Европейският парламент одобри във вторник законопроект, който предвижда нарушаването и заобикалянето на санкциите на ЕС да се наказва със затвор до пет години. Решението бе прието с огромно мнозинство от 543 гласа "за", само 45 "против" и 27 "въздържали се".
Избягването на европейските санкции ще се възприема като престъпление във всяка от страните в ЕС. През 2014 година ЕС прие своя регламент за налагане на санкции срещу Русия след анексирането на Крим, които бяха разширени при инвазията на руската армия в Украйна на 24 февруари 2022 година.
Санкциите засягат запор на имущество, включително криптовалути, забрани за пътуване за представители на руската държава и редица олигарси, оръжейно ембарго, санкции срещу руските банки и редица големи компании.
"Санкциите се приемат на равнището на ЕС, но прилагането им зависи от държавите от ЕС", отбелязва Европейският парламент.
Законопроектът подлежи на допълнително одобрение от Съвета на ЕС и ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официалния вестник на ЕС. Държавите от ЕС ще имат срок от една година, за да въведат промените в националното законодателство.
В някои от страните от ЕС определенията за нарушение на санкциите и свързаните с тях наказания са различни.
България вече десет години няма законодателство за приложение на европейските санкции, а политическата воля за намиране на решение засега се демонстрира основно от "Демократична България".
Депутатите от дясноцентристката коалиция Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова два пъти внасяха през последната година проект за български закон за приложение на международните санкции, който и до този момент не е приет.
Приемането на европейско законодателство означава, че България ще бъде задължена да приеме собствени вътрешни процедури за неговото приложение, включително да промени Наказателния си кодекс.
ЕП прие със затвор да се наказват умишлени действия по избягването на замразяването на средства, неспазването на забрани за пътуване или оръжейно ембарго, прехвърлянето на средства към лица, подложени на санкции, или правене на бизнес с държавни субекти на държави под санкции.
Предоставянето на финансови услуги или правни съвети в нарушение на санкциите също ще бъде наказуемо престъпление.
Това ще затрудни неимоверно работата на представителите на руската държава в България, защото почти всяка форма на икономическо сътрудничество с тях ще подлежи на наказателно преследване.
Както Mediapool вече съобщи, Софийският апелативен съд излезе с окончателно решение, с което обявява, че имуществото на правителство на Москва в България също подлежи на санкции.
Решението е взето по повод опита за прехвърляне на собствеността на Дома на Москва в София, но руската столица има много по-голям имот в курорта Камчия.
ЕП реши, че за заобикаляне на санкциите ще бъде възприемано укриването или прехвърлянето на средства, подлежащи на запор, укриване на истинската собственост на имущество и неотчитане на необходимата информация.
При нарушения от страна на компании съдилищата ще могат да налагат възпиращи глоби. При неумишлено неспазване на правилата за търговия с оръжие или изделия с двойна употреба, ще бъдат постановявани наказания за проява на сериозна небрежност.
ЕС въведе над 40 кръга от санкции по силата на общата външна политика и политика на сигурност, последно срещу Русия заради нападението над Украйна, отбелязва ЕП. Европейската комисия установява, че непоследователното прилагане на санкциите на ЕС е подкопало тяхната ефикасност, се допълва в съобщението.
Европейският парламент одобри във вторник законопроект, който предвижда нарушаването и заобикалянето на санкциите на ЕС да се наказва със затвор до пет години. Решението бе прието с огромно мнозинство от 543 гласа "за", само 45 "против" и 27 "въздържали се". Избягването на европейските санкции ще се възприема като престъпление във всяка от страните в ЕС. През 2014 година ЕС прие своя регламент за налагане на санкции срещу Русия след анексирането на Крим, които бяха разширени при инвазията на руската армия в Украйна на 24 февруари 2022 година.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
14 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3568209
В отговор на #3568203
В отговор на #3568168
В отговор на #3568187
Свидетел, който разобличи „Боинг“ за проблеми с безопасността на самолетите им, е намерен мъртъв
Джон Барнет, снимка: X/Twitter
Полицията откри разобличителя на „Боинг“ Джон Барнет мъртъв в щата Южна Каролина, съобщи службата на съдебния лекар на окръг Чарлстън. В дните преди смъртта си той е давал показания по съдебно дело срещу компанията.
62-годишният Барнет изглежда с …е прострелял сам на 9 март 2024 г., се казва лаконично в съобщението с уточнението, че „полицейското управление на град Чарлстън разследва смъртта и засега няма повече подробности.“
Миналата седмица Барнет даде официални показания, в които беше разпитан от адвокатите на „Боинг“.
Той трябваше да бъде подложен на допълнителен разпит в събота. След като не се явил, е бил потърсен в хотела, в който е отседнал. Впоследствие е намерен мъртъв в камиона си на паркинга на хотела.
Адвокатът на Барнет , Брайън Ноулс, нарече смъртта на клиента му „трагична“, но постави под съмнение версията за самоубийство.
Барнет, който е работил в „Боинг“ повече от три десетилетия, преди да се пенсионира през 2017 г., обвини компанията, че заобикаля правилата, за да извади бързо своите самолети 787 Dreamliner от производство в завода в Северен Чарлстън, компрометирайки безопасността им.
Според Барнет аварийните кислородни системи на 787 Dreamliner са имали процент на неуспех от 25%, което означава, че една четвърт от 787 Dreamliner са изложени на риск от бърза загуба на кислород и задушаване на пътниците, ако кабините внезапно бъдат декомпресирани. Федерално разследване потвърди някои от твърденията на Барнет.
Ден след смъртта на свидетеля световните агенции съобщиха за поредния инцидент със самолет на „Боинг“ – 787-9 Dreamliner. Десетки хора бяха ранени при „силно движение“ по време на полет от Австралия до Нова Зеландия.
В изявление в понеделник чилийските LATAM Airlines обявиха като причина за нараняванията „техническо събитие по време на полета, което предизвика силно движение“. Това е последният от поредица инциденти, свързани с безопасността, включващи самолети на „Боинг“.