Европарламентът дамгоса с резолюция корупцията в България

Европейският парламент прие безпрецедентна резолюция, с която обяви, че има влошаване на положението с правовата държавата и корупцията в България. Тя бе прокарана с 358 гласа "за", 277 "против" и 56 "въздържал се". Левицата, либералите и Зелените успяха да се обядинят зад документа и преодоляха съпротивата на Европейската народна партия, която има най-голямата група в ЕП.

В началото на седмица резолюцията бе приета и изработена първо от Комисията по граждански свободи в Европейския парламент (LIBE). Неин автор е председателят на комисията LIBE Хуан Фернандо Лопес Агилар (Испания, групата на социалистите).

С документа се изразява дълбоко съжаление, че в България има влошаване на "демокрацията и основните (човекшки) права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите, и изразява своята солидарност с хората в България в техните законни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация".

Европейският парламент изразява притеснение заради липсата на присъди по високите етажи на властта и се настоява за налагане на контрол при усвояването на еврофондове. Констатацията за липсата на присъди се прави и от Европейската комисия. По-рано същият ден вицепремиерът Томислав Дончев каза, че контролът върху еврофондовете в България е "отличен".

Шестима депутати от ЕНП са подкрепили резолюцията, включително Радан Кънев. Други 24 са се въздържали.

Няма спестен проблем

С резолюцията евродепутатите осъждат полицейското насилие над протестиращи и журналисти. Действията на служителите на МВР са определени като "насилствени и непропорционални" и най-вече твърденията за използване на сила срещу жени, деца и журналисти, както и "незаконните и прекомерни одити" на фирми, изразили своята подкрепа за протестите.

По отношение на съдебната власт резолюцията се фокусира основно върху продължаващите системни проблеми в съдебната система и по-специално липсата на законодателна рамка за търсене на отговорност от ВСС и главния прокурор.

Има изразяване на опасения, че промените в изборното законодателство се правят твърде близо до предстоящите парламентарни избори. Има и обща загриженост за прибързаното приемане на законите в страната.

Споменават се подбуждащи омраза изказвания, основана на пол и сексуална ориентация дискриминация, правата на ромите и на лицата, търсещи убежище.

Евродепутатите осъждат кампаниите за оклеветяване и осъждат насилието над журналисти. Те са дълбоко загрижени от влошаването на свободата на медиите, на прозрачността и от липсата на разнообразие в собствеността на медиите, както и от твърденията за отпускане на европейски средства за приятелски настроени към правителството медии.

Те подчертават необходимостта от по-строг контрол върху начина, по който се изразходват средствата на ЕС, и от незабавна реакция на опасенията, че парите на данъкоплатците се използват за обогатяване на близки до управляващата партия лица.

"Върховенството на закона означава разделение на властите, но твърденията за съдебна корупция и политически съдебни преследвания се увеличават. Означава свобода на медиите, но ние сме свидетели на нарастващо влияние на властите в обществените медии и прилагането на клиентелизъм, когато става въпрос за частни медии. Означава отстояване на гражданските права, но сме свидетели на полицейска жестокост и потискане на правата на малцинствата", казва авторът на резолюцията Хуан Агилар.

Съпротивата

По-рано през деня Европейският парламент отказа да приеме поправки в резолюцията. Целта на поправките, предложени от българския евродепутат Ангел Джамбазки и малтийката Роберта Мецола, бе да смекчат силно критичния тон към проблемите с корупцията, медийната свобода и протестите срещу правителството.

Още в сряда Мецола оттегли поправката, в която се твърдеше, че антиправителствените протести у нас са финансирани от обвиняемия хазартен бос Васил Божков. Този текст е част от опорните точки на правителството и главния прокурор. След натиск и недоволство в социалните мрежи обаче Мецола се отказа и написа, че Европейската народна партия (ЕНП), част от която са и ГЕРБ, никога не е твърдяла, че всички протестиращи у нас са платени.

Отхвърлена бе поправката, която целеше към корупцията по високите етажи на властта да бъде добавено и името на президента Румен Радев. Освен нея отпадна и текстът, с който се искаше прекратяване на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), в рамките на който напредъкът на страната ни се наблюдава от Еврокомисията.

Още при обсъждането на резолюцията еврокомисарят Вера Йоурова обяви, че комисията има намерение да запази механизма. Така на практика България попада под двойно наблюдение – веднъж по силата на МСП и втори път по новия механизъм за върховенството на закона, в рамките на който доклади се пишат за всички страни-членки.