Европа създава минипротивовес на НАТО

В Европа се създава военна организация, която се очаква след време да стане независима от НАТО. В края на април Германия, Франция, Белгия и Люксембург организираха "малка среща в интимен кръг" по военните въпроси и решиха да формират военен минисъюз.

Същината на идеята е в близките години да бъдат създадени европейски сили за бързо реагиране /60 хиляди военнослужещи/ на базата на френско-германска бригада, която ще включва и части на белгийските специални сили и люксембургското разузнаване. Войските ще имат и свое командване - не натовско, а европейско. Плановете включват и формиране на европейско стратегическо командване на въздушния транспорт, система за спешна хуманитарна помощ, европейски сили за защита от оръжие за масово унищожаване и общоевропейски военен колеж.

И макар четворката усилено да подчертава, че отбранителната ѝ инициатива не цели подмяна на НАТО и разцепление на алианса, ефектът неизбежно ще бъде точно такъв. Собствен щаб и самостоятелни сили за бързо реагиране - това явно е намек за бъдещо "отцепване" /поне частично/ на Европа от НАТО и този намек бе разбран най-напред в самата Европа.

Усетило, че инициативата намирисва на сериозно разцепление в Европа и трансатлантически усложнения, ръководството на ЕС побърза да се разграничи от събитията. Институциите на ЕС демонстрираха пълно безразличие към срещата на четирите страни. Пресслужбата на ЕС, отразяваща подробно къде по-незначителни прояви, получи категорична забрана да изпрати репортери на форума.

Трудно е да се каже колко заразителен ще стане лошият пример със "срещите в интимен кръг" в ЕС - основното е дали ще има нужда от такива. Има вероятност обаче "съюзът на четиримата" да надрасне първоначалните си рамки - никой не мисли да затваря портите на планираното "евроНАТО" за нови участници. Напротив, четворката призова всички желаещи от страните в ЕС и кандидатките да се присъединят към инициативата. Предложението обаче не предизвиква засега бурен интерес; самата идея буди в Европа скептицизъм.

Всъщност какво толкова ѝ е лошото на НАТО, че да е нужна замяна с европейски минианалог? Основната сред многото причини е някак твърде "ръководната" роля на САЩ в Алианса. Вашингтон все повече нехае за мнението на дисидентстващите си съюзници в НАТО. Войната в Ирак в този смисъл бе последната капка, заради която преля чашата на търпението на "континенталните" европейски държави. Видни държавници от тези страни се обявиха против еднополюсния свят, докато Великобритания открито го защитава, а Италия, Испания, Холандия и особено новите членки на ЕС в Източна Европа не се притесняват много от еднополюсния му характер.

Именно тази разединеност на Европа е втората причина за станалото разцепление. Докато по-рано Великобритания бе един вид самотен дисидент и само тя току поглеждаше отвъд океана дори сред най-последователните европейски опоненти на Вашингтон, сега на нейна страна са южняците и новаците от Изтока. "Континенталните" държави вече не могат да строят непослушната Европа под знамената си, дори са малцинство. В тези условия те можеха само да се разграничат от "атлантиците" и колебаещите се, за да оформят организационно едно континентално ядро в ЕС.

Интеграционният скелет на ЕС вътрешно е узрял за политическа и военна организация - това е третата причина за отбранителната инициатива на четворката. ЕС има единно икономическо и правно пространство, валута, европейско гражданство и почти федерални властови органи - а скоро ще има и единна конституция.

Подобно обединение, дори без да се нарече федерация, може да си позволи единна външна политика и армия. Дори това да сложи край на суверенитета на отделните страни в ЕС - затова пък самата Европа ще стане суверенна. Не всичко обаче е толкова просто.

Първо, по исторически причини сигурността на Европа се гарантира от НАТО. Без Алианса нямаше да има съществени проблеми да е обединят армиите на страните от ЕС под егидата на общоевропейско командване. НАТО обаче съществува - и Вашингтон, който поръчва музиката там, по всички начини ще действа срещу отцепването на Европа, по-точно срещу превръщането ѝ от васал в съюзник. По-лесно е все пак да градиш отношения с един васал.

И второ, не всички членки на ЕС по принцип са готови да участват в отбранителни инициативи на Съюза. Неутрална Швеция например побърза да се разграничи от "четворката" и заяви, че няма да жертва своята политика на неприсъединяване заради създаването на общоевропейска система за отбрана. Взаимодействието с НАТО обаче не нарушава неутралитета на Стокхолм; подобна е и позицията на Финландия.

И така, наличието на "атлантици" и неутрални в Евросъюза отрежда на брюкселската отбранителна инициатива съдбата на чисто континентална "среща в интимен кръг". Практически липсват шансове ЕС-15 и още повече бъдещият ЕС-25 в обозрима перспектива да се сдобият с единни въоръжени сили.

Въпреки това според много експерти отбранителният компонент на ЕС има бъдеще. Това показва и самият състав на "четворката". Там са двата "локомотива" на евроинтеграцията - Франция с твърде високия си международнополитически авторитет и Германия с могъщата си икономика. Трети е Люксембург, общопризнат финансов център на Европа - и всички тях ги събра малка, но своенравна Белгия, станала същинският идеен вдъхновител.

Идеята за миниНАТО е важна и доколкото може да предизвика корекции в самото устройство на ЕС. "Четворката" предложи в конституцията на ЕС да залегне възможността системата за европейска отбрана да се изгради въз основа на военен съюз между няколко държави. Предвижда се ЕС да стане не само политически и монетарен, но също така мощен външнополитически и отбранителен съюз. Това ще означава и промяна в архитектурата на европейската сигурност /която днес се гради върху НАТО/, и признание де-юре, че страните-членки на ЕС са интегрирани в различна степен. Във военния съюз ще могат да влязат не всички от тях, а само онези, които желаят и могат да го сторят. Фактически се предлага да бъде узаконена концепцията за Европа на "различните скорости" или на "концентричните кръгове", сиреч интеграцията по принципа на матрьошката - "съюз в съюза". Във вътрешността на Европейския съюз ще се появи "Още по-Европейски съюз". Спорно е доколко това ще съдейства за запазването на първоначалното обединение, но очевидно желаещите да побързат задължително трябва да изпреварят изоставащите. Не може да се интегрират всички вкупом, наведнъж.

По БТА