да не бяха наложили вето на преговорите, Естония също обмисля подобна стъпка след поредицата забрани и словесни престрелки между Талин и Москва, последвали преместването на съветска статуя, издигната в чест на победата през Втората световна война.

Всичко това става на фона на растящата загриженост, особено на източноевропейците, относно способността на Европейския съюз да се противопостави на една все по-самоуверена Русия, която напоследък все по-често прави изявления за възход на руската държава на базата на политическа, икономическа и социална консолидация. Русия вече не веднъж доказа, че е склонна да спре енергийните доставки за Европа по политически съображения. Освен това на 26 април Русия обяви намерението си да се оттегли от Договора за конвенционалните сили в Европа, с което подкопава устоите на европейската сигурност в ерата след Студената война.

Русия е готова да се противопостави и на разширяването на ЕС и НАТО до собствените ѝ граници.

Полша, балтийските републики и някои други източноевропейски страни очакваха  Европейският съюз да им помогне да се защитят от една по-силна Русия; но след като най-силната държава членка на съюза Германия се оказа неспособна да предотврати или отклони маневрите на Москва тези държави отправиха поглед на друго място.

Но кой друг би могъл да се противопостави на засилващата се Русия?

В краткосрочен и средносрочен план единствената държава, която може да направи това, са Съединените щати, въпреки че Вашингтон в момента е твърде зает и оплетен в проблемите със слабия си президент, войната в Ирак, и растящото напрежение в отношенията с Иран. Русия много добре разбира това и се възползва от възможността в кратки срокове да се подсигури - Москва се стреми да се сдобие с възможно най-надеждни властови лостове, преди САЩ да  обърнат поглед към някогашния си противник. Но Москва прекали със самоуверените декларации и САЩ най-накрая изтупаха от прахта едно от най-добрите си оръжия, с които могат да се противопоставят на Русия - държавния секретар Кондълиза Райс. Райс, която е доктор по съветология и свободно говори руски език, набързо се приготви за първото си посещение в Русия след повече от една година. Въпреки че Райс в последните няколко години се занимаваше с различни регионални проблеми, тя знае по-добре от всеки друг пред какво се изправя - руското възраждане, което копира миналото си.

По БТА