Комисиите по енергетика и по околна среда при Европейския парламент (ЕП) гласуваха преди дни важни резолюции за проучването и добива на неконвенционален газ в страните-членки на съюза. Българските медии се задоволиха единствено да представят единствено субективните коментари на някои български евродепутати, които в повечето случаи нямаха нищо общо с обективното съдържание на препоръките, направени в тези резолюции. Изобщо не се коментира какви задачи произтичат за страните-членки от приетите документи.
Строги правила при фракинга
Всъщност двата комитета обявиха, че появилите се проучвания за шистов нефт и газ в някои страни от ЕС трябва да бъдат подкрепени със "стабилен регулаторен режим". Държавите-членки обаче трябва да бъдат "внимателни" в очакване на следващия анализ дали равнището на регулация в ЕС е адекватно, смятат депутатите от Комисията по околна среда.
Колегите им от енергийната комисия пък решиха, че всяка държава-членка има право да реши за себе си дали да експлоатира шистов газ, но трябва да разполага със стабилна нормативна уредба по отношение на всички дейности свързани с шистовия газ, включително по хидравличния разрив ("фракинг") на скалите. Депутатите препоръчаха на ЕС да изучи опита на САЩ с оглед на използването на екологично привлекателни индустриални процеси и възможно най-добрите практики в тази област.
Европейската комисия преди това стигна до заключението, че законодателството на ЕС адекватно покрива лицензирането и предварителното проучване и добив на шистов газ, но е необходимо да се направи "цялостен анализ" на законодателството на ЕС по отношение на неконвенционалните изкопаеми горива, предвид възможното разширяване на тяхната експлоатация, отбелязват членовете на Комитета по околна среда.
Вода и химикали
Според Комисията по околна среда, всички дейности при хидравличното разбиване на скалите трябва да придружават със специални планове за използването на водите, така че да се рециклира максимално възможно количество вода. В допълнение компаниите, извършващи подобни сондажи, ще са длъжни да разкриват какви химически вещества използват в работата си, за да се следи съответствието им със законодателството на ЕС.
Енергийна (не)зависимост
В момента консумацията на газ за вътрешни нужди в ЕС момента расте и с вноса се очаква да достигне 450 милиарда кубически метра годишно до 2035 г. Според Комисията по енергетика, намирането на нови източници на природен газ би подпомогнало разнообразието на доставките, но са необходими и други мерки за намаляване на зависимостта от внос, каквито са въвеждането на възобновяеми източници на енергия и енергийната ефективност..
Следващи стъпки
Резолюцията на енергийната комисия е приета с 32 гласа "за", 23 "против" и 1 въздържал се, тази на комисията по околна среда е одобрена с 63 гласа "за", 1 "против" и 1 въздържал се. И двата документа трябва да бъдат приети от Европейския парламент в пленарна зала през октомври тази година.
Hовите шансове за България
Нещата, свързани с неконвенционалния проучването и добива на изкопаеми горива, не са нито само черни, нито само бели. Когато съществува точна, ясна, технически обоснована нормативна регулация на тези процеси, които да гарантират строг и непрекъснат външен контрол от страна на държавата като собственик на природния ресурс и за защита интересите на населението в районите на проучване и добив, всички рискове при осъществяването на тези процеси стават напълно управляеми.
Това е направено вече по света и за да го постигнем и ние, българите, не е необходимо "отново да откриваме топлата вода”. Такава нормативна база обаче може да е ефективно действаща само тогава, когато законотворците са запознати с всички технически детайли на процесите и отделят специално внимание на техните “тесни” моменти, за да се гарантира ефективно управление на рисковете за околната среда. Отговорност на съответните технически специалисти е да оценят тези моменти и предвидят адекватни мерки, които да бъдат облечени впоследствие в съответната законова и нормативна форма.
Ето защо задължение на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е да натоварят с тази отговорност съответен екип от компетентни технически специалисти, всеки от който да отговаря на определени необходими и достатъчни условия. Сред необходимите условия за професионална компетентност са познанията по хидравлика (тъй като всички методи и процеси на сондиране се основават до голяма степен на нейните фундаментални закони), теоретичните познания и практическия опит по основните методи и процеси на проучвателното и експлотационно сондиране, както и теоретични познания и опит в динамиката на движението на подземните води и пренасянето на потенциални замърсители в тях. Достатъчните условия включват подходяща професионална инженерна квалификация от акредитирано учебно заведение у нас или в чужбина в научно-приложните дисциплини, описани в необходимите условия, както и професионална сертификация и приемлива документиран опит.
Такива компетентни български специалисти има и в България, и в чужбина. Сигурен съм, че всички те с радост ще се отзоват стига да бъдат потърсени, защото много добре разбират, че страната ни има остра нужда от тях - сега, в този момент.
Разбира се, след задълбочения технически инженерен анализ на проблема от този екип от технически специалисти в светлината на изискванията, посочени в приетите през тази седмица резолюции на комитетите по енергетика и по околна среда и здравеопазване при ЕП, българските професионални еколози биха разполагали вече с технически обоснована представа за природата и мащаба на евентуалните технологични въздействия, така че на тази основа ще са в състояние да оценят потенциалните рискове за конкретните регионални екосистеми и защитените територии, определени от закона.
Когато двата взаимносвързани анализа, извършени при пълна публична прозрачност, са налице (докладвани пред и приети на публични експертни съвместни съвети на МИЕТ и МОСВ), законотворците са на ред да "облекат“ основните моменти (резолюциите) от тези анализи в адекватна нормативна форма. Едва тогава проучването и добива на неконвенционални изкопаеми горива (нефт, газ, въглища) в България ще могат да се осъществят с гарантирано управление на риска. Защото ще е налице адекватна национална законово-нормативна база, включваща необходимия стриктен контрол по нейното изпълнение на равнището най-напредналите в технологията страни, гарантираща устойчивото качество на околната среда (вода, почва, въздух) за сегашните и идните поколения.
Такъв е професионалният подход на цивилизованите народи по света, когато решават и управляват техническите си проблеми. В частност, така Европейският парламент подготвя своите резолюции и директиви в специализираните си комитети на основата на peer-review технически анализи по различните поставени проблеми.
Самодоволното предоверяване или умишленото злепоставяне на технологиите за проучване и добив на неконвенционален газ, писането на законодателни решения на коляно при почти пълното незачитане на мнението на компетентната по проблема професионална гилдия, в никакъв случай няма да направи България по-богата и по-благоденстваща. Страната ни е длъжна да знае какво има в джоба си (т.е. в недрата си) и ако го има, да го използва умно, с мисъл за настоящето и бъдещето на своя народ! За това са нужни професионална компетентност, решителност, мъжество и честност.
* Авторът е инженер-хидрогеолог с над 32-годишен професионален опит в областта на проучването, количественото и качественото характеризиране, численото моделиране и управлението на подземните водни ресурси в България и Съединените щати. В рамките на задълженията си като хидрогеолог в областта на опазването на подземните води от замърсяване, той е запознат и с технологиите на проучване и добива на неконвенционален газ в Съединените щати.
Авторът по никакъв начин не е свързан с никаква нефтогазопроучвателна или добивна компания, не е получил и няма да приеме никаква материална или каквато и да е друга изгода от каквито и да са държавни или частни, политически или неформални институции, частни или неформално организирани лица за изготвянето на този материал, който е продукт единствено на неговото професионално разбиране за разглежданите технологични процеси.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
34 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Автора на статията е платен лобист на добивните корпорации които искат да съсипят България
Уважаеми г-н П.Н. (партизанско име - Дон Фортон),
Аз не съм участвал в никаква дискусия с Вас, още по-малко съм си давал труд лично на Вас да чета "лекции". За да има дискусия, господине, са необходими аргументи (базирани на факти) от поне две страни. Във Вашите текстове по-долу (те лесно и отчетливо се разпознават) не съм забелязал нито един аргумент - налице само пози и изпразнени от съдържание персонални квалификации по отношение професионалната квалификация на хора, за които си нямате и хабер …
нито какво правят, нито какви отговорности носят. Не мога да знам откъде сте напрупали Вашия опит в "реалните проблеми около проучванията и газодобива от шисти" - в Азербайджан или в България (където такива не се провеждат поради различни обективни причини), но аз живея и работя като хидрогеолог от 12 години на територията на шистовата формация Ийгъл Форд в Тексас и като именно като хидрогеолог съм задължен да следя и за евентуалните въздействия на проучванията и добива на шистов газ върху най-плотко залягащите подземни водоносни системи с пресни води, които са единствения източник за питейно, промишлено и земеделско водоснабдяване в този район. Обективно погледнато, не бих могъл да върша това, ако не съм наясно по какъв начин биха могли да се осъществят тези въздействия, т.е. длъжен съм да съм запознат с всички етапи на проучването и добива на шистов газ (иначе ще го върши някой друг хидрогеолог). Искрено съжалявам, уважаеми господине, ако по някакъв начин този факт Ви натъжава или Ви изнервя.
Авторът
Трошанов, очевидно говорим на различни езици и по нататъшната дискусия става напълно и съвършено безпредметна. Поне да четеше какво е написано....
Да не говорим пък, че разработката и експлоатацията на петролни и газови находища има свои специфики и особености, които ИЗОБЩО не се изучават и НЕ СЕ РАЗБИРАТ от хидрогеолозите. Това се демонстрира както при всичките ти писания, така и при ежедневните ми контакти с представители на вашия бранш.....
Горното се отнася ИЗЦЯЛО и за реалните проблеми …
около проучванията и газодобива от шисти.
И изобщо няма да коментирам надменно - високопарните ти тонове и опитите да ми четеш безсмислени лекции на тривиални и общоизвестни теми....
Прочее, в диалог с глухи не желая да участвувам.
Дон Фортон
Polluters, извинявам се за печатната грещка. :)
За мен пък е трудно да приема как е възможно "след 44 години стаж в този (?) отрасъл" на някой все още не му е ясно, че движението на подземните води и потенциалните замърсители в тях е именно от компетентността на хидрогеолозите, а не на тези, които разработват находищата. В България единствено специалността "Хидрогеология и инженерна геология" в МГУ продължава да подготвя специалисти по тясно специализирана програма в областта на динамиката на подземните води и пренасянето замърсители в тях (един …
от нейните възпитаници е и авторът на дискутирания тук материал). Такива специалисти са все още живи, все още дишат и продължават да работят успешно в МГУ, Геологическия институт (ГИ) и Националния институт по хидрология и метереология (НИХМ) при БАН, басейновите дирекции на МОСВ, консултантски фирми и т.н.
Навсякъде по цивилизования свят тези, които наблюдават и контролират състоянието на качеството на елементите на околната среда (води, почви, въздух), са различни и независими от онези, които разработват и експлоатират находищата на полезни изкопаеми. Понеже това не беше така по време на екстензивната индустриализация на страната допреди малко повече от две десетилетия (когато този, който разработваше находищата имаше единствен правото да наблюдава и контролира състоянието на околната среда), то настъпилите тогава негативни изменения на нейното качество могат да се разглеждат като напълно логични следствия на този начин на организация. Днес строгото законодателство на ЕС по въпросите на въздействието върху околната среда основано на принципа на трите Р (Poluters Pay Principle) дават шанс в страната ни да се осъществи ЕФЕКТИВНО (а не формално) наблюдение и контрол, които практически изключват необратимостта в развитието на нежелани процеси. Но как точно може да стане това във всеки отрасъл на икономиката, могат да дефинират само професионалистите от съответната област. Законодателите идват след това и обличат техните дефиниции в законово-нормативна форма. Всяко объркване на този ред води до неинформирани законодателни решения, го неработеща нормативна уредба(защото каруцата се поставя пред коня вместо зад него).
Авторът
Напълно съгласен с болшинството от изводите и констатациите Ви, колега. Но ми е трудно да приема, след 44 години стаж в тоя отрасъл, ето това: >но все пак не е сондиране, добив или разпространение на замърсяванията в подземните води където пък са хидрогеолозите< Тези неща, все пак, са в ресора на разработката и експлоатацията на находищата. А факта, че в МГУ тези специалности са сравнително слабо застъпени, не би трябвало да е аргумент - макар че в България вече почти не останаха действуващи дипломирани специалисти в това направление. Болшинството са или пенсионери, или са извън отрасъла....
Колега, поздрави за предложенията. Веднага си личи професионалиста докато досега широката публика беше засипвана с аргументи от сорта на манипулативни филмчета в ЪоуТубе.
Крайно време е да се разработи национално отговорна политика по тези въпроси вместо популистки залитания където важно е кой кряска най-силно. А това означава разработването на нормативна база от доказани професионалисти в съответната област. Наблягам на съответната област защото ми омръзна на сондиране да ме учат телекомуникационни …
инженери. А именно такива им са експертите на противниците на газ от шисти, в най-добрият случай са седиментолози или по обща геология /не нефтена/ но все пак това не е сондиране, добив или разпространение на замърсяванията в подземните води където пък са хидрогеолозите.
Самият факт, че допуснаха безумното ограничение за 20 атм което се наложи набързо да бъде премахнато показва нивото на тези експерти и на стила на работата в парламента. Понеже присъствах на едно от заседанията на комисията в парламента мога да потвърдя, че тези набедени еколози и на него прилагаха същият гаменски стил на крясъци и силов натиск. Истинските експерти въобще не можеха да вземат думата от тях.
Важно е работата по разработването на тази нормативна база да е абсолютно прозрачна и да бъде докладвана и обсъждана от широк кръг специалисти за да се избегне всякаква възможност за субективност. Това може да стане чрез съответните доклади и статии в специализираните издания, мисля че МГУ напълно е в състояние да организира специална конференция по тези въпроси. Така ще се даде възможност мненията да са напълно аргументирани както е в стила на една научна статия.
Още веднъж поздрави, предложенията ви са абсолютно правилни. Радвам се, че ние в МГУ сме помогнали за създаването на такива кадри които в цял свят достойно защитават нивото на образованието ни.
Н.Ч., сондажен инженер с 37г опит и дългогодишен преподавател в катедра Сондиране и добив на нефт и газ на МГУ.
Фашистовия газ е лош! Комунистическия е добър и затова е скъп! Не го ли разбрахте? Обречени сме на комунизъм!
РУСКАТА СГАН ДА СЕ РАЗКАРА ОТ ФОРУМА И ОТ БЪЛГАРИЯ ВЪОБЩЕ!
НИЕ СМЕ РУСКА ГУБЕРНИЯ И СМЕ ПРОТИВ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ШИСТОВИЯ ГАЗ!!!