Европа и Съединените щати - длъжни да си сътрудничат

Основни точки в европейските разговори ще бъдат контролът върху въоръженията, политиката за регионална сигурност /по-специално на Балканите/ и околната среда. По всяка една от тези теми ще бъде от възлово значение да се преценяват възможностите и обсега на сътрудничеството на администрацията на Буш с европейските съюзници.

Що се отнася до контрола над въоръженията, президентите на предишните администрации се бяха доверили на поредица от инструменти срещу заплахата от оръжия за масово унищожение. Президентът Клинтън беше базирал стратегията си върху възпирането, върху ангажимента за защита на ядрения арсенал и на съответните компетенции на бившия Съветски съюз, върху разговорите със Северна Корея по проблема за ракетите, върху санкциите срещу страни като Ирак и Иран, върху по-големите инвестиции в мерките срещу тероризма и върху серия от мерки за разработването на ограничена национална система за противоракетна отбрана.

Национална противоракетна отбрана
Досега президентът Буш е поставил ударението само върху един от тези инструменти, националната противоракетна отбрана срещу само един тип заплаха - ракетната. През последните седмици неговите пратеници се консултираха по въпроса за противfракетната отбрана с европейските си колеги.

Както можах да констатирам от някои разговори, които имах голяма част от европейските официални представители вярват във възпирането, докато не са склонни да вярват, че ракетите на страни като Северна Корея и Иран могат да представляват заплаха от голям мащаб. Безпокои ги обаче опасността, че плановете на администрацията за разполагане на мащабна противоракетна отбрана ще предизвика надпревара във въоръжаването с Китай и провал в сътрудничеството с Русия.

Ако администрацията на САЩ иска наистина да постигне консенсус за противоракетната отбрана, президентът Буш би трябвало преди всичко да възобнови на разумна основа разговорите със Северна Корея и да представи свое предложение в по-дълги срокове, в отговор на днес очертаващите се заплахи, без да раздухва или да изостря довчерашните заплахи.

Отношения с Русия
През последната година администрацията на Клинтън отбеляза напредък към споразумение с Русия за намаляването на ядрените ни арсенали и за промяна на договора ПРО за целите на отбраната срещу опасностите от нападения на терористи или държави, които си служат с тероризъм. Напоследък Русия беше решила да изчака новата администрация преди да сключи договора. Светът би трябвало да следи с голямо внимание срещата на високо равнище Буш-Путин, пред вид възможността да се стигне до споразумение, което би имало благотворни последици с голям мащаб или в противен случай да се разбере коя е страната, отговорна за неуспеха.

Бъдещето на НАТО и ролята му в европейската сигурност
По време на престоя си в Европа президентът Буш ще има освен това възможността да определи по - ясно позицията си за НАТО и за регионалната сигурност. По време на президентството на Клинтън Америка бе поела водачеството на един процес, насочен към разширяване на Алианса и на подготовката му за нови мисии. Вратата на НАТО трябва да остане отворена за всяка европейска страна, в състояние да докаже , че може да поеме съответните ангажименти.

Освен това, Алиансът трябва да се адаптира към еволюиращата същност на европейската сигурност. НАТО и европейска сигурност вече не са синоними. Войната в Косово разкри ясно недостатъците на европейските въоръжени сили: проблем, към който ЕС подхожда с план за организиране и съоръжаване към 2003 г. на сили за бързо реагиране от 60 000 души. Една по-голяма ефективност на Европейския съюз ще гарантира на Америка по-убедителен съюзник и по-способен партньор.

Същевременно трябва да се ангажираме за подобряване на връзките между НАТО и ЕС в процеса на планиране, основаващ се на сътрудничеството и консултации между ЕС от една страна и Турция и други страни, които не са членки на ЕС, но членуват в пакта.

Новата европейска сила ще трябва да се интегрира с НАТО, а не да я дублира или пък да бъде формация, конкурираща се с Алианса. За да постигне този резултат президентът Буш ще трябва да покаже, че разбира и подкрепя европейските стремежи, макар и давайки доказателство за твърдост срещу всяка стъпка, насочена към отслабването или разединението на НАТО.

Балканите
Главният проблем в европейската регионална сигурност остават Балканите. За бъдещето на американското участие в поддържането на мира в Босна и Косово държавният секретар Колин Пауъл и министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд направиха противоречиви изявления. Пауъл заяви пред журналисти: "Министър Ръмсфелд винаги търси случаи да ни освободи от някои наши отвъдокеански ангажименти: той си върши работата, защото това би искал президентът, но ние трябва да балансираме предвид нашите отговорности".

По време на посещението си в Европа президентът Буш ще трябва да покаже, че е разбрал важността на Балканите във връзка с американските интереси, да докаже, че САЩ не възнамеряват да се откажат от поетите ангажименти. Така той ще успокои нашите съюзници - които вече поемат по-голямата част от разходите и рисковете в региона - и ще окаже на умерените сили на Балканите подкрепата, от която се нуждаят.

Опазване на околната среда
И най-накрая, президентът би трябвало да се възползва от случая, за да докаже сериозността на намеренията си по проблемите на околната среда. Решението да изостави протокола от Киото е причина за униние, не само за много европейци, но и за много американци. Енергийното потребление на САЩ е двойно по-голямо от европейското, Америка е най-големият замърсител, що се отнася до емисии на газове, предизвикващи парниковия ефект.

В случай на отказ от споразуменията от Киото САЩ ще бъдат длъжни да представят приемливи алтернативи, изградени върху научни критерии, в състояние да спечелят международен консенсус. Ако не го направи на срещите си през юни, президентът Буш би трябвало да представи подобни алтернативи възможно най-скоро.

Още по време на предизборната си кампания Джордж У. Буш основателно подчертаваше големия интерес на САЩ от запазването на солидно сътрудничество със съюзниците ни. От собствения си опит мога да твърдя, че тези връзки се нуждаят от постоянна грижа. Не трябва да допуснем между американци и европейци да си проправи път идеята, че могат едни без други. Ако искаме да вървим уверено през ХХI век, не можем да се движим по разминаващи се пътища.