За модернизацията на спешната помощ се говори от 2014 г, когато здравният министър Таня Андреева в правителството на Пламен Орешарски обеща, че до 2 години страната ни ще има "11 малки пироговчета" и че е осигурено еврофинансиране за преструктуриране на системата. Концепцията за модернизацията на спешната помощ претърпя метаморфози и поредица от забавяния преди да бъде приведена реално в действие и оттогава досега се смениха 13 министри на здравеопазването.

Днес, 12 години по-късно, все още не са завършени всички дейности по проекта за модернизация на спешната помощ, като поредната отсрочка е до 31 октомври 2026 г., казаха пред Mediapool от Министерството на здравеопазването.

Проектът за модернизацията на спешната помощ се финансира по оперативната програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. и е на обща стойност 163.9 млн. лв. В настоящия си вид той се изпълнява от 2018 г. и предвижда закупуването на 400 нови линейки, оборудвани със съвременна медицинска апаратура, както и обновяване на спешните отделения в 34 болници, 27 центъра за спешна медицинска помощ и 169 филиала. Крайната цел е: по-бързо и по-качествено обслужване на населението.

Към днешна дата покупката на нови линейки е завършила окончателно, но все още се точат ремонтите на спешните отделения и филиали, за което страната ни получи многократни отсрочки, ремонтните дейности поскъпнаха заради инфлацията и най-накрая се наложи държавата да завършва проекта със собствени средства, тъй като еврофинансирането спря.

Модернизацията на спешна помощ ще глътне още 20 млн. лева

В края на 2023 г. стана ясно, че средствата по него няма да могат да бъдат усвоени напълно и 45 млн. лв. ще бъдат върнати. Правителството отпусна въпросните 45 млн. лева от държавния бюджет, за да може проектът да бъде завършен. Сега се оказва, че те също няма да са достатъчни за финализирането му.

На снимката: Ремонтираното спешно приемно отделение в болницата в Габрово, което беше открито през декември 2023 година.

"За приключване на всички дейности по проекта, Министерството на здравеопазването заяви към Министерството на финансите необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства за 2026 г. в индикативен размер на 19 558 300 лв. Очаква се този ресурс да бъде осигурен по Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025-2028 г. с приемане на Закон за държавния бюджет за 2026 г.", съобщиха за Mediapool от Министерството на здравеопазването.

Остават 40 обекта за довършване

Все още остават за довършване 40 обекта, половината от които са във финален етап или почти завършени, става ясно от предоставените от министерството данни.

• Във финален етап на изпълнение са 6 обекта: центровете за спешна помощ във Велико Търново и Ловеч и филиалите в Сандански, Бобов дол и Тутракан, както и спешното отделение на многопрофилната болница "Канев" в Русе.
• Общо 15 обекта с акт 15 и могат да се считат завършени или практически завършени: филиалите на спешна помощ в Никопол, Руен, Дългопол, Девня, Оряхово, Черноочене, Невестино, Троян, Трън, Дулово, Самоков, Попово, Смядово, Велики Преслав и центърът за спешна помощ в Шумен.
• В напреднал етап на изпълнение над 50 % са 8 обекта: центърът за спешна помощ в Ямбол и филиалите в Несебър, Айтос, Криводол, Цар Калоян, Девин, Правец, Каолиново.
• С възобновено стрителство след акт 10 са 3 обекта: филиалите в Каварна и Стамболийски и центърът за спешна помощ в Търговище.
• В начален етап на изпълнение са 7 обекта: спешните отделения на многопрофилните болници в Ямбол и Ловеч, центъра за спешна помощ във Варна и филиалите в Долни Чифлик, Бяла, Генерал Тошево, Лом.
• Един обект е частично изпълнен и е с временно преустановени дейности – спешното отделение на многопрофилната болница в Хасково, което е изпълнено на около 30% и му предстои акт 11 за отстраняване на констатирани дефекти при изпълнението.

На снимката: Обновеното мултипрофилно спешно приемно отделение в университетската болница "Георги Странски"- Плевен, открито през октомври 2025 година.

А ето как изглежда спешно звено в страната преди ремонт:

Предистория

Модернизацията на спешната помощ започна с проблеми от самото начало. След гръмкото ѝ начало в мандата на Таня Андреева нейният наследник на поста – служебният министър на здравеопазването Мирослав Ненков спря обществени поръчки за близо 30 млн. лева заради съмнения за злоупотреби и те бяха ревизирани. Част от засегнатите поръчки бяха именно за доставката на 56 линейки, както и за медицинска техника и оборудване за 35 лечебни заведения.

През 2015 година здравният министър Петър Москов във второто правителство на Бойко Борисов съобщи, че "сме си стиснали ръцете с ЕК за 85 млн. евро за спешната помощ". Той обясни, че пътят за получаването на тези пари е бил дълъг, но вече е извървян и МЗ е буквално на прага да започне да прави обществени поръчки. Правителството Борисов-2 обаче падна и през 2017 г. се оказа, че в проекта има ново забавяне.

Екипът на служебния здравен министър д-р Илко Семерджиев прецени, че липсва достатъчно подготовка за започването на проекта. Така реално началото на проекта беше дадено през 2018 година при здравния министър Кирил Ананиев в третия кабинет на Бойко Борисов. 

Най-големи трудности през годините имаше с осигуряването на високопроходими линейки, за които поръчки бяха обявявани пет пъти преди да бъдат закупени. Идването на пандемията от Covid-19 замрази планираните строително-ремонтни дейности в спешните отделения на болниците и центровете и филиалите на Спешна помощ. А в периода след това поскъпването на строителните материали наложи да се прави преоценка на проектите, което доведе до ново забавяне.