Европа трябва да намери начин да се справи с Русия

Европа трябва да намери начин да се справи с Русия

Европа и Русия имат икономическо споразумение, което понякога наричат стратегическо партньорство.

Ако забравим квотите за захарното цвекло, ето как функционира днес това стратегическо партньорство.

Миналата седмица Владимир Путин обяви, че е постигнато споразумение за строителство на тръбопровод покрай Каспийско море за транспортиране на туркменски газ през Казахстан и Русия за западните пазари.

То не само сложи край на опитите на Европейския съюз и американците да организират доставки от Туркменистан в Азербайджан и Турция по дъното на Каспийско море заобикаляйки Русия, но и направи очевидно намерението на Русия да предотврати опитите на ЕС да разруши фактическия ѝ монопол над енергийните доставки в Европа.

Не е нужно да се чете между редовете, за да се разбере как Путин превръща това партньорство, което изобщо не е партньорство, в стратегически лост, полезен изключително на Русия. Той ефективно блокира опитите на европейците и американците да създадат система за доставка на енергия от Централна Азия, която да неутрализира рискове, като заплахите на Путин да прекъсне газа за Украйна и други страни.

Ето още един показател за отношенията, които се появиха миналата седмица.

Веднага след избирането на Никола Саркози за президент на Франция руският вестник “Известия”, чието ръководство и редакционна политика се диктуват от Кремъл, предупреди за катастрофален сценарий за Москва, ако Саркози назначи на отговорния пост председател на Парламентарната асамблея на НАТО Пиер Лелюш.

Това беше нов завой в старата доктрина на Брежнев, който провъзгласи правото на СССР да се намесва в делата на сателититните си държави.

“Известия” превантивно подложи на остракизъм експерта по сигурност и външна политика Лелюш, който, както и Саркози, се съмнява в добрите намерения на Русия.

Тези събития са част от вече ясно различим модел. Те поставят по съмнение вярата, че ЕС е функционална политическа сила, изисквайки приемане на нефтено-военната мощ на Русия и обуздаването на каквито и да било намерения тя да бъде ограничена.

Ако вземем за отправна точка февруарската реч на Путин в Мюнхен, насочена срещу така наречената нова надпревара във въоръжението под предводителството на американците, то европейската игра на Русия през 2007 г. от тогава насам се състои единствено от заплахи.

Списъкът е дълъг: заплахите на руските генерали срещу Полша и Чехия, ако разтворят американски ракетен щит за отразяване на ирански ядрен удар; заплахата на Путин да излезе от договора за конвенционално въоръжение в Европа; заплахи срещу членуващата в ЕС Естония, превърната от Русия във “фашиста” на балтийския ѝ фланг; заплахи за налагане на вето над опитите на ООН да даде независимост на Косово; заплахи срещу дома на всеки, който излезе да демонстрира срещу путинския режим, а в Русия като цяло - заплахи за демокрацията, където тази дума стана олицетворение на изчезналата надежда.

Това е новото положение, което нерешително, неохотно и неефективно признават в ЕС.

Това е радикално нова промяна на обстановката, която след разпадането на СССР позволи на ЕС да се фокусира върху бъдещето без страх и заплахи от страна на същия този континент. С договора от Маастрихт през 1992 г. Европа създаде икономическо обединение и единна валута.

Белезите на новия момент и причините за намаляване на доверието се появиха в темата, избрана от организаторите на конференцията за бъдещето на ЕС, която се проведе миналата седмица в Маастрихтския университет и се наричаше “Европа, големият отсъстващ?”.

Сега, още преди да изтече настоящата седмица, тази променена реалност трябва да настигне ЕС.

В четвъртък и петък след визитата в Москва на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс, целяща преговори за Иран и американския ракетен щит, ЕС ще проведе среща на високо равнище с Путин в гр. Самара на р. Волга.

Европа, представлявана от канцлера на Германия Ангела Меркел, сегашния ротационен председател, и Европейската комисия, се надяваше, че срещата на върха ще доведе до подновяване на споразумението за партньорство с Русия, което изтича в края на годината.

Заради поведението на Русия обаче в Европейския парламент звучат призиви за отмяна на срещата. В Германия прессекретарят на опозиционната Свободна демократична партия заяви, че руснаците дотолкова са свърнали в погрешна посока, че са направили идеята за стратегическо партньорство неуместна.

Така че каква е публичната позиция на ЕС, влизайки в преговорите? Неговият външнополитически рупор Хавиер Солана се изказа през почивните дни за перспективата на съвместните мироопазващи операции на ЕС и Русия. Меркел се съсредоточи над опитите да “разсее чувството на недоверие”.

Напълно разумно е, че Европа не иска конфронтация с Русия. В омаловажаването на агресивната нова позиция на Русия обаче се таи усещане за нейното приемане.

В мрачното описание на вероятните руски планове Ричард Холбрук, американски демократ, който постигна мирното урегулиране на Балканите, когато опитите на ЕС се провалиха, заяви в Брюксел преди две седмици, че ако Путин наложи вето над плана на ООН за Косово, “в провинцията е възможно насилие и това за това ще са виновни руснаците, а според мен, това ще е въпросът, определящ ролята на Русия в света”.

Русия сякаш говори от името на наблюдател, чиято цел е да се блокира интеграцията на Балканите в западното общество и при възможност да провокира кризи, за да затвърди контрола си над значителна част от енергийните доставки в Европа.

За щастие, техническите спънки могат засега да спасят Европа от необходимостта да вземе решение може ли да продължи стратегическото партньорство при първоначалните условия на обвързаност.

Техническата спънка е, че ЕС сне руската забрана за внос на продукти от Полша ( явно те представляват заплаха за руските санитарни норми) като условие да се прокара новото споразумение за партньорство. Русия показа, че няма да се съгласи с това.

Днес лидерите на Европейския съюз губят много време за консултации как да реанимират отхвърлената конституция на блока. Идеята е, че приемането на преработения модел би дало на ЕС повече ясни критерии, на основата на които може да се действа. Хубаво би било, ако през юни новаците в блока Саркози и Гордън Браун помогнат на Меркел да генерира този импулс.

Това обаче няма отношение към тяхното най-голямо и най-малко рутинно задължение: търсенето на решение как да се държат с Русия, опърничав партньор, чието твърдо изражение на лицето иска нов отговор.

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?