Европа иска да избира своите имигранти

Вестник "Ел паис"
26 април 2001

Петнайсетте страни от Европейския съюз се нуждаят от 1,4 милиона имигранти годишно, за да поддържат сегашния брой на активното си население и за да гарантират държавната система на пенсии и социално осигуряване. Това е цената за драстичното остаряване на континенталното население.

Само в Германия са необходими 350 000 чужди работници, а в Испания 240 000 годишно. Въпреки това ЕС се страхува от имиграцията. Зад приказките за политическа целесъобразност се крие неспособност да се изработят общи насоки, а също и желанието да се подбират имигрантите според нуждите на приемната страна: земеделци за Испания, медицински сестри за Португалия или компютърни специалисти за Германия и Обединеното кралство.

Страховете на европейците
Има три примера за този страх. Единият статистически. Шест на всеки десет французи смятат, че има прекалено много чужденци /преди всичко араби/, според последното проучване на Националната комисия по човешките права. Половината от французите приписват на чужденците нарастването на разходите за социално осигуряване и една трета ги смята за виновни за несигурността. Подобни данни се повтарят и в останалата част на Съюза.

Вторият пример е политически. Германия и Австрия успяха да наложат своя критерий в Европейската комисия за ограничаване за пет години / плюс още две, ако някоя страна пожелае/ на свободното движение на хора от страните от Изтока след разширяването. Статистиките опровергават страховете от имигрантска вълна. През първата година се очакват само 350 000 работници. Друг политически пример е предложението на британското правителство за реформа на Устава за бежанците на ООН и изготвяне на списък от държави, чиито жители не могат да се ползват с правото на убежище.

Третият е полицейски. Вече функционира експериментално Еуродак, гигантска банка данни, която ще съхранява фишовете на всички нелегални имигранти, разкрити в ЕС. В нея ще се включват дигиталните отпечатъци на 10-те пръста на ръцете на имигрантите над 14 години. Никой не критикува законността на тази мярка, нито дори в случая с малолетните.

Цифрите доказват огромното предизвикателство, пред което се изправят Петнайсетте. Половин милион имигранти търсят в момента начин, нелегален в повечето случаи, да влязат в страна от ЕС. Балканите, Испания, Италия, Германия и Австрия са основните граници. За първи път в историята на ЕС явлението засяга всички, защото премахването на вътрешните граници подпомага мобилността. Петнайсетте са единодушни, че става дума за въпрос, към който трябва да се подходи съвместно. Засега това е единственото, по което има съгласие.

Европейските правителства се изправят пред две противоречиви реалности. Те осъзнават необходимостта от имигранти, за да запълнят дупките в трудовия пазар в една остаряваща Европа, но вълната от незаконни имигранти, попаднали в мафиотските мрежи на контрабандата с хора, не представлява решение на това търсене.

Използването на страха от чужденеца като политическо средство донесе успехи на крайно десни политически партии във Франция /Националния фронт на Жан- Мари Льо Пен/ и в Австрия / Партията на свободата на Йорг Хайдер/. Днес ксенофобският уклон е в отстъпление в двете страни, но пък се запазва в други.

Между 1995 и 2025 г.според Евростат, населението на ЕС ще нарасне много малко: от 372 милиона на 386 милиона, но активното население, т. е. в трудова възраст /от 20 до 64 г./ ще намалее. През 1995 г. в Европа активното население беше 225 милиона души, през 2025 г. те ще бъдат 223 милиона, т. е два милиона по-малко.

В ЕС са регистрирани близо 12 милиона имигранти, според Международната служба по миграциите. 5 милиона пребивават в Германия, над 2 - във Франция, 1,5 - в Обединеното кралство и повече от половин милион в Италия, Холандия и Испания. Но в Съюза има поне 3-4 милиона нелегални имигранти.

Узаконяването на положението им във Франция и Испания не постигна очакваните резултати. Само на Балканите според Европейската комисия има 200 000 имигранти, предимно кюрди и китайци, които чакат мафиите да ги уредят в ЕС.

ЕС постига бързи споразумения, само когато става дума да се прилагат полицейски мерки. Но когато става въпрос за уеднаквяване на законодателствата или за прилагане на истинска обща политика, веднага се получава сблъсък с националните интереси. От една страна се проявява желание да се задейства механизъм за подбор на имигрантите, но от друга - този подбор се възлага на полицията.

Брюксел твърди, че има незаети 800 000 работни места в сектора на новите технологии и че тази цифра ще се удвои в кратък срок. Но няма напредък в общото законодателство, за да се признаят правата на имигрантите или да се подпомогне интеграцията им.

Хуманитарната политика на ЕС и на всяка една от неговите страни-членки страда от липса на визия. Има експерти, които твърдят, че тази помощ не само трябва да изпълни солидарния си дълг, но че представлява и шанс да се подготвят кадри и да се отслаби имигрантската вълна.