Европа закрива болнични легла, България открива нови и остава първа в ЕС

Броят на болничните легла в Европейския съюз продължава да намалява, тъй като все повече лечения се извършват извън болница, а престоят на пациентите се съкращава благодарение на развитието на медицинските технологии. България обаче следва обратната тенденция и не само запазва, но и увеличава легловата си база, като остава страната с най-много болнични легла на глава от населението в ЕС. Това показват актуалните данни на Евростат за 2024 г.

Средно в Европейския съюз през 2024 г. година са се падали по 507 болнични легла на 100 000 души население при 511 година по-рано. Намалението е част от дългосрочна тенденция – през 2009 г. показателят е бил 582 легла на 100 000 души.

Според Евростат спадът е резултат от научния и технологичния напредък, който позволява все повече медицински дейности да се извършват амбулаторно или в рамките на еднодневна хирургия, вместо чрез продължителен болничен престой.

На този фон България остава категоричен лидер по брой болнични легла на глава от населението. През 2024 г. у нас се падат средно 870 болнични легла на 100 000 души население при 864 година по-рано. След България се нареждат Германия със 759 легла, Румъния със 731, Австрия с 655 и Чехия с 639 на 100 000 души.

Година по-рано челната петица изглежда сходно – България е била с 864 легла на 100 000 души, следвана от Германия (766), Румъния (728), Австрия (660) и Унгария (651).

В противоположния край на класацията са държавите, които от години развиват модел, основан на по-силна извънболнична помощ и по-кратък болничен престой. Най-малко болнични легла има Швеция – 187 на 100 000 души население, следвана от Нидерландия (221), Дания (226), Финландия (248), Испания (283) и Ирландия (293).

Данните за дългосрочните грижи очертават още по-голям контраст. Докато Нидерландия разполага с 1390 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души, Швеция – с 1298, а Белгия – с 1249, България е сред страните с най-слабо развити такива услуги. У нас има едва 26 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души население, като по-нисък показател отчита единствено Гърция – 20. Следват Португалия с 94 и Полша с 222 легла на 100 000 души.

Положението практически не се е променило спрямо 2023 г., когато Гърция отново е била на последно място с 20 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души население, България е заемала предпоследната позиция с 26, а след нея се е нареждала Полша с 222 легла на 100 000 души. Това показва, че въпреки увеличаващите се потребности на застаряващото население, България продължава да изостава значително в развитието на системата за дългосрочни грижи.