Европа затяга граничния контрол и дава милиарди за удържане на мигрантите близо до дома им

След седмици на взаимни обвинения и препращане на бежанци от една граница към друга, лидерите на ЕС постигнаха минимално политическо съгласие около мерки, с които да задържат мигрантите близо до родните им страни, а ако влязат в ЕС, поне да бъдат регистрирани молбите им за убежище, предаде Ройтерс.

Всички опити в последните седмици за възпиране на потока засега са неуспешни, тъй като все повече мигранти от Сирия и други страни в Близкия изток и Северна Африка отчаяно се опитват да влязат в Европа, преди вратите да се затворят или зимата да направи пътуванията им прекалено опасни.

В четвъртък за по-малко от час 24 лодки с около 1200 души пристигнаха от Турция на гръцкия остров Лесбос, след други 2 500 мигранти, дошли предния ден. Преди месец повечето от тях щяха да поемат към предпочитаната им дестинация Германия през Сърбия и Унгария. Унгария обаче вече затвори сръбската си граница с ограда, Сърбия насочи бежанците към Хърватия, която започна да ги отпраща обратно.

В опит да разрешат бежанската криза, на срещата си, приключила късно в сряда, лидерите на ЕС обещаха поне 1 млрд. евро за бежанците в Близкия изток, за да бъдат те настанявани и изхранвани на място и за да се намалят рисковете да тръгват към Европа. Бе решено също до ноември да се изградят "горещи точки" (hotspots) за бежанци в Италия и Гърция. Центровете, в които ще има екипи на европейските институции, ще регистрират новопристигналите мигранти, ще им вземат пръстови отпечатъци и онези, да които се прецени, че могат да получат бежански статут, ще започнат да бъдат разселвани в други страни от ЕС. Онези от пристигналите, които бъдат счетени за икономически мигранти, ще бъдат депортирани.

По-рано тази седмица страните членки успяха да се разберат за разселването на 120 000 души.

До средата на октомври ЕС ще задели допълнително най-малко 1 млрд. евро за агенцията на ООН за бежанците и за Световната програма по прехраната, както и ще увеличи финансовата помощ за страните, приели най-много сирийски бежанци - Турция, Ливан и Йордания, както и за други страни, поели имигрантския поток.

100 млн. евро се заделят за спешна помощ за страните от ЕС, борещи се с наплива на мигранти и бежанци, както и 600 млн. за европейската агенция по охрана на границите Фронтекс и за Европол за следващата година.

Решенията идват на фона на поредния рекорд – над 10 000 мигранти са влезли само за денонощие в Унгария.

Свърши времето на отворените врати

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза, че резултатът след седемчасовите дебати е "наистина отличен, със сигурност много по-добър от онова, което очаквахме".

Туск каза, че затягането на контрола по външните граници е най-спешен в момента и затова ще бъдат заделени повече средства за Фронтекс, Европол и други организации на ЕС.

"Не може повече да мислим за отворени врати и прозорци, трябва да помислим за защитата на външните ни граници. Сегашният хаос по границите трябва да спре, това е обща отговорност, не може държавите да бъдат оставени да се справят сами. Това е тема, свързана с известни противоречия, тъй като е част от въпроса за националния суверенитет. Без да въведем промени, Шенген ще буди страх", коментира Туск.

Задоволство изрази и германският канцлер Ангела Меркел, критикувана от някои източни съседи за това, че с действията си е стимулирала наплива на хора към Германия.

"Ние знаем, че проблемът все още не е решен, но направихме една от многото необходими стъпки. Вече имам чувството, че искаме да решаваме този проблем заедно", каза тя след срещата.

Специално внимание бе отделено на необходимостта за съвместни усилия по въпроса с Турция като сухопътна врата на имигрантския поток към Европа и като страна със сложни отношения с ЕС, усложняващи решаването на кризата. На 5 октомври председателят на Европейския съвет Доналд Туск и шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер ще приемат в Брюксел турския президент Реджеп Тайип Ердоган за разговори по сирийската криза. Разговори ще има и с премиера Ахмет Давутоглу в Ню Йорк.

ЕС отхвърлиха турското искане за "зони за сигурност" в Сирия

Обявявайки това, Туск се изказа отрицателно за предложените от Турция "зони за сигурност" по границите със Сирия.

Преди да замине за срещата на европейските лидери, премиерът Бойко Борисов, който бе получил писмо от турския си колега Давутоглу, заяви, че предлага създаването на зона за сигурност в Сирия.

"Не това ни е нужно сега. Предложените 80-километрови зони за сигурност с присъствие на европейци и на САЩ за военен контрол са твърде амбициозен проект, а за нас днес най-важното е да сътрудничим с нашите партньори", изтъкна след лидерската среща Туск.

Меркел също отбеляза, че без сътрудничество с Турция не може да бъде обезпечена външната граница на ЕС между Турция и Гърция.

"Горещи точки"

Европейският съвет реши и спешно да създаде центрове за прием и регистрация на мигранти и бежанци по външните граници на ЕС, най-вече Гърция и Италия.

Ангела Меркел каза след срещата, че и България може да поиска създаването на такъв център, съответно и финансова помощ. Центровете трябва да заработят до края на ноември и за целта е предвидена и финансова помощ за страните, оказващи се на предната линия на мигрантския поток към Европа.

Според Франсоа Оланд тези центрове трябва да връщат обратно онези, които не отговарят на условията за получаване на убежище.

САЩ и Канада да приемат бежанци, Европа не може повече

Конфликтът в Сирия не може да бъде уреден отвън, без привличане към мирния процес на Русия, САЩ и на важни регионални партньори като Иран, Саудитска Арабия или страните от Персийския залив, казаха Меркел и Оланд.

Френският президент се изказа за провеждане на нова мирна конференция за Сирия в женевския формат.

"Европа не трябва сама да приема бежанци. Това могат да направят и страни като САЩ и Канада. Затова трябва да проведем и международна конференция по проблема за миграцията", посочи Оланд на пресконференцията след срещата.

Никой в Брюксел не се е върнал към обсъждане на въпроса за квотите за приемане на общо 160 000 бежанци в близките две години. Оланд каза, че въпросът вече е бил решен на срещата на вътрешните министри от ЕС преди два дни. В Брюксел никой не се е отказал от поетите задължения за квотен прием.

Постоянна система за разпределение и сътрудничество с Турция

По-късно канцлерът Ангела Меркел заяви пред германските депутати, че потенциалните ползи от мигрантския наплив са много повече от каквито и да било опасности, предаде Асошиейтед прес. "Възможностите са много по-големи от рисковете, просто трябва да признаем, че е така и да ги използваме", каза Меркел.

Тя заяви, че в ЕС все още трябва да се постигне съгласие за "постоянна система на справедливо разпределение на бежанците из държавите членки".

Бежанската криза е "национална и глобална задача", изискваща хуманен и подход от Германия и ЕС, посочи още Меркел, цитирана от ДПА.

"Начинът, по който се справим със сегашната криза, ще оформи континента ни за доста дълго време", заяви тя.

Меркел посочи също, че трябва да се поддържат минимални стандарти при настаняването и обезпечаването на бежанците, като същевременно призна, че по границите на ЕС в момента това невинаги се случва.

Тя призова и за справяне с причините за кризата в сътрудничество със САЩ, Русия и страните от Близкия изток.

Канцлерът подчерта също важността на Турция за възпиране на мигрантските потоци към територията на ЕС.

"Само заедно с Турция можем да защитим нашите външни граници", заяви Меркел.