Лидерите от Европейския съюз се споразумяха на днешната среща на върха в Брюксел да работят по варианта за финансиране на Украйна през 2026 г. и 2027 г. чрез използването на замразени руски активи, вместо чрез съвместно заемане на средства от блока, заяви полският премиер Доналд Туск, цитиран от Ройтерс.

"Определено постигнахме пробив, а това означава, че всички са съгласни, че си заслужава да опитаме и че използването на руски активи за Украйна ще бъде оправдано и нещо добро за Европа, но някои държави ще се борят до край да максимизират гаранциите за самите тях", каза пред журналисти Туск.

"Това становище, че всички искаме да използваме руски активи за Украйна беше изразено и не мисля, че някой ще даде заден ход", каза полският премиер в почивката между преговорите.

От общо 210 млрд. евро замразени руски активи в ЕС след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г., 185 млрд. евро се държат от белгийския депозитар "Юроклиър" (Euroclear) и Белгия има опасения, че Москва може да предприеме ответни мерки срещу нея, ако страната се съгласи с плана на Европейската комисия.

"Предстоят ни часове на технически разговори, защото изложените на най-голям риск от руски ответни действия в бъдеще държави, по-специално Белгия, но не само тя, искат гаранции", каза Туск.

"Използването на така наречените финансови буфери в бюджета на ЕС не вдъхва ентусиазъм на ключовите страни от ЕС, така че не виждам надежда за плановете за използване на европейски средства за тази цел. По-скоро ще разгледаме репарационния заем на базата на руски активи и ще се опитаме да предоставим гаранции на страните, които са изложени на най-голям риск, като Белгия, за да се уверят, че тези гаранции са сериозни", каза полският премиер.

В проектодокумент, с който Ройтерс се е запознал и който може да претърпи промени, се посочва, че лидерите на Европейския съюз ще поискат от институциите на ЕС да спешно да одобрят инструменти за създаване на репарационен заем, обезпечен с парични средства, свързани със замразените в европейски банки руски активи.

В него са изброени няколко условия за отпускането на заема, включително пълното спазване на договорените задължения на притежателите на активи, равно третиране, спазване на двустранните инвестиционни договори и изискване средствата да подкрепят както отбранителната промишленост на ЕС, така и тази на Украйна.

Според проектодокумента лидерите на ЕС искат репарационния заем на базата на руски активи да осигури финансова подкрепа за Украйна, считано от второто тримесечие на 2026 г., включително за военните нужди на Киев. В проектодокумента текстът за репарационния заем е поставен в квадратни скоби, което означава, че предложението все още не е прието и може да бъде променено в хода на разговорите.

От своя страна, германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че възнамерява да се съобрази с исканията на Белгия и да предостави активите на Централната банка на Русия, държани в Германия, за подпомагане на Украйна, съобщиха дипломатически източници пред ДПА.

Володимир Зеленски и председателят на ЕС Антонио Коща (прави), а пред тях – унгарският премиер Виктор Орбан и премиерът на Белгия Барт де Вевер, сн. ЕПА/БГНЕС

Украинският президент Володимир Зеленски призова лидерите от ЕС бързо да се споразумеят за ново финансиране за Киев, след като взе участие като гост в европейската среща на върха в Брюксел, предаде ДПА.

Без ново финансиране Украйна е заплашена от дефицит, възлизащ на 45-50 милиарда евро, догодина, което може да я принуди да намали военното си производство, каза днес Зеленски пред журналисти в Брюксел.

В кулоарите на днешната среща Зеленски разговаря с белгийския премиер Барт де Вевер.

"Разбирам рисковете, за които говори той, но ние сме във война и мисля, че ние сме изправени пред по-големи рискове", каза Зеленски след срещата си с белгийския лидер.

Украинският президент окачестви като позитивен сигнал, че сега Де Вевер дава индикации, че трябва да бъде намерено решение по този въпрос през следващите дни.

"Няма да си тръгнем без решение"

Днешното заседание на Европейския съвет няма да приключи без решение за финансирането на Украйна, заяви по-рано в четвъртък председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Основната цел е свързана с постигането на мир в Украйна и затова има нужда от стабилно финансиране, поясни тя. По нейните думи в следващите две години Киев има нужда от 137 млрд. евро и ЕС се стреми да осигури 2/3 от тази сума. Напълно подкрепям Белгия в искането да се обърне внимание на изразените тревоги, работим денонощно по този въпрос, опасността трябва да бъде споделена от всички в ЕС, посочи Фон дер Лайен по повод възможността за използване на руските средства, държани в белгийския депозитар "Euroclear".

Планът на Комисията е да премахне 185 милиарда евро в парични наличности от Euroclear на няколко пъти. Те се предлага да бъдат включени в пакет от 210 милиарда евро, който ще позволи финансирането на военните и бюджетни нужди на Украйна за около две години.

Белгия обаче се противопостави на този план, посочвайки правни и финансови рискове. За да смекчи опасенията на Белгия, че ще трябва неочаквано да върне средствата, ЕС наскоро реши да наложи замразяване на активи за неопределено време. Според плана на Европейската комисия парите могат да бъдат върнати на Русия само ако тя плати репарации на Украйна.

Заседанието може да не приключи днес и ще останем, докато постигнем решение, каза върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас. По нейните думи руският президент Владимир Путин очаква ЕС да се провали и отхвърля дори предложението за спиране на огъня по Коледа. Разбирам, че Белгия е под голям натиск от Русия, от европейски страни и от САЩ, отбеляза Калас. По нейните думи целта е да се приеме такова решение, че при евентуалното му обжалване в съда, искът да бъде срещу ЕС, а не срещу Белгия.

Ако е необходимо, ще продължим заседанието и утре, няма да си тръгнем без решение, каза председателят на Европейския съвет Антонио Коща, без да отговори на журналистически въпроси.

Предложенията на ЕС как да бъде финансирана Украйна през 2026 и 2027 г., за да се помогне на страната успешно да се отбранява срещу руската агресия, все още търпят промени, заяви днес пред белгийския парламент премиерът Барт де Вевер, цитиран от Ройтерс. Той добави, че страната му си сътрудничи с НАТО, ЕС и т.нар. Коалиция на желаещите, за да се увеличи подкрепата за Киев.

Отделно Де Вевер каза пред репортери, че не може да се съгласи с предложения текст, докато не бъдат премахнати определени "пречки пред споразумението": "В противен случай ще трябва да ме изнесат оттам. Не може да има гъвкавост по въпроси, които застрашават финансовата сигурност на Euroclear и Белгия. Това трябва да е напълно ясно. Все още не съм видял текст, който да ме убеди да променя позицията на Белгия. Надявам се днес да го видя, но още го няма."

При пристигането си на днешната среща в Брюксел Де Вевер каза, че Белгия не може "сама" да носи рисковете от заем за Украйна от замразените на нейна територия руски активи. "Ако скочим, скачаме заедно", заяви той, изисквайки гаранции от всички останали страни членки на ЕС да споделят риска.

Полският премиер Доналд Туск предупреди за сериозни последици, ако лидерите от ЕС не успеят да намерят днес решение за финансовата подкрепа на Украйна, предаде ДПА. "Имаме прост избор – или пари днес или кръв утре", каза Туск на пристигане за срещата на върха на ЕС в Брюксел. "Не говоря само за Украйна. Говоря за Европа. Това е наше решение и само наше", добави той.

Германският канцлер Фридрих Мерц също изрази надежда, че има път напред към постигане на споразумение по спорния въпрос.

Още по темата

САЩ и руското ГРУ срещу използването на руски активи за Украйна

18 декември 2025 12:19

"Впечатлението ми е, че може да достигнем споразумение. Разбирам притесненията на някои страни членки, особено на белгийското правителство, но се надявам, че заедно можем да ги преодолеем", подчерта той.

Идеята на ЕС за използването на замразените руски активи за финансиране на Украйна е "мъртва" и срещу нея има блокиращо малцинство, заяви унгарският премиер Виктор Орбан и добави, че финансирането на Киев чрез общ заем на ЕС също не е приемливо за Унгария.

Все още няма споразумение в ЕС за използване на руските активи за Украйна, каза при пристигането си в Брюксел шведският премиер Улф Кристершон.

В търсене на компромис

Министрите на външните работи търсиха компромис в последния момент, за да спасят споразумението за предоставяне на жизненоважна финансова помощ за Украйна преди ключовата среща на върха на лидерите на ЕС днес, пише европейското издание на "Политико".

До снощи лидерите на ЕС бяха разделени на непримирими лагери, поне публично, и изглеждаше малко вероятно да се споразумеят как да финансират Киев.

Само няколко часа преди държавните ръководители на 27-те членки да се съберат в Брюксел, двете опониращи си групи кръстосаха шпаги по въпроса за даването на Украйна на заем от замразените резерви на Руската централна банка, по-голяма част от които са в белгийския централен депозитар на ценни книжа "Юроклиър" (Euroclear), отбелязва изданието.

Германия, заедно със северните и източноевропейските страни, заяви, че няма алтернативен план, но срещна твърд отпор от Белгия и Италия, който настояват за план "Б" – подкрепа за Киев въз основа на европейски заем, гарантиран от общия бюджет на блока. България, Малта, Унгария и Словакия също се обявиха против използването на руските активи.

Само на няколко крачки от булевардите с множество магазини и оживения център на Брюксел, в непретенциозен небостъргач, се помещава финансовата институция, която държи ключа към съкровищница, която може да отключи едно от най-значимите решения, които Европейският съюз е вземал от дълго време, пише испанският в. "Паис".

"Юроклиър" – слабоизвестната белгийска клирингова институция, сега е под светлините на прожекторите. В нея се съхраняват 193 млрд. евро руски активи, голяма част от които собственост на Централната банка на Русия. Те са замразени от 2022 г. заради санкциите, наложени на Кремъл след инвазията в Украйна.

Ако подобно решение бъде одобрено на днешната среща, то ще представлява съществена промяна в европейската санкционна политика срещу Русия. С тази инициатива престижът на Европа е застрашен, отбелязва "Паис". "Нека не се лъжем. Ако не успеем, ще бъде сериозно навредено на способността на ЕС за действие за години напред или дори повече", заяви в понеделник германският канцлер Фридрих Мерц.