Какво става в еврозоната?

Европа печели време със спасителните заеми за испанските банки

Европа печели време със спасителните заеми за испанските банки

План от 100 милиарда евро (125 милиарда долара) за спасяване на испанските банки няма да реши дълговата криза на Европа или пък да облекчи болката от двуцифрената безработица на континента.

Може обаче да успокои финансовите пазари и да осигури време на европейските политически фигури да се занимаят с други слаби икономики, застрашаващи стабилността на 17-те страни, използващи еврото.

Европа все още има много проблеми за решаване в останалите три страни, които вече получиха финансова помощ: Гърция, Португалия и Ирландия. В Гърция в края на седмицата гласоподавателите биха могли да изберат правителство, което ще откаже да изпълнява условията по спасителния пакет от 100 милиарда евро (170 милиарда долара) за страната.

Португалия съчетава токсична комбинация от висок дълг и 15% безработица. Ирландия оправя банкова каша, приличаща много на испанската. След това е Италия, третата по големина икономика в еврозоната, където държавният дълг се трупа, докато икономиката е в застой.

"Все още имаме някои доста фундаментални проблеми за решаване", казва Никола Верон, старши сътрудник в мозъчния тръст Брьогел в Брюксел. "Нуждаем се от по-радикални решения", допълва той.

В събота Испания поиска от министрите на финансите на 17-те страни, използващи еврото, пари за спасяването на банките си, рухнали под тежестта на лоши кредити в сферата на недвижимите имоти. Отговорът на финансовите министри бе да предложат до 100 милиарда евро (125 милиарда долара) заеми, които испанското правителство би могло да влее в банките.

Планът е облекчение на задаваща се на хоризонта криза в четвъртата по големина икономика в еврозоната. Влошаването на испанските банки и спешната нужда от спасяване заплашваше да доведе правителството до фалит. Това вероятно би причинило доста по-голямо страдание на Европа, отколкото финансовите неразбории в Гърция, Португалия и Ирландия.

"Тази мярка откроява огромната сума пари, която ще е необходима, за да бъде заградена с кордон останалата част от периферията на еврозоната в случай на крах на Гърция", отбелязва Есвар Прасад, преподавател по търговска политика в университета Корнуел.

Инвеститорите са обезпокоени какво ще стане, когато гръцките гласоподаватели отидат до избирателните урни на 17 юни. Ако Гърция се откаже от строгите мерки за икономии, съпътстващи нейния спасителен пакет, то тя може да бъде принудена да изостави еврото. Излизане на Гърция от еврозоната вероятно би предизвикало финансов хаос в цяла Европа: деноминираните в стабилно евро гръцки дългове биха преминали в драхми със съмнителна стойност.

По-лошото е, че излизане на Гърция от еврозоната би породило страхове, че друга европейска страна като Португалия или Италия може да се окаже следващата.

"Значителна част от това (спасяване за испанските банки) е свързана с изолиране на Гърция", твърди Якоб Киркегаард, научен сътрудник в Института за международна икономика "Питърсън" във Вашингтон. "Това е достатъчно, за да предотврати прибавената пазарна зараза", посочва той.

Според анализатори обаче дори по-смели действия може да са необходими от някои ключови европейски правителства и институции, които подозрително се се впускат твърде много в борбата.

Германия, обезпокоена, че ще затъне със сметката за всякакви амбициозни схеми, отхвърли няколко идеи за облекчаване на кризата. Тя не иска да облекчи условията по предишни спасявания, за да намали бремето на бюджетните икономии върху Гърция, Португалия и Ирландия. Също така се противопоставя на призивите за създаване на съвместни "еврооблигации", които биха набавили пари и биха разпределили отговорността за изплащането на дълговете сред страните от еврозоната.

Европейската централна банка (ЕЦБ) и тя не желае да се намесва, за да даде тласък на икономиката на еврозоната. Миналата седмица тя пропусна възможност да понижи лихвените проценти, а и не е склонна да влива пари в икономиката, за да тласка надолу лихвите, както прави Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ.

Спасителните пари за Испания ще дойдат от фондовете, създадени от останалите страни от еврозоната. Испанското правителство ще ги раздаде на банките. Банките ще ги връщат с лихви, като парите отново ще отиват в спасителните фондове. Равнища на лихвите и други подробности не се разкриват.

Испания устояваше на натиска да поиска външна помощ за банките си, смазани от лоши кредити за недвижими имоти. Лидерите обаче все повече се безпокояха, че евентуален отрицателен ефект от предстоящите избори в Гърция би разтърсил пазарите, засягайки допълнително испанския финансов сектор. Точната сума, от която Испания се нуждае, няма да бъде ясна, докато външните експерти не завършат одита на нейните банки на 21 юни.

За разлика от другите три европейски държави, които получиха финансова помощ - Ирландия, Португалия и Гърция - на Испания не се наложи да се ангажира с още по-голямо орязване на държавния бюджет, за да си осигури помощта.

В подкрепа на Испания е фактът, че държавните ѝ задължения не са особено високи. Те възлизат на по-малко от 69 % от брутния вътрешен продукт (БВП) към края на 2011 година. Дори държавният дълг на икономическа сила като Германия е 85 % от годишния БВП.

Испания вече се договори за "затягане на колана". Още икономии вероятно щяха да потопят страната, вече страдаща от близо 25% безработица, в по-дълбока рецесия.

"Не искате икономика от такъв мащаб да отиде по дяволите", заявява Даниел Дрезнер, преподавател по международна политика в университета "Тъфтс" в Медфорд, Масачузетс. Испания има 13-ата по големина в света икономика, над четири пъти по-голяма от гръцката.

През последните седмици уплашените инвеститори поискаха по-високи лихви по испанските облигации. Ако Испания се бе опитала да заеме пари на пазара на облигации, за да спаси банките си, инвеститорите щяха да поискат много по-високи лихвени проценти в сравнение с благоприятната сделка, която банките получават от евросъседите си.

Страховете се засилват в момент, когато близо половината от страните, използващи еврото, са в рецесия. На равнище от 11 процента, безработицата в еврозоната е най-висока от въвеждането на единната валута през 1999 година.

Най-слабите страни в Европа не са съвсем еднакви

Испания и Ирландия, също като Съединените щати, бяха смазани от крах на жилищния пазар, който остави на техните банки огромни загуби по жилищни заеми. Ирландското правителство бе принудено да ореже държавните разходи, за да плати за спасяване на банките си. Свиването на разходите отслаби икономиката; ирландската безработица превишава 14 %.

Гърция натрупа огромни бюджетни дефицити, които не можа да понесе, и "задуши" икономиката си с регулации, предназначени да защитят важни сектори.

Италия и Португалия отчаяно се нуждаят от икономически растеж, който ще осигури данъчните приходи, необходими им, за да си платят сметките. Дълбоките икономии обаче застрашават икономиките и на двете страни.

Затрудненията в Европа създават икономически проблеми и на Съединените щати, и на развиващи се страни като Китай и Бразилия, които разчитат европейците да купуват износа им. Така че планът, представен в събота, облекчава натиска върху Съединените щати и останалата част от световната икономика.

Европейските икономически проблеми ощетяват американския бизнес. Компаниите в САЩ изпращат за Европа 22 % от стоките, които изнасят, и са инвестирали там над 2 трилиона долара в предприятия, офиси и бизнес.

Още по-голям е страхът, че финансовите проблеми на Европа биха могли да преминат отвъд Атлантика. Когато банките изгубят доверие помежду си, те отказват да се кредитират взаимно. Кредитите секват, лишавайки икономиките от горивото, от което се нуждаят, за да нарастват. Евентуална финансова криза може да съсипе икономиките от двете страни на океана, както стана през 2008 година.

"Всичко, което успокоява европейските пазари, е добро за Съединените щати", отбелязва Дрезнер от "Тъфтс".

Испанската сделка също така осигурява повече време на европейските политици да укрепят еврото. Те вече планират да създадат "банков съюз" с централизиран регулатор, спасителен фонд и депозитно застраховане, обхващащо вложителите в цяла Европа.

Европа все пак трябва да намери начин да стимулира икономическия растеж на континента, за да могат европейските страни да започнат да изплуват от дълговите си проблеми.

Въпреки банковата сделка, тежките икономически несгоди на Испания ще влошат тази година, заяви в неделя министър-председателят Мариано Рахой. Премиерът консерватор посочи, че икономиката ще се свие с 1,7 % тази година и че още испанци ще изгубят работата си дори и с помощта.

"Тази година ще бъде лоша", обобщи Рахой.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?