Европа се оказа притисната между Иран и САЩ в спора за ядреното споразумение

Федерика Могерини и иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф

Когато става дума за спасяването на иранското ядрено споразумение, Европа се намира в невъзможната ситуация да се опитва да съхрани една сделка, която се проваля заради максималистката санкционна политика на Съединените щати.

Откакто президентът Доналд Тръмп едностранно изтегли САЩ от споразумението преди една година, в Иран бавно започна да се надига недоволство. Първоначално изглеждаше сякаш иранските служители си мислят, че могат да изчакат мандатът на Тръмп да изтече. Те говореха за "стратегическо търпение" с оглед наближаването във времето на американските президентски избори догодина.

Това говорене спря вследствие на задушаващия ефект на американските санкции върху жизненоважния ирански износ на суров петрол, като те впоследствие бяха насочени срещу иранския корпус на Гвардейците на ислямската революция и висши държавни представители, сред които и върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей. Скоро говоренето бе заменено от "стратегически действия" и отправяне на заплахи във връзка с Ормузкия проток, който е ключов маршрут за доставките на петрол в световен мащаб.

Като част от тези действия Иран наруши наложения с ядреното споразумение със световните сили от 2015 г. лимит на запасите от обогатен уран. Президентът Хасан Рохани заяви, че от 7 юли Иран ще започне да обогатява уран "до каквото ниво според нас е необходимо и потребно".

Комбинацията от тези стъпки може да доведе до скъсяване на срока от една година, необходим за подготвянето на достатъчно количество материал за евентуалното създаване на ядрено оръжие - нещо, което Иран отрича, че иска да направи и което бе предотвратено от ядреното споразумение.

От иранска гледна точка единствените хора, които могат в настоящия момент да предотвратят по-нататъшна ескалация на кризата, са в Европа. Великобритания, Франция и Германия са страни по ядрената сделка, а Европейският съюз също спомогна в дипломацията.

Иран продължава да адресира публичните си изказвания към Европа.

"Действията на европейците не са достатъчни и по тази причина ислямската република ще продължи да действа по плановете си, както обяви по-рано", заяви иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф.

Мая Кочиянчич, говорителка на европейския топдипломат Федерика Могерини, заяви, че Европа е "призовала Иран да се откаже от тези стъпки и да се въздържа от допълнителни действия, които биха подронили ядреното споразумение".

Какво обаче могат да предложат европейците продължава да е под въпрос. Те посочиха планирания европейски търговски механизъм Инстекс, който позволява на европейски и ирански компании да изпращат стоки в чужбина и да им се плаща на място, за да бъдат заобиколени американските санкции. Все още обаче стои въпросът дали Иран ще създаде съответна система, която да улесни търговията. Европейският съюз казва, от своя страна, че Инстекс "вече действа и вече се осъществяват първите трансакции чрез него".

За Иран възможността да продава петрола си чрез Инстекс продължава да е най-голямата грижа.

"Без петролна сделка е ясно, че Инстекс няма да проработи", заяви пред Блумбърг тази седмица иранският министър на петрола Биджан Намдар Зангане. Иран обаче може би е успял да изнесе петрол за Китай миналата седмица въпреки санкциите.

САЩ изглежда са решени евентуално да въведат санкции срещу Инстекс, ако той обхване продукти, различни от хранителните продукти и лекарствата, които Америка все още позволява да бъдат внасяни в Иран. Дори и да стане така, няма признаци някоя голяма компания да е готова да рискува да понесе американските санкции в името на европейската дипломация - нещо, което правителството на Тръмп отбелязва с голямо задоволство.

"Просто не виждаме да има желаещи компании, защото ако една компания е изправена пред избора да прави бизнес в Съединените щати или в Иран, винаги ще избере Съединените щати", заяви през май Брайън Хук, специалният представител на Съединените щати за Иран.

Самият Тръмп все по-често критикува Иран, че не спазва споразумението, от което той се отказа.

"Внимавайте със заплахите, Иран. Те могат да се обърнат срещу вас по начин, какъвто никой не е виждал досега!", написа в ранните часове на вчерашния ден Тръмп в Туитър.

Иран обаче също може да хапе. Насред кризата Иран свали американски разузнавателен дрон на стойност над 100 милиона долара, който според Техеран незаконно е навлязъл в иранското въздушно пространство. Съединените щати отричат това и твърдят, че иранска ракета е ударила дрона в международното въздушно пространство над Ормузкия проток, през който преминават 20 процента от световния петрол.

Иран неколкократно заплаши да блокира протока, ако няма възможност да продава петрола си. През последните два месеца в близост до протока имаше мистериозни атаки срещу петролни танкери. Иран отрича да е замесен, а Съединените щати обвиняват Техеран, че използва морски мини срещу плавателните съдове.

Макар протокът да остава отворен, цената на застрахователните премии за петролните танкери се увеличи. Докато 80 процента от преминаващия през протока петрол се превозва за Азия, саудитският и иракският петрол се превозва за Европа. Всяко въздействие върху трафика през протока вероятно ще покачи световните цени на петрола, като това ще се отрази неблагоприятно на европейските потребители.

"Военната конфронтация между Иран, САЩ и страните от Персийския залив по всички въпроси, като се започне от ядреното споразумение и се стигне до Йемен, може лесно да доведе до ескалация на хибридната война, при която има много по-сериозни начини за нападение. Подобни нападения могат да въздействат върху изключително важни аспекти от енергийния поток към ключови индустриални държави и износителите, които определят успеха на световната икономика", казва Антъни Кордсман от базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания.

Европа сега е директно замесена в сдържането на потока на иранския суров петрол в чужбина. Вчера властите в Гибралтар спряха петролен танкер, за който се смята, че превозва ирански суров петрол за Сирия. Макар Гибралтар да заяви, че е заловил танкера с помощта на Великобритания във връзка със санкциите на ЕС срещу Сирия, времето на събитието едва ли ще остане незабелязано от служителите в Техеран.

Твърдението на Испания, че танкерът е заловен по искане на Съединените щати несъмнено също ще привлече внимание.

Както Рохани предупреди през декември: "Ако един ден Съединените щати решат да блокират иранския петрол, няма да бъде изнасян никакъв петрол от Персийския залив".

По БТА

Още от Свят