Европа решена да не допусне нови разделителни линии

Ръководителите на 41 европейски държави, които участват в Европейската конференция в Атина по регионалните въпроси, изразиха "решимостта си да не допуснат нови разделителни линии" на континента, предадоха АФП и Ройтерс.

В заключителната декларация, разпространена ден след като 10 държави от Централна и Източна Европа подписаха споразуменията си за присъединяване към ЕС, 41 европейски държави заявиха волята си да преодолеят икономическите и политическите си различия и да постигнат постепенна интеграция на Европейския съюз и съседните му държави.

На пресконференция председателят на Европейската комисия Романо Проди подчерта, че това е новата визия за Европа. Той допълни, че Европа се разширява, за да предложи на съседите си по-близки отношения.

Доманикът на срещата, гръцкият премиер Костас Симитис посочи, че срещата в Атина ще позволи да бъдат предприети стъпки за постигане на мир и напредък в Европа въпреки различията. Генералният секретар на ООН Кофи Анан, който също присъства на конференцията, изтъкна, че разширеният и по-силен ЕС ще може да допринесе значително за световния прогрес и стабилност.

В заключителната декларация европейските лидери отбелязват и необходимостта от развитие на инвестициите и търговския обмен. Участниците в конференцията в Атина се ангажират да осигурят връзки между транспортните, енергийните и телекомуникационните си мрежи.

В Европейската конференция в Атина участваха 15-те страни от ЕС, 10-те бъдещи членове, трите кандидатки България, Румъния и Турция, държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, балканските държави и Русия, Молдова и Украйна, уточнява АФП. Разширеният Европейски съюз с 25 членки ще наброява 450 милиона жители и ще се простира от Атлантическия океан до Балтийско море и от Финландия до Кипър.

България и Румъния трябва да се присъединят към ЕС през 2007 г., а Турция се надява да започне присъединителните преговори през 2005 г. Държавите от бивша Югославия и Албания също имат надежди да станат членки на съюза. Бившите съветски републики Украйна, Молдова, Беларус и самата Русия обаче остават извън пределите на ЕС.

По отношение на тези държави Романо Проди посочи, че ЕС има желанието да им предложи всички привилегии на членството, единствено без право на глас и без пълно участие в европейските институции. "Това няма да бъдат само търговски или икономически отношения, а близки връзки в сфери като политиката, административните въпроси, правосъдието и вътрешните работи", подчерта председателят на ЕК.

Руския външен министър, който също участва в конференцията, отбеляза, че според Москва разширяването е естествен процес, който обаче не трябва да попречи на традиционните ѝ връзки с новите членки на ЕС. Иванов съобщи, че руският президент Владимир Путин е решил да покани на предстоящите тържества за 300-годишнината на Санкт Петербург и ръководителите на новите страни-членки на евросъюза.

С всички нови членки на Евросъюза ни свързват традиционни отношения, които имат дълбоки исторически корени, подчерта Иванов. Разбира се, разширяването не бива да води до поява на трудности в нашите връзки със старите и новите държави в ЕС, каза руският първи дипломат. Той заяви още, че стратегическото

партньорство между Русия и ЕС се превръща в един от основните елементи на международната стабилност.

Споделяне

Още от Свят

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?