Допреди няколко години в сърцето на Видин, само на метри от средновековната крепост "Баба Вида", стърчеше една порутена и мрачна сграда. Това бе Видинската синагога – втората най-голяма в България.
От три години насам обаче тя отново блести в сърцето на крайдунавския град, след като беше реставрирана и превърната в културен център. След десетилетия в разруха, през септември 2023 г. Синагогата официално отваря врати като Културен център "Жул Паскин", благодарение на европейско финансиране и ремонт за близо 10 млн. лв.
Тогава е началото на втория живот на Видинската синагога, в която за последните три години вече са се провели близо 300 събития, а новата ѝ визия са видели над 35 000 посетители.
Новият облик на Синагогата във Видин след реставрацията ѝ през 2023 г., Сн. Mediapool
Когато човек погледне красивата фасада и влезе в реставрираната сграда, разбира, че този път европейските фондове настина са използвани за нещо смислено.
"Прераждането" на Видинската синагога
"Имаме немалко случаи на посетители от други български градове, които идват във Видин само за да видят новия облик на синагогата. Те са идвали в града преди година и са виждали сградата и в предишния ѝ вид. И сега години по-късно научават за нейната реставрация и идват, за да видят дали са си я представяли в правилна посока", разказва пред Mediapool директорът на Общинският културен институт "Дунав", който управлява център "Жул Паскин" Юлияна Димитрова.
Юлияна Димитрова оглавява Общинския културен институт "Дунав", който управлява Културен център "Жул Паскин", Сн. Mediapool
Видинската синагога е построена през 1894 г. за еврейски молитвен дом с даренията на местната еврейска общност във Видин, която населявала предимно в квартал "Калето".
"И до днес не е ясно кои точно са създателите на Синагогата. Местните жители смятат, че това са италианците Фердинанд и Франческо, докато архитект Христо Ганчев твърди, че са австроунгарците Евгени Геслер и К. Мачас, които проектирали църквата "Св. Димитър", разказват пред Mediapool служителите в центъра, които водят и беседи пред посетителите.
Възпоменателни плочи на загиналите евреи видинчани през Балканските и първата световна война, които са изложени в Културния център "Жул Паскин", Сн. Mediapool
Преди голяма част от еврейската общност да напусне Видин през 1948 г., синагогата продължава да изпълнява своето основно предназначение. През 1950 г. обаче е национализирана и се превръща в склад.
Трийсетина години по-късно започва ремонт в опит синагогата да бъде превърната в концертна зала, но тази идея не се разлизира, а състоянието на сградата се влошава, докато в един момент покривът не пропада.
През 90-те години синагогата е върната на Организацията на евреите в България "Шалом", а възстановяването ѝ след години разруха се случва, след като става собственост на местната власт.
Временна изложба за годишнината от реставрацията показва как е изглеждала Синагогата преди десетилетие, Сн. Mediapool
В края на 2017 г. регионалната организация на "Шалом" във Видин я дарява на общината с условието тя да бъде възстановена като културен център на името на известния художник от еврейски произход Жул Паскин. Заради еврейските религиозни традиции сградата не може отново да бъде молитвен дом, след като е осквернена, бидейки използвана за друго предназначение.
След като общината става собственик на Синагогата, местната власт кандидатства по европейската програма "Региони в растеж" (2014 – 2020), за да осигури средства за реставрацията ѝ и превръщането ѝ в културен център.
Това е обликът на Културен център "Жул Паскин", Сн. Mediapool
Проектът е за 10 086 374,54 лв., от които 8 571 374,54 лв. са безвъзмездна финансова помощ, 1.5 млн. лв са под формата на кредит, а 15 000 – собствено финансиране. Реставрацията започва в последните дни на декември 2020 г. и завършва в първите дни на септември 2023 г.
По думите на кмета на Видин Цветан Ценков, когато започват процесите по реставриране, сградата няма покрив, а във вътрешната ѝ част имало дървета с диаметър по един метър. Архитектите и строителите обаче се справили отлично със задачата.
"Месец преди да напусне страната и Синагогата да бъде открита, тогавашният посланик на Израел Йорам Елрон дойде да я види и се разплака, защото не можеше да повярва на видяното", разказва Ценков.
Най-новата изложба в културния център показва трансформацията на сградата, Сн. Mediapool
Според него духовният храм успешно се е превърнал в културен такъв и хората са били възхитени от това.
4 септември 2023 г. е големият ден за Синагогата, която официално отваря врати като Културен център "Жул Паскин". За третата си годишнина сградата е домакин на изложбата "Прераждане" на Малин Маринов.
Сн. Mediapool
"Изложбата се нарича "Прераждане" и в нея са включени две части. Първата показва елементи от сградата в онзи носталгичен момент, в който тя е в забрава и притежава своя разрушен облик, а втората част, респективно, показва елементите към момента, когато вече се наблюдава един нов живот, който тече в културния център "Жул Паскин"", разказва директорката на центъра Юлияна Димитрова.
От концерти до научни конференции
През тези три години в синагогата са се провели близо 300 събития. Директорът на културния център разказва, че те са най-различни – от образователни събития и посещения на ученици до международни конференции.
И до днес в Синагогата се провеждат литературни четения и премиери на книги, работилници, фестивали, прожекции на образователни филми и документално кино, награждавания и други. В сградата често има изложби, а освен това залата може да бъде наета за провеждането на всякакви културни събития.
"Залата е добре оборудвана технически. Разполагаме със 180 седящи места. Обстановката е доста приятна, както обичам да казвам в нея има нещо магично. Мястото има своята енергия и придава спокойствие на посетителите. Също така в дворното пространство се намира обособен кът в арт кафе, където всички гости биха могли да отпочинат", казва Юлияна Димитрова.
В залата на културния център се провеждат най-различни сбития, Сн. Mediapool
По думите ѝ в обстановката на синагогата отлично се вписват класическите концерти заради "прекрасната акустика на сградата". По време на летния сезон, когато има най-много туристи, има класически концерти поне два пъти в месеца, а през останалото време по-рядко. Според Димитрова това се дължи на местната публика, която все още се учи да посещава по-често подобен тип събития.
В синагогата са се организирали и различни образователни събития, особено в първите месеци след нейното възстановяване. Тогава ученици от местните училища са я посещавали, за да научат повече за историята на града, мястото и местната еврейска общност.
Сн. Меdiapool
"Искрено се надявам в един момент центърът да е културно средище за млади хора, които да го посещават не само за да присъстват на събитие, да разгледат или да се насладят на изложба, а просто за да прекарат време в такава среда", казва Димитрова.
Центърът вече работи в тази посока и кани различни ателиета и клубове да провеждат дейностите си в синагогата, за да може повече младежи да припознават мястото като свое.
Сн. Mediapool
Жул Паскин, евреите и историите за човечност
Синагогата не впечатлява само със своята основна зала. На първия етаж има кратка постоянна експозиция, която разказва за историята на сградата и художника Жул Паскин, а на втория – интерактивна експозиция, разделена в две части.
В постоянната изложба на първия етаж (вляво) посетителите могат да научат повече за Жул Паскин, Сн. Mediapool
"Експозицията носи името "Истории за човечност". Тя е дарена на Културния център, респективно на Община Видин, от Фондация "Америка за България". Изработена е и е приспособена изцяло за нуждите на центъра, а темите, които двете части разглеждат са представени в два интерактивни разказа за историята, бита, културният и социален живот на местната еврейска общност през годините и за живота и творчеството на известния творец, роден във Видин – Жул Паскин", разказва Юлияна Димитрова.
Част от интерактивната изложба, посветена на живота и творчеството на родения във Видин художник, Сн. Mediapool
Жул Паскин е псевдонимът на известния художник живописец от Парижката школа. Той е роден като Юлиус Мордехай Пинкас във Видин през 1885 г. Роден е в
семейство на сефарадски евреи. Баща му Маркус Пинкас е искански евреин е богат търговец на зърно, а майка му София Русо от италинско-сръбски произход. Паскин живее във Видин през първите седем години от живота си преди семейството да се премести в Букурещ. Впоследствие учи във Виена, а след това живее в Мюнхен и Берлин.
През по-голямата част от живота си живее в Париж, където се превръща в една от най-ярките фигури в парижкия квартал "Монпарнас" и става много разпознаваем в космополитния артистичен кръг в квартала. Той остава известен и като "Принца на Монпарнас", а през годините става близък приятел с Модиляни, Пикасо и Хемингуей.
"В стотиците изображения на парижки танцьорки, келнерки и модели се откриват много тъжна ирония, меланхолия, умиление. Най-забележителните му творби са "Блудният син", "Саломе", "Бедният Лазар", "Турска баня", "Сузана". Неговите картини днес са разпръснати в много музеи и частни колекции по света. Паскин, който винаги е подчертавал факта, че е българин и е роден във Видин, е сочен за един от гениалните художници на Парижката школа", разказват от Културния център "Жул Паскин".
В експозицията са показани и различни копия на произведения на Паскин, неговата история и творчески път, като всичко това се случва по начин, интересен и за малки, и големи.Сн. Mediapool
В създаването на "Истории за човечност" се включват много различни организации, а изложбата има и своеобразна трета част – малка библиотека с ценни архивни документи и книги, свързани с местната еврейска общност. До средата на 20 век тя е била доста голяма – няколко хиляди души, но днес е съставена от по-малко от десет души, които често се събират в малка зала на втория етаж на Синагогата и си партнират отлично с екипа на културния център.
Близо 90% от българските евреи, спасени по времето на Холокоста, напускат България в края на 40-те години на 20 век. Създаването на държавата Израел през 1948 г. поставя началото на мащабна изселническа вълна сред българските евреи. Това се случва фона на подкрепата на Съветския съюз за създаването на независима еврейска държава. Тази позиция е възприета и от комунистическата власт в България.
Историята на местната еврейска общност е част от изложбата, Сн. Меdiapool
През март 1948 г. ръководството на БКП разрешава свободното изселване към бъдещата държава Израел, включително за членове на партията от еврейски произход. Няколко месеца по-късно, в края на юли, ЦК на БРП (к) взема решение за организиране на изселническия процес.
Най-мащабната част от изселването е между октомври 1948 г. и май 1949 г., когато организирано за Израел заминават около 32 души, а други напускат България по частен път. В крайна сметка около 90% от българските евреи напускат страната и се установяват в Израел. В изложбата всеки посетител може да разбере повече за историята на еврейската общност във Видин през годините.
"За целите на изложбата поканихме жени от местната общност да приготвят традиционни ястия, които са изложени като макети. Но начинът на приготвяне е презентиран чрез видеа в експозицията. Има видеозапис на цялото изготвяне на всеки продукт. Самите жени ги готвят", разказва директорът на Културен център "Жул Паскин".
Сн. Mediapool
Партньор в това начинание е професионалната гимназия по туризъм "Михалаки Георгиев", където се изучава професия по готварство. Именно в кухните на училището е заснет целият процес по приготвяне на ястията.
"Във втората част или втората маса на изложбата, посветена на Жул Паскин, могат да се видят и още интересни елементи. Има визуализирани игри с картини на художника и още много неща, които всеки може да дойде и да разгледа", отбелязва Димитрова, според която постоянната интерактивна експозиция е много интересна за посетителите.
Туристи от цял свят и възпитаването на любов към изкуството
Видинската синагога се радва на вниманието на много чуждестранни туристи. През последните три години те са около 21 хиляди, докато гостите на различните събития – около 14 хиляди. Директорът на културния център разказва, че повечето туристи пътуват с круизни кораби по река Дунав. Те са с най-различен профил, но предимно са в напреднала възраст.
"Разговаряла съм с туристи, различни по народност – Италия, САЩ, Израел, различни европейски държави. Най-висока посещаемост се наблюдава в периода от началото на пролетта до късната есен или през по-топлата част на годината. Тази година броят им определено намаля заради нивото на река Дунав, което е изключително ниско", казва Димитрова.
Сн. Меdiapool
Ниското ниво на Дунав се е отразило на туризма в града, както и на посещенията в културния център. От над месец няма круизни кораби, които да акостират във Видин. Ако през 2025 г. Синагогата е била посетена от около 8500 туристи, то до август тази година са 3100.
Директорката смята, че стартирането на дейността на културния център се е отразило добре на развитието на туризма, което е и сред целите на реставрацията на Синагогата. На такова мнение е и кметът на града, според когото синагогата вече се доближава до имиджа на крепостта "Баба Вида".
"Събитията, които се правят тук, привличат нови посетители в града и смятам, че допринасят за развитието на културата, туризма, икономиката и изобщо в посока популяризиране на града ни", заявява Юлияна Димитрова.
Сн. Mediapool
Плановете за развитието на Центъра обаче не спират. Работи се в посока провеждане на все повече конференции и дори инициативи с национален и международен характер, както и на още повече разнообразни културни събития. В центъра вече се провеждат и по-пъстри частни тържества, като сватби, провело се е и едно кръщене.
Засега Синагогата разчита на общинско финансиране. Има определен с общинска наредба наем за ползването на залите, но когато помещенията се ползват от училища, общински организации и струкури, той не се начислява. Платените и частни събития все още не са толков много, че да може центърът да се издържа сам.
Основното предизвикателство на екипа на Културен център "Жул Паскин" е привличането на жителите на града към специфичните изкуства на класическата сцена, като симфонични концерти, изложби, премиери на книги и др. Според Димитрова има напредък в това отношение като на последното представяне на книга посетителите са били доста повече в сравнение с минали подобни събития.
"Работим сериозно с училищата, защото интересът и любовта към класиката, книгата, изобразителното изкуство, музиката и изобщо към изкуството се възпитава от ранна детска възраст. За мен няма нищо странно в това предизвикателство, пред което сме изправени, то по-скоро е част от историческия развой на събитията в България", казва директорката.
Тя е обнадеждена, че хората все по-често ще намират пътя към изкуството и неговият смисъл, защото наблюдава положителната промяна през последните три години, откакто Синагогата отново отваря врати.
