Европа и конкуренцията

Днес в Европа се чества денят на конкуренцията с размяна на оплаквания от страна на някои национални правителства, сред които американското, по отношение на прекалената строгост на Европейската комисия (ЕК). Наистина Франция и някои скандинавски страни се оплакват от това, че ЕК отказа да разреши сливания на големи предприятия в тези страни с цел образуването на национални структури, които да бъдат конкурентни на международните пазари.

Например френският министър на икономиката, финансите и индустрията Лоран Фабиюс разкритикува ЕК заради ветото върху сливането на Schneider Electric и Legrand. Германия смята за опасно предложението на Комисията за либерализиране на търговията в автомобилния сектор. Испания наблюдаваше с безпокойство възможността за определяне на компенсации, свързани с "изместването на конкуренцията" в енергийния сектор към държавата чрез дотирането на този сектор.

САЩ бяха изненадани, че сливания на предприятия, получили разрешение от агенции като Федералната комисия по търговията (ФКТ), биват спирани от Брюксел. Скорошен пример за това е проваленото сливане между General Electric и Honeywell, показателно за възникналите трансатлантически различия и за неотстъпчивостта на ЕК.

От друга страна, самите предприятия се оплакват от процедурата, която прилага Комисията - едновременно данъчна и съдебна, за да определи дали едно сливане е съвместимо или не с антитръстовите правила на европейския пазар. Такава процедура влиза в противоречие с тази, която се прилага в САЩ.

За да бъде спрян един проект за сливане там, министерството на правосъдието или ФКТ трябва да изложат случая пред съда. В Европа предприятията могат да обжалват дадено решение на Комисията пред Европейския съд едва след неговото произнасяне.

Строгостта, с която ЕК защитава конкуренцията, противоречи на политиката в миналото, когато се даваше възможност на националните гиганти в Европа да трупат пазарна мощ и това се смяташе за положително. От известно време ЕК се отличава с особено усърдие в защитата и разширяването на конкуренцията на европейските пазари.

В това отношение изпъкват борбата против фиксираните цени на картелите, противопоставянето на сливанията и спирането на държавните помощи, които могат да бъдат опасни за конкуренцията. Особен акцент се постави върху препятствията пред формирането на общ европейски пазар. В банковия сектор например Брюксел наложи вето на Португалия заради сътрудничеството между португалската консултантска компания Champalimaud и BSCH (сега SCH). Този случай е типичен за проблемите, с които се сблъскват транснационалните сливания в този сектор в Европа.

Разширяването и поддържането на пазарите при силната конкуренция са абсолютно необходими условия за осигуряването на добро обслужване на потребителите и за увеличаването на международната конкурентна способност на една икономика. Разумно е да предположим, че изоставането на европейската икономика в сравнение със САЩ по отношение на конкуренцията и нововъведенията се свързва и с неконкурентните европейски пазари.

Историческото наследство в много европейски страни съвсем не е благоприятно за развитието на конкуренцията. Следователно, ролята на ЕК е изключително важна като външен стимулатор за намаляването на монопола в Европа. Това важи също и за случаите, когато проблемите на конкуренцията съществуват вътре в дадена страна. Ясно е, че, когато става дума за въпроси на икономическата политика, правителствата са много по-чувствителни, тъй като са загрижени повече за интересите на собствените си страни, отколкото за авторитета на Брюксел.

Така например, призивите на Лоран Фабиюс и дори на президента Ширак, отправени към Комисията по случая Schneider-Legrand, не бяха взети под внимание. Без да навлизаме в подробности по случая, е очевидно, че ЕК издига себе си като пазител на конкуренцията, която е изключително важна за обединението на Европа. Неслучайно европейският комисар за конкуренцията Марио Монти се смята за най-важната фигура в Брюксел. Дали обаче ЕК не отиде твърде далече в своята ревностна защита на конкуренцията?

Общо взето, решителната и независима политика на ЕК за по-конкурентни пазари в Европа е очевидна. Насърчаването на националните гиганти не е пътят към увеличаването на конкурентността на международно равнище. Критиките, идващи от САЩ, съдържат елемент на изненада заради неочакваната агресивност на европейските власти: как е възможно едно сливане, получило одобрението на САЩ, да бъде забранено от друга власт?

Трябва да напомним на нашите критици от другата страна на Атлантическия океан, че Европа е свободна да избира самостоятелно своята политика в защита на конкуренцията. За отбелязване е също така фактът, че много от решенията на ЕК бяха благоприятни за американските предприятия, именно защото отвориха пазарите за конкуренцията. Такъв е случаят с искането на ЕК към Deutsche Post да отдели своя конкурентен сектор - пратките на пакети, от монопола си върху пощите.

С това свое действие Комисията помогна на американската компания UPS да навлезе на германския пазар. Следователно, има някои страни от действията на европейските органи, които могат да се подобрят, за да предложат по-голяма сигурност на предприятията и да гарантират техните права. В същото време дирекцията на ЕК трябва да стане по-компетентна, а екипът, който отговаря за сливанията трябва да демонстрира способност за по-задълбочен анализ на икономическите условия.

Каква е ситуацията в Испания? Моето впечатление е, че все още трябва да извървим доста път. Испания се нарежда сред страните, които стимулират либерализацията и вярват в конкуренцията, като Великобритания например. Това има смисъл обаче само ако Испания проведе целенасочена политика на насърчаване на конкуренцията на пазарите, и то на равнище, по-високо от средноевропейското.

Една усилена конкуренция в телекомуникациите, например, трябва да е насочена към улесняването на достъпа до информация на все по-голям брой граждани, а в енергийния сектор трябва да се търси качеството на разумна цена за битово и индустриално потребление. Въпреки това, реториката и действителността в тези сектори изглежда са две съвсем различни неща. В същото време институциите, които се занимават със защитата на конкуренцията и регулирането на мрежовите индустрии, трябва да се финансират от независими източници.

Съдът, който разглежда делата за защита на конкуренцията, трябва да увеличи финансовата си независимост и да получи достатъчно средства за оптималното си функциониране.

Институциите, регулиращи мрежовите индустрии, трябва да имат реални възможности за намеса, независимо от правителството. Така например ще се избегне изкушението да се използва регулирането на тарифите като средство за намаляване на инфлацията. Предприятията се нуждаят от стабилни регулиращи механизми, за да имат адекватни стимули да инвестират.

Денят на конкуренцията трябваше да бъде посветен на утвърждаването на идеята, че без конкурентни пазари Европа няма да постигне технологичен напредък, нито конкурентност на международните пазари, а това ще лиши нейните граждани от желаното благополучие. За Испания това важи с пълна сила.