Европа вероятно е изправена пред най-голямото си предизвикателство от 30-те години на миналия век

Политическият некролог на Ангела Меркел бе писан на няколко пъти след миналогодишните разтърсващи федерални избори в Германия, на които нейният десноцентристки Християндемократически съюз (ХДС) се срина до 33 процента от гласовете. Оттогава ХДС и сестринската му баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС), продължават да вървят надолу. Провинциалните избори в Хесен, както се очакваше, бяха поредното съкрушително, вероятно фатално, отхвърляне за германския канцлер.

Меркел оцеля толкова дълго, защото е на много по-високо ниво от своите съперници. На поста от 2005 г., тя е в четвъртия си мандат и е широко възприемана, както вътре, така и извън Германия, като фактическия лидер на Европа. Ясни политически принципи, илюстрирани с нейната смела миграционна политика на отворени врати и готовност да се изправи срещу Доналд Тръмп, съчетани с прагматично усещане за това какво е възможно, я поддържаха толкова дълго.

Раздробяването на германската партийна система също ѝ помогна да остане на власт - но то може да доведе и до нейната гибел. Главният ѝ коалиционен партньор, Германската социалдемократическа партия (ГСДП), миналата година отбеляза най-слабия си следвоенен резултат, като привлече едва 20 процента подкрепа, докато Зелените, Свободната демократическа партия (СвДП), Левите и крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ), всички те увеличиха подкрепата си.

В Хесен ГСДП преживя нов изборен срив. Това може да направи натиска вътре в партията да напусне управляващата коалиция неудържим.

Анегрет Крамп-Каренбауер - генералният секретар на ХДС, за която се смята, че е предпочитаната от Меркел нейна наследничка - миналата седмица предупреди, че напускането на ГСДП може да предизвика парламентарни избори. С подкрепа за ХДС на национално ниво от 26-27 на сто, перспективата за пердах на едни нови федерални избори може да сложи внезапен край на царуването на Меркел.

Краят на ерата Меркел може да има бедствени последици за бъдещата сплотеност на Европа и ЕС. Едва ли би могло да бъде избран по-неподходящ момент, на фона на политическа фрагментация и поляризация, достигащи епидемични пропорции. От двете други водещи регионални сили, Великобритания, традиционен съюзник на Берлин, стана спънка, напълно погълната от взаимно вредящия процес на Брекзит, който създава тревожен прецедент в ЕС.

Във Франция, междувременно, блясъкът на Еманюел Макрон избледнява, само 18 месеца след като той дойде вихрено на власт, помитайки традиционните партии. Неговите непопулярни реформи на пазара на труда не донесоха обещаните резултати: безработицата отново расте, доближавайки 10 на сто, а икономическият растеж спада. Макрон пострада от оставките на високопоставени служители, от неумелото справяне със скандал в Елисейския дворец и от своята досадна арогантност в Наполеонов стил. Личното одобрение за него е под 30 процента.

Като лидер на международната сцена, Макрон също се оказва разделяща фигура, много различен от Меркел. Представяйки се като защитника на Европа в борбата срещу надигащите се сили на нелиберализма и популизма, той наскоро реши да влезе в сблъсък с Виктор Орбан, унгарския националистически лидер, и с италианския крайнодесен вицепремиер Матео Салвини.

Макрон определя тези два мъже и политици с подобно мислене в Полша и другаде като опасност за грижливо пазените принципи на ЕС за отворени граници, пазари и общества. "Ако искат да гледат на мен като на основния си опонент, са прави. Няма да жертвам нищо заради националистите и техния език на омразата", обяви той величествено.

Както отбелязва анализаторът Робърт Зарецки, опитът на Макрон да наложи избор "или-или", по маниера на Шарл дьо Гол, може да предизвика още по-голяма поляризация в момент, когато установеният политически ред в Европа се разпада. "Настояването, че разделението е между либерализма и нелиберализма, прикрива неудобната истина, че между тези идеологически полюси съществуват голям брой алтернативи", написа Зарецки. "Като френски социалист, Пиер Московиси отбеляза, че не всички убедени европейци имат едни и същи идеи."

Докато звездата на Меркел помръква, Макрон може да се опита да използва съдбоносните избори за Европейски парламент през май догодина, за да поиска мантията на лидер на Европа и да възстанови позициите си у дома. Салвини, лидер на италианската крайнодясна партия "Лига", има сходни идеи за водоразделната същност на майските избори. Той и французойката Марин льо Пен гледат на вота като на решителен момент за бъдещата посока на Европа. Те планират да работят активно за "Европа на нациите", освободена от колективистичната централизирана прегръдка на Брюксел.

Салвини и съюзниците му в популисткото италианско "Движение "Пет звезди" миналата седмица директно предизвикаха ЕС с предложение за национален бюджет с голяма разходна част, който пренебрегва правилата на Брюксел за дълга и заплашва да провали плановете на Макрон за бъдеща интеграция на еврозоната. Това явно пренебрежение е насочено и към Германия, която привържениците на Салвини обвиняват за финансов тормоз в стил като този срещу Гърция.

Ако това продължи безконтролно, този процес на вътрешна политическа фрагментация, стимулиран от поредицата успехи на популистко-националистически партии в Източна Европа, Холандия, Белгия и Люксембург и съвсем неотдавна в Швеция, където (както в Германия) центристките социалдемократи постигнаха най-слабия си резултат, за който можем да се сетим, може да стане екзистенциален катаклизъм, който да промени завинаги лицето на Европа. Външни заплахи, от Русия на Изток и от Америка на Тръмп на Запад, идват в добавка към усещането за задаваща се криза.

Вероятно никога от 30-те години на миналия век политическата стабилност, сплотеност и широк демократичен консенсус на Европа не са били под по-голяма заплаха. Меркел символизира устойчивостта, сигурността и приемствеността. Ако, или, по-скоро, когато падне от власт, тя ще липсва много на всички.

По БТА