Европа се нуждае от четири големи реформи

Хосе Мария Аснар, вестник "Република",
27 април 2001

Започна интензивен политически и икономически дебат за необходимостта от промяна на лихвите в еврозоната и за ефектите, което това би имало за нашия растеж и за нашето благоденствие. Нямам намерение да изразявам личното си мнение дали трябва или не трябва да се намаляват лихвите.

Намерението ми е да изложа някои бележки от по-общ характер. Съюзният договор ясно определя "главната цел " на Европейската централна банка: да поддържа стабилността на цените. С други думи монетарните власти трябва да поддържат ниска инфлация. Всеки анализ или препоръка за оптималното равнище на лихвите в нашето икономическо и монетарно пространство трябва да се прави в рамките на тази цел. Но като казвам това, разбирам, че то не е достатъчно. Опасността се крие в забравянето на основния аспект: експанзивната монетарна политика не може да замени една правилна икономическа политика.

Това е въпросът. Европейската централна банка би трябвало да определи лихвите, опитвайки се да запази стабилността на еврото и възможно най-ниската инфлация. Ние , управляващите трябва да имаме куража да предприемем реформи, които да гарантират в дълъг срок растежа и заетостта. Не трябва да стоварваме върху други несвършената си работа или липсата на амбиции, нито да претендираме други със своите действия да компенсират онова, което сме били неспособни да направим.

Не можем да бягаме от отговорността, която носим. В Лисабон ние задвижихме Европа на реформите. След приемането на еврото ние определихме най-амбициозната цел за 2010 г.: да създадем най-динамичната икономическа зона в света и да постигнем това посредством мащабна програма на икономически реформи и модернизиране на системите за социално осигуряване.

Една година по-късно ние направихме стъпки напред в много области, но все още има много да се прави. Някои започнаха да говорят за "пропуснати възможности". Не споделям тези диагнози, но само защото съм сигурен, че имаме още време да реагираме. Основната опасност за нас не е в идеологическите разногласия, нито в политическия антагонизъм от миналото.

В Европа може би по-отчетливо отколкото другаде се почувства бремето на инерцията на статуквото и бездействието, както и митологизирането на един социален и икономически модел от миналото , към който някои се надяват да се върнат. Истинската опасност за утрешна Европа създават онези, които искат да останат изолирани от дълбоките преобразования, които преживява светът и които искат да реагират на тях, защитавайки определени интереси, парализата, изолацията.

Положението на световната икономика ни предлага нова възможност. Европейският съюз може да постигне по-висок растеж от този на други региони и да се превърне в двигателя на световното икономическо съживяване. Ако през 2000 г. Европейският съюз бе в състояние да отбележи растеж от над 3 на сто със сигурност може да са каже, че това беше единствената година от последното десетилетие, през която бе постигнат такъв резултат. От друга страна ако заетостта се увеличи, то не трябва да забравяме, че през последните 20 години процентите на заетостта се увеличаваха значително в Съединените щати, докато те намаляваха в Европейския съюз.

Днес Европа може да играе ролята на световен икономически водач и да постигне своята стратегическа цел за 2010 г. Но не би могла да го направи върху солидна основа, ако не продължи по пътя на реформите, който трябва да се ръководи от четири елемента.

Първият е разширяването на вътрешния пазар. Това изисква политика на предприемаческа либерализация, интензифициране на приватизацията, стабилизиране на политиката на конкуренция, преодоляване на фрагментарността , която съществува на националните пазари.

Вторият е макроикономическата стабилност. Ние оздравихме бюджетите в годините на икономически трудности, но сега когато отново започва да се отбелязва растеж се появяват изкушения да се отслаби фискалната дисциплина. Трябва да припомним, че някои тенденции в текущите сметки могат да се окажат неудържими в бъдеще. Еврото е средство за икономическата стабилност, но за това ние, управляващите трябва да дадем своя принос за гарантирането на уравновесена фискална среда. Сега и в бъдеще.

Третият е икономическото отваряне. През своята история Европа, може би повече от всеки друг е била отворен регион. И Еврота е постигнала едно наистина глобално развитие, благодарение на това, че е била отворена. Ние трябва да покажем своите амбиции, като улесним разширяването на Съюза, като запазваме лидерска позиция в преговорите със СТО, отваряйки нашата търговия към региони в експанзия като Латинска Америка.

Четвъртият елемент е да вървим към пълна заетост. Европа не може да се стреми сериозно към ролята на световна икономическа сила, ако продължаваме да държим толкова много хора извън трудови свят, особено принадлежащите към най-уязвимите групи като жените, младежите, възрастните хора.

Съществува широк консенсус по решенията, които трябва да се вземат в този смисъл: да се подобри образованието и професионалната подготовка, да се направи по-гъвкаво колективното договаряне, да се реформират фискалните системи.

Това са според мен основните компоненти на нашия дневен ред за реформи. С еврото ние се сдобихме с много мощно средство: то плюс реформаторската ни способност ще ни помогне да постигнем нашата дългосрочна цел. Убеден съм, че реформаторският устрем печели терен в Европа, независимо от пречките, които могат да възникнат по пътя ни.

Европа не може да се стреми към стабилен и траен растеж, ако не пристъпи към ясни икономически реформи. Това не е задача на ЕЦБ, а на правителствата от Европейския съюз.