Европарите за неправителствения сектор се раздават на тъмно и на свои хора

Как се разпределят средствата по програма ФАР за финансиране на проекти в сферата на неправителствените организации? Има ли непрозрачност и субективен елемент при одобряването на проектите? Кой печели проектите и най-добрите ли предложения получават безвъзмездните пари, отпускани от ЕС за реализацията им? Mediapool.bg поде дискусия по проблема, след като представители на граждански организации обявиха, че парите по европейски програми в сферата на неправителствените организации се разпределят на тъмно и създават натрапчивото усещане за корупция.

Ръководителят на Делегацията на ЕК (ДЕК) в София Димитрис Куркулас посочи в писмо до редакцията на Mediapool, че при процедурата за одобрение на проекти се спазват правилата на Европейския съюз и че всички решения на комисията по оценка се одоряват от ръкъвдството на ДЕК.

Голяма част от неправителсттвените организации обаче смятат, че процедурите за оценка и номинация на проектите са несправедливи, напрозрачни и нагласени.

Това става ясно както от разговорите ни с представители на гражданския сектор, така и от разпространения миналия месец доклад на фондация АКСЕС, чиито експерти са оценили прилагането на програмите ФАР за подпомогагане развитието на гражданското общество в България.

Авторите на изследването са се натъкнали на проблема, че едва 20% от подбраните 250 организации, кандидатствали за финансиране по тези програми, са се съгласили да бъдат анкетирани. Освен това извадката е формирана основно от организации, спечелили финансиране и които, следователно, би трябвало да са удовлетворени от проведените конкурси.

Покателно е, че едва 12% от анкетираните организации смятат, че процедурите по оценяване и подбор на кандидатите са прозрачни. Други 26% считат, че процедурите са прозрачни "само донякъде". Според 29% процедурите са категорично непрозрачни.

На въпроса справедливо ли са оценявани проектите, само една трета отговорят положително.

Като обективна предпоставка за съмненията в справедливостта и прозрачността на оценяване се посочва фактът, че процесът по усвояване на средствата от ФАР не е организиран по модела на публичните търгове, макар че копира елементи от същия модел. Фазите на оценка и номиниране на проектите (извършвани от комисиите и държавните институции) остават извън погледа на външните наблюдатели - медии, независими експерти, заинтересовани организации, се посочва в доклада.

Най-често като причина за несправедливо оценяване на проектите анкетираните посочват липсата на "лоби"(в смисъл на връзкарство).

По отношение равнопоставеността при участието им програмите на ФАР, 32% от организациите твърдят, че условията позволявяват равнопоставеност, докато 36% са на обратното мнение.

Съмненията за несправедливост и непрозрачност на процедурите се затвърждават от оценката на анкетираните (44%), че проекти печелят големите организации, независимо от качеството на проектите. Според 29% печелят организациите с връзки; 22% казват, че избраните са едни и същи организации, а 14% смятат, че печелят организациите, които дават подкупи. 44 на сто са на мнение, че все пак печелят най-добрите.

"Изкривяването" на процедурите

Представители на граждански организации обясниха пред Mediapool, че при търговете за одобряване на проекти по ФАР "изкривяването" е заложено в изпълнението на самата процедура по оценяване и одобряване на проектите. Те твърдят, че "изкривяването" става в България и няма нищо общо с Брюксел.

Схемата на финансиране по ФАР е известна. Българското правителство определя приоритетите и сферите, в които се кандидатства за отпускане на средства по програмата. В Брюксел предложенията се разглеждат, одобряват общата сума и средствата по отделните направления, които се записват в меморандуми.

Парадоксът е, че дори финансирането на проекти на неправителствени организации за развитие на гражданското общество става след като изпълнителната власт е дала предложение за това. Тоест, гражданският сектор се оказва финансово зависим от вижданията на министри и чиновници какви пари са му нужни.

Разпоредител със средствата по ФАР е Министерството на финансите. Разпределянето им за проекти на граждански организации се извършва от дружество, подбрано с конкурс.

Първото съмнение за изкривяване на процедурата идва, когато се погледне кой "взема" такъв конкурс. Както обяви пред Mediapool Огнян Минчев, разпределителят на средствата по ФАР за 2004 г. е фондация "Ресурсен център" с управител Стелиян Стойчев, близък до ръководството на партия Новото време. Според мнозина в неправителстевния сектор, фондацията няма нито опита, нито потенциала да разпредели близо 4,5 млн. евро - колкото е общата сума по ФАР за 2004 г. за проекти на неправителствени организации. Огнян Минчев посочи, че преди няколко години "Ресурсен център" е бил отстранен от програмата на Американската агенция за развитие "Демократична мрежа - 2" поради некадърност да разпредели между граждански организации 300 000 долара.

През 2003 г. "Ресурсен център" не спечелва конкурса по ФАР, поради протеста на другите кандидати. Тогава за разпределител на средствата е посочен консорциумът от три организации - Български хелзинкски комитет, фондация "Общество и информация" и Съюз на българските фондации и нестопански организации. За 2004 г. обаче "Ресурнен център" все пак е избран и овластен да каже кой проект ще печели и кой ще бъде отхвърлен.

Самото оценяване на проектите става по строго определени от Брюксел критерии. Експертите оценители се подбират от комисия в Министерството на финансите, в която участват представители на Делегацията на Европейската комисия, на финансовото министерство, на социалното министерство и на Американската агенция за международно развитие.

Според участници в конкурсите, експертите оценители са едни и същи за проекти по ФАР в областта на селското стопанство, държавната администрация или неправителствения сектор. "Оценителите са определен брой хора, близки до членове на комисията, която ги одобрява, и които са превърнали в източник на постоянни доходи хонорарите за оценка на проектите по ФАР", твърдят те.

Винаги се намират "правилни" оценители за "правилни" оценки

За да бъде класиран определен проект, трябва да събере най - малко 85 точки от 100 възможни. Критериите за оценяване, зададени от Брюксел, са финансов и управленски опит, съдържание, методология, въздействие на проекта, бюджет и ефективност.

Какво се получава на практика? Според Огнян Минчев, членът на комисията във финансовото министерство Изабела Урибе, служител в Делегацията на Европейската комисия, еднолично решава кой проект ще се придвижи напред, като оценките на експертите, които не ѝ допадат, просто биват отхвърлени.

Mediapool разполага с документи как е бил оценен проект на неправителствена организация, кандидатствала с проект за финансиране по ФАР през 2003 г.

Организацията е Фондация "Българско духовно възраждане" - Сливен, подизпълнител асоциация "Бизнесинкубатор за високи технологии" - Габрово, а проектът е "Подобряване на социалната среда чрез изграждане на капацитет за нови междуинституционални инициативи с широко гражданско участие в общините Аврен, Долни Чифлик, Върбица, Котел, Руен, Стралджа". Очакваното финансиране е за близо 75 хил. евро, реализацията на проекта е за 8 месеца.

През ноември 2003 г. проектът е раздаден на трима оценители. Те дават три съвършено различни оценки. Първият - 36 точки от 100 възможни, вторият - 95 точки, а третият - 68 точки. Според двама от оценителите, проектът е слаб, а според третия той е близо до идеалното.

Пак по незнайни причини комисията (или еднолично Урибе?) възлага няколко дни по-късно на други двама експерти от списъка ѝ да направят нова оценка, която се извършва в спешен порядък и приключва с "правилния" резултат. Първият оценител дава 93 точки, вторият - 94.

От документите е видно, че последните двама експерти много са бързали. Формулярите на първите трима оценители са попълнени на компютър, коментарите им са четливи и ясни. Формулярите на вторите двама са поправяни на ръка, с поравяни цифри и набързо нахвърляни неособено четливи коментари.

Проектът е одобрен, парите са отпуснати.

Конкурентите обаче не могат да знаят тези задкулисни подробности. На тях им се съобщава само резултатът - одобрен или отхвърлен е проектът им. Те не знаят защо не са класирани или защо другите са одобрени. Според правила, участниците в конкурсите по ФАР, както и всички, които имат отношение по процедурата, нямат право да разгласяват подробности за проектите 5 години след кандидатстването.

Все пак от Брюксел имат и правила за контролиране как се изразходват веднъж вече отпуснати средства и как се реализират одобрените проекти. За целта специално одобрени експерти по мониторинга посещават организациите, получили пари по ФАР, и правят преглед на изпълнението.

Така става и със споменатата фондация "Българско духовно възраждане". Тя бива посетена от експерт по мониторинга от консорциума "БХК - "Общество и информация - Съюз на фондациите". Експертът пише в доклада си, че формално фондацията изпълнява заданието си, но реално това, което прави, се свежда до напълно некомпетентни лекции за евроинтеграцията, изнасяни пред неколцина служители от изброените по заданието общини. Експертът препоръчва тази фондация повече да не бъде одобрявана, ако кандидатства пак пред ФАР.

Въпреки тези препоръки, сливенската организация и габровският бизнесикубатор пак кандидатстват няколко месеца по-късно, този път поотделно, и пак са одобрени.

В случай като този обяснението може да е едно и се нарича корупция. "Не мислете, че корупцията е непременно даване на пари в плик. Това са връзки, влияние, възможности, контакти. Ти разрешаваш парите, аз ще съм ти задължен и ще ти услужа" , обясни възможната корупционна практика участник в процедурите по ФАР.

Документи по случая с финансирането на проекта на сливенската фондация "Българско духовно възраждане":

Споделяне
Още от България

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?