Европа остава единственият гарант за единството на остатъчна Югославия

Сърбите продължават да живеят в мизерия. Дори в центъра на Белград следите от въздушните удари на НАТО продължават да си стоят незаличени, сякаш, за да бъдат нещо като психологически паметник на спомена за тоталната изолация, в която се намираше Югославия по времето на Милошевич. Управляващата ДОС изпадна в дълбока криза и само разбирането за целесъобразност продължава да крепи правителството на премиера Зоран Джинджич, чиито персонален конфликт с Кощуница вече изглежда абсолютно непреодолим. Единственият начин да не се стигне до тотален срив на цялостната обществена, политическа и икономическа система в Сърбия е да бъде намерена оптимална формула за запазване на югославската федерация.

И то така, че в еднаква степен да бъдат отчетени интересите и на Белград и на Подгорица. Засега тъкмо този баланс на интересите изглежда невъзможен. Още преди месеци, когато през есента стана първата среща между сръбското и черногорското ръководства черногорският президент Мило Джуканович заяви, че не среща никакво разбиране сред представителите на Белград към идеята на Подгорица Сърбия и Черна Гора да се обединят в съюз от две независими държави, признати и с членство в ООН. Джуканович определи референдум за независимостта на Черна Гора да се проведе през април 2002 г. Най-близките съветници на черногорския президент светкавично атакуваха Кощуница, като го нарекоха по-голям сръбски националист и от Милошевич. Наглед нищо в досега известните позиции на Белград и на Подгорица не се е променило. И въпреки това Сърбия и Черна Гора ще направят нов опит за намиране на формула за оцеляването си в съюзна държава. За разлика от преди, когато контактите между сърбите и черногорците се проваляха и всеки оставаше на своето - сега в помощ на идеята за федерална държава се притече и един мощен външен фактор - ЕС. Върховният комисар по въпросите на външната политика и сигурността на ЕС Хавиер Солана преди дни посети Белград и изрази оптимизъм, че е възможно много бързо да се намери решение в спора между Сърбия и Черна Гора. Именно Солана е факторът, който накара представителите на Белград и на Подгорица да се съгласят да възобновят своя диалог.

Поставянето на югославския проблем в широк европейски контекст и при евентуално активно посредничество на Солана значително променя пропорцията от вероятности за неговата развръзка. ЕС, както и цялата международна общност много добре си дават сметка, че само при съхранена СРЮ може да се поддържа относително спокойствие в Косово, както и да се търси смисъл в резолюция 1244. Разпад на СРЮ би донесъл риска от обратно натрупване на напрежение и конфликти във всички кризисни огнища на територията на бивша Югославия. Посредничеството на Солана вече даде положителен резултат за разрешаването на един конфликт - македонския. Съизмерим ли е с него, обаче, проблемът с противоречията между Белград и Подгорица за бъдещето на федералната държава? Вероятно по някакъв начин - да. Най-малкото, защото при провал на диалога между Сърбия и Черна Гора последиците за целия балкански регион могат да се окажат много по-болезнени дори от косовската криза или от шестмесечната война в Македония. Обстоятелството, че Белград и Подгорица се съгласиха да възобновят разговорите помежду си под влияние на Солана говори за едно - и Сърбия, и Черна Гора полагат много грижи за своя имидж пред Европа. Кой знае колко възможности за нови формули за югославска федерация няма.

Даже може да се каже, че по съществото на проблема трудно може да се прибави нещо изненадващо. Новото е само в европейския ангажимент. Черна Гора на Джуканович би се съгласила да остане заедно със Сърбия в обща държава само като компромисен вариант и то при определена финансова и икономическа цена за себе си. Част от тази цена би поискала да получи и Сърбия. Европа би заплатила, а илюзията за възстановена хармония би продължила още известно време. Възможно е и друго тълкуване на съгласието на Белград и Подгорица да възстановят своя диалог. Например, че и Белград и Подгорица просто искат да се разобличат взаимно пред Европа като истински фактори на разпада на СРЮ поради отстояването на неприемливи искания към другата страна. По този начин европейско посредничество само би констатирало невъзможност на Белград и на Подгорица да бъдат заедно в обща държава. Решенията тогава ще трябва да се търсят по съвсем друг модел на преосмисляне на цялостната обстановка в бивша Югославия и на Балканите. Какво конкретно ще се случи със СРЮ - месеци ни делят от възможните отговори.