Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Европа през 2012 г. - дългова криза и ...футбол

6 коментара

Затегнете по-здраво коланите! 2012 ще бъде година, изпълнена с напрежение за Европа. Тема №1 отново ще е спасяването на валутния съюз от блатото на дълговете. Ред други конфликти обаче също могат да прераснат в кризи. Това се казва в обзор и прогноза за следващата година на германската информационна агенция ДПА, цитирана от БГНЕС.

Новата година започва за Стария континент така, както завърши отиващата си 2011 - с кризисна среща на върха на 30 януари в Брюксел. Такива срещи ще се провеждат всеки месец до решаването на дълговата криза. Под ръководството на Ангела Меркел и Никола Саркози трябва да бъде разработен текстът на договора за фискалния съюз на 26-те европейски държави без Великобритания. Договорът трябва да влезе в сила до края на 2012.

През първите месеци на новата година държавите в криза от еврозоната ще трябва да рефинансират около 300 милиарда евро дългове. Решаващият въпрос е дали това ще им се удаде при поносими лихви.

Спасителният фонд на еврозоната с максималния си обем от 500 милиарда евро може да се окаже недостатъчен, за да се предотврати кризата да обхване, например, и Франция. Опитите за създаване на нов фонд, в рамките на който европейските централни банки да отпускат на МВФ допълнителни суми назаем, още не са се увенчали с успех. Най-силно се противопоставя шефът на германската централна банка Йенс Вайдман.

Над всички инициативи за овладяване на кризата в еврозоната като дамоклев меч тегне заплахата на рейтинговите агенции да подложат на проверка платежоспособността на европейските държави и да намалят кредитните им рейтинги. Ако това се случи през пролетта, лихвите за държавните облигации, в това число и за германските, ще нараснат. Курсовете за държавните облигации в САЩ останаха стабилни въпреки намаляването на рейтинга им през лятото на 2011 г.

Френският президент Саркози в по-голяма или по-малка степен е заложил политическото си бъдеще на картата за рейтинг ААА на страната си. Ако Франция изгуби високия си рейтинг и също попадне във водовъртежа на дълговата криза, финансовата и европейската политика на Никола Саркози ще приключи с провал.

Отговорността на ЕЦБ нараства

Европейската централна банка е единствената наддържавна институция, която може да реагира бързо и гъвкаво на развитията на финансовите пазари. В момента ЕЦБ се опитва да стабилизира банковата система на Eвросъюза. Банките в криза могат срещу ниски лихви да получават за три години от нея неограничени суми назаем. По този начин ЕЦБ вече раздаде 489 милиарда евро.

Банките обаче досега не са предали тези средства под формата на кредити нататък по веригата на предприятия или държави в криза. До 30 юни 2012 банките трябва чувствително до увеличат собствените си капитали, за да бъдат готови да компенсират непостъпващи от държавите плащания. Важните за системата банки се нуждаят от около 100 милиарда евро, които ще трябва да си набавят от своите собственици или на капиталовите пазари.

ЕЦБ продължава да отхвърля "монетарното държавно финансиране" т.е. печатането на пари, защото опасността от инфлация може да нарасне неимоверно, а правителствата тутакси да се откажат от мерките си за икономии.

Според президента на ЕЦБ Марио Драги банката разработвала аварийни планове за в случай, че рейтинговите агенции изпълнят заплахата си. Редица правителства в ЕС настояват ЕЦБ, пък било и индиректно, да финансира държавите в криза от европейския юг. Германия е против и не е известно колко време още президентът на ЕЦБ ще може да продължи с курса си. Това ще проличи през 2012 година.

Бюджетът на ЕС – още спорове, предстоящи решения за разширяването

Голямо предизвикателство за ЕС ще бъдат преговорите за съвместния бюджет през периода 2014-2020 г. Бюджетните преговори трябва да приключат до края на 2012.

Осемте държави, които плащат нето в хазната на ЕС повече от онова, което получават, вече отхвърлиха първия проектобюджет. Дипломатите от ЕС прогнозират най-тежките преговори в историята на общността, още повече, че ще стане дума и за т.н. "британско намаление."

След като Великобритания не желае да участва в новия фискален съюз редица държави членки са за премахването на специалното намаление на членските вноски на  Лондон. Консервативният британски премиер Дейвид Камерън ще защитава предимствата за страната си със зъби и нокти. Оспорвано е и новото разпределение на аграрните субсидии, където досега Франция беше най-облагодетелствана.

По време на датското председателство през първото полугодие на 2012 г. трябва да се вземат решения за по-нататъшното разширяване на Евросъюза. Малката Черна гора иска да започне присъединителни преговори през месец юни. Значително по-голямата Сърбия иска през март да постигне т.нар. "кандидат-членски статут". Датското председателство ще трябва да провери дали Сърбия дотогава ще започне да си сътрудничи в достатъчна степен с Косово, чиято независимост не признават както Сърбия, така и някои други държави членки на ЕС.

Сериозни предизвикателства пред външната политика на общността

Във външната политика ЕС и по-скоро безцветната му външна министърка лейди Катрин Аштън могат да очакват сериозни предизвикателства.

Как ще продължи Арабската пролет? Каква позиция да заеме общността към насилническия режим на Асад в Сирия? Как да се подобрят отношенията с Украйна, която ЕС обвинява в политически дела срещу бивши членове на правителствата ѝ? Как да се отнася Евросъюзът към Русия, където след президентските избори през март може да се стигне до масови протести?

ЕС ще трябва да не изпуска от внимание също така САЩ, Китай и други бурно развиващи се страни. Всички тези страни настояват европейците да положат повече усилия, за се предотврати разрастването на еврокризата върху цялата световна икономика; самите те обаче не са особено готови да помагат.

Напрежението в Европа няма да е само политическо. През юни то ще се пренесе вероятно изцяло във футболните стадиони, когато националните отбори на Полша и Украйна ще играят за европейското първенство. Поне до финала на 1 юли в Киев еврокризата ще излезе в междучасие и ще отстъпи място на спора за футболната купа на континента.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #6

    Според мен, самата банкова система добринася за развитието на дълговата криза. Ако на някой му е интересно, може да прочете коментара ми тук http://www.ivanyanakiev.com/2012/04/10/evropatepis/

  2. Ivan Mitev
    #5

    До Анонимен, защо на истината казвате "глупости"?

  3. Анонимен
    #4

    до Ivan Mitev Иванчо големи глупости си надращил. Ето ти едно четиво за размисъл: "Die grosse Rezession" Nikolaus Piper

  4. Ivan Mitev
    #3

    Проблемът на Европа е, че правителствата работят при условия на наследена от тях държавна финансова грешка и поради тази причина са обречени на сигурен управленски провал.

    Тъй като държавната финансова грешка (При стопанство с „Незлатни пари”, продължена употреба на наследен от време със „Златни пари” начин на държавно финансово управление, който е НЕСЪВМЕСТИМ с „Незлатни пари”), поради която днес се развива стопанска криза се допуска за първи път в света през 1716 г. – същата е означена на името

  5. Коментарът е изтрит в на от автора.
    #2
  6. Анонимен
    #1

    Ще коментирам само аспектите на разширяването на ЕС :

    1. 2012 г. е историческа, защото с приемането на Хърватия до голяма степен завършва помирението на Европа след Втората световна война - ние, страните от хитлеристката коалиция се изравняваме по брой със страните от антихитлеристкатга коалиция.

    2. В противоречие с този дух остава позицията спрямо Сърбия - страната дала най-много жертви като % от населението във войната, голяма част от тях избити от хърватските усташи. В абсолютно никакъв случай

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.