Европарите няма да стигнат за строежа на цялата магистрала "Хемус"

Най-вероятно още в началото на 2015 г. България ще започне да усвоява европейските пари за транспортни инфраструктурни проекти, които се очаква да са около 1.9 млрд. евро до 2020 г., но няма да стигнат за изграждането на цялата автомагистрала "Хемус". Това стана ясно в петък от от думите на министъра на транспорта Николина Ангелкова пред журналисти в Брюксел, където тя представи намеренията на България за разпределяне на средствата по оперативна програма "Транспорт".

За шосейни пътища ще отидат 900 млн. евро от парите, за релсови – 1 млрд. евро.

Тя обясни, че за магистрала "Хемус" парите от Оперативната програма ще стигнат само до Велико Търново. Отсечката оттам до Шумен се предвижда да се строи със заем от Европейската инвестиционна банка, откъдето вече има принципно съгласие за отпускането на кредит, но Ангелкова не посочи за какъв кредит става въпрос.

Според нея може да се очаква догодина да започне строителството на частта на магистрала "Хемус" до Плевен, както и на отсечката от магистрала "Струма" през Кресненското дефиле – т. нар трети лот. ангелкова отново каза, че се обмисля алтернатива на планирания досега тунел в този участък, който, освен че е скъп и за строеж, и за поддръжка, е и по-неекологичен. Алтернативният вариант на този участък е свързан с разширяване на съществуващото трасе, което да бъде в една посока, а в обратната посока маршрутът да е от друго място.

Подобен вариант може да ускори довършването на магистралата и да излезе с 200-300 милиона по-евтина, обясни транспортният министър: "Може, ако тя се окаже екологосъобразна, да спестим средства, които да използваме за други проекти", допълни тя.

"В програмния период 2014 – 2020 г. влизат проектите за модернизация на останалата част от трасето Пловдив – Бургас и участъците Елин Пелин – Ихтиман и Ихтиман – Септември“, каза Николина Ангелкова. По думите ѝ за да не остава трасето недовършено, частта Драгоман – София – Елин Пелин ще се финансира по Механизма за свързана Европа. По него са резервирани 406 млн. евро (заедно с националното съфинансиране) за България, които ще се използват за железопътни и водни проекти. За кандидатстване по Механизма се подготвят и жп трасето Видин – Медковец, както и проектът за подобряване на корабоплаването по р. Дунав, който е съвместен с Румъния.

"Освен високоскоростни жп линии, ни е необходим и подвижен състав, който да отговаря на очакванията на хората за сигурност, бързина и комфорт на пътуването“, обясни транспортният министър. По тази причина, съвместно с инициативата Джаспърс ще бъде разработена дългосрочна стратегия за развитие на БДЖ. „Това предложение бе приветствано от Генерална дирекция „Регионална политика“ и аз се надявам, че до края на 2015 г. стратегията ще бъде завършена“, допълни Николина Ангелкова.  

На днешните срещи българските представители са съобщили, че ЕИБ започва да разработва нова стратегия за таксуването за преминаване по нашите пътища. Възможно е въвеждането на тол-такси по някои пътища при запазването или отпадането на винетната система. Целта е да бъде преценено по кои пътища в нашата страна тол-системата може да бъде въведена, като това има отношение към привличането на частни инвеститори в пътното строителство. Очаква се оценката на банката да бъде готова до края на идната година.