Събитията в Близкия изток може да доведат до повишаване на инфлацията и намаляване на икономическия растеж в ЕС, заяви в петък еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис на пресконференция след онлайн заседанието на държавите от еврозоната.

По неговите думи предварителните оценки са трудни заради неяснотите как конфликтът ще се развие, но може да се каже, че тази година не е изключено икономическият растеж в еврозоната да бъде с 0.4% по-малко от предвижданията на Европейската комисия в есенната икономическа прогноза, а инфлацията да се повиши с един процент над очакваното. При дългосрочно запазване на днешните предизвикателства не са изключени още по-големи последици с намаляване на ръста с 0.6% през тази и следващата година, уточни той.

"Не изключвам да има допълнителни последици, това не е прогноза, а оценка на възможните отражения", поясни Домбровскис. Той добави, че днес способностите за реакция са по-ограничени, включително заради нарасналите нужди в областта на отбраната.

Председателят на еврогрупата Кириакос Пиеракакис допълни, че явно кризата няма да бъде краткотрайна, както се очакваше по-рано. По неговите думи е необходимо държавите от еврозоната да осигурят целенасочена временна подкрепа за най-уязвимите, но в рамките на съществуващите фискални правила.

Обстановката в Близкия изток се отразява тревожно на икономическата стабилност, търговията, енергетиката и цените, каза той. Ключов въпрос е колко дълго кризата ще продължи, това ще определи мащаба на икономическото отражение, обобщи Пиеракакис. Надяваме се на успокояване на обстановката и енергийната инфраструктура да не пострада допълнително, заяви той.

ЕК вчера представи работен документ, в който отчете, че ЕС е изправен пред възможността от прекъсвания на енергийните доставки и отбеляза, че транспортът остава силно зависим от вноса на петрол и петролни изделия. Има спешна необходимост ЕС да ускори прехода си към електрифицирана икономика, се посочва в документа. Този преход ще изисква значителни инвестиции в чиста енергия и въздействието му върху цените може да отнеме време, допълни комисията.

Нисковъглеродна електрификация остава единственото решение за сигурността на доставките и за трайно справяне с уязвимостта на Европа от външни енергийни сътресения, отчита ЕК. Сред очертаните краткосрочни мерки комисията отбеляза облекчаването на потребителите и осигуряването на целенасочена подкрепа. Комисията уточни, че е необходимо мерките да не водят до прекомерно нарастване на търсенето на газ и петрол.

Отговорът на ЕС трябва да бъде съгласуван, бюджетните разходи за помощта трябва да бъдат ограничени. Държавите трябва да направят необходимото мерките да останат в съответствие с правилата и да не застрашават средносрочната фискална устойчивост, допълни комисията. 

БНБ: При негативен сценарий инфлацията може да се повиши с 0.7 или 1.2 пункта 

Българската народна банка (БНБ) също очаква повишаване на инфлацията у нас заради конфликта в Близкия изток. Разгледани са два негативни сценария, според които завишението може да бъде или с 0.7 процентни пункта, или с 1.2 процентни пункта над базисния сценарий за 2026 г. 

"При реализиране на силно неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би надвишила тази в базисния сценарий с 1.2 процентни пункта през 2026 г., с 3.4 процентни пункта през 2027 г. и с 2.3 процентни пункта през 2028 г. По-високата инфлация в този сценарий отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти върху компонентите на потребителските цени", коментираха от БНБ.

Оттам не се ангажират с прогноза дали, като мярка за противодействие на инфлацията, на следващите заседания на ЕЦБ ще се стигне до повишаване на лихвите в еврозоната, от която България вече е част. 

"На заседанието на управителния съвет на ЕЦБ по въпросите на паричната политика, проведено на 18–19 март 2026 г., бяха подробно обсъдени потенциалните ефекти от конфликта в Близкия изток върху инфлацията в еврозоната. Въз основа на наличната информация и текущите макроикономически оценки управителният съвет на ЕЦБ единодушно реши да запази без промяна основните лихвени проценти и потвърди ангажимента си за стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план", припомниха от БНБ.

Следващото заседание по въпросите на паричната политика е насрочено за 29–30 април 2026 г.